2 Коринтяни 2.14-3.3 (Апостол)

14Но да благодарим Богу, Който всякога ни дава да тържествуваме в Христа и Който навред чрез нас проявява благоуханието, по което познаваме Самия Него. 15Защото ние сме Христово благоухание пред Бога за онези, които се спасяват, и за онези, които гинат: 16на едните сме смъртоносен дъх за смърт, а на другите - живителен дъх за живот. И кой е способен за това? 17Защото ние не изопачаваме словото Божие, както мнозина, а проповядваме искрено, като от Бога, пред Бога, в Христа.

1Пак ли ще почнем да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас? 2Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, което узнават и четат всички човеци; 3вие се явявате, че сте писмо Христово, стъкмено чрез нашето служение, написано не с мастило, а с Духа на живия Бог, не върху каменни скрижали, а върху плътени скрижали на сърцето.

Матей 23.23-28 (Евангелие)

23Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето давате десятък от гьозум, копър и кимион, а сте оставили най-важното в закона: правосъдие, милост и вяра; това трябваше да правите, и онова да не оставяте. 24Водачи слепи, които комара прецеждате, а камилата поглъщате! 25Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето чистите отвън чашата и блюдото, когато вътре те са пълни с грабеж и неправда. 26Слепи фарисеино, очисти първом извътре чашата и блюдото, за да станат чисти и отвън. 27Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето се оприличавате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а вътре са пълни с мъртвешки кости и с всяка нечистота; 28тъй и вие отвън се показвате на човеците праведни, а извътре сте пълни с лицемерие и беззаконие.

Мъченик Еусигний от Антиохия (362)

Той беше войник в императорската армия, започвайки при езическия император Максимиан. Беше генерал при Константин и видя Кръста, който се яви на императора. След шестдесет години военна служба се оттегли в родния си град и се посвети на молитва, пост и добри дела. Един съгражданин, разгневен от решението, което Еусигний взел, за да разреши спор, го издал пред Юлиан Отстъпника като християнин. Призован пред Юлиан, той енергично изобличил императора за отстъпничеството му от вярата; за това бил обезглавен в напреднала възраст през 362 г.

Свети йеромартир Фабиан, папа на Рим (250)

Роден е в Рим и става скромен селски свещеник; но когато присъства на избора на нов папа, се вижда как бяла гълъб се спуска върху него и той е избран за папа. Въпреки че е скромен и кротък, той е безстрашен за вярата, събира телата на мъчениците, погребва ги и изграждал църкви и светилища над техните мощи. Според Пролога, той кръстил император Филип и сина му, също на име Филип, както и сенатора Понтий; по този начин имало християнски императори още преди Свети Константин Велики. Когато Деций станал император, преследването на християните се завърнало с ужасна сила и Фабиан бил обезглавен.

Праведната Нона (374), майка на Свети Григорий Богослов

Още приживе тя беше чудотворка чрез своите свети молитви. Тя върна съпруга си от идолопоклонството към християнската вяра; по-късно той стана епископ на Назианз. Дълбоките и благочестиви писания на сина ѝ Григорий говорят за християнското възпитание, което тя му е дала. С молитвите си тя веднъж спаси Свети Григорий от загиване в буря. Тя беше дякониса и почина в мир през 374 г.