22 Август 1980
Петък от 13-а седмица след Петдесетница

Пост

Почитани светии

Мъченик Агатоник и другарите му
Мъченик Агатоник от Никомедия и неговите сподвижници (IV в.)
Света мъченица Еулалия от Барселона (303)

Библейски четива (Синодален превод)

2 Коринтяни 11.5-21 (Апостол)

5Но аз мисля, че в нищо не съм по-долен от върховните апостоли; 6ако и да съм прост в речта, в знанието не съм. Но ние навсякъде и по всичко сме ви добре известни. 7Сгреших ли, че унижавах себе си, за да въздигна вас, понеже даром ви проповядвах благовестието Божие? 8Други църкви обрах, като получих от тях издръжки, та вам да служа; и докато бях у вас, ако и да бях в оскъдица, никому не дотегнах, 9защото оскъдицата ми удовлетвориха братята, дошли от Македония; та и във всичко се пазих и ще се пазя, да ви не бъда товар. 10По истината Христова, що е в мене, ще кажа, че тая похвала няма да ни се отнеме в страните Ахайски. 11А защо постъпвам тъй? Затова ли, че ви не обичам? Знае Бог! Но което правя, ще правя, 12за да пресека повода на ония, които търсят повод, та в онова, за което се хвалят, да се окажат като нас. 13Защото такива са лъжеапостоли, лукави работници, които се преобразяват в Христови апостоли. 14И не е за чудене: защото сам сатаната се преобразява в ангел на светлината, 15та затова не е голяма работа, ако и служителите му се преобразят като служители на правдата; но техният край ще бъде според делата им. 16Казвам пак: никой да ме не смята за безумен; ако ли не, поне като безумен ме приемете, та и аз колко-годе да се похваля. 17Което казвам с такова самоуверено хвалене, не го казвам по Господа, а като че ли в безумие. 18Понеже мнозина се хвалят по плът, ще се похваля и аз. 19Защото вие, които сте разумни люде, драговолно търпите неразумните: 20вие търпите, ако някой ви заробва, ако някой ви изпояжда, ако някой ви обира, ако някой се превъзнася, ако някой ви бие по лице. 21За срам казвам това! Като че ли ние станахме безсилни! Ала, ако някой дръзне да се похвали с нещо (в безумие говоря), ще дръзна и аз.

Марк 4.1-9 (Евангелие)

1И пак захвана да поучава край морето; и понеже при Него се събра много народ, Той влезе в кораба и седеше в морето, а целият народ беше на сушата край морето. 2И поучаваше ги много с притчи, и в учението Си им говореше: 3слушайте: ето, излезе сеяч да сее; 4и случи се, когато сееше, едни зърна паднаха край пътя, и долетяха небесните птици и ги изкълваха. 5Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока; 6а когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха. 7Други паднаха в тръни, и израснаха тръните, заглушиха семето, и то не даде плод. 8И други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод, който поникна и порасна; и принесоха: едно трийсет, друго шейсет, а трето сто. 9И казваше им: който има уши да слуша, нека слуша!

Жития на светиите

Мъченик Агатоник от Никомедия и неговите сподвижници (IV в.)

Той е живял в Никомедия, където е обърнал много езичници от идолопоклонството към вярата в Христос. Заради това той и няколко негови спътници са били заловени, бити, вързани и отведени във Византия. По пътя няколко от спътниците на Агатоник са починали от жестокото отношение. Оцелелите, включително и самият Агатоник, са били отведени в Селиврия във Тракия, където са били измъчвани пред самия император, а след това обезглавени.

Света мъченица Еулалия от Барселона (303)

Тя е родена от християнски родители в Барселона и се е посветила на живот в святост, приемайки Христос за свой младоженец. Когато преследвачът Дациан пристигнал в Барселона, Еулалия тайно напуснала родителския си дом през нощта и се явила пред Дациан, осъждайки го пред много свидетели като убиец на невинни и публично изповядвайки вярата си в Христос. Злият Дациан я накарал да я съблекат и пребият, след което я вързал за дърво във формата на кръст и заповядал плътта ѝ да бъде изгорена с факли. Когато мъчителят ѝ попита с насмешка: „Къде е твоят Христос, за да те спаси?“, тя отговорила: „Той е тук с мен; ти не можеш да Го видиш поради нечистотата си.“ Когато най-накрая святата Еулалия умряла под мъченията, хората видели бяла гълъбица да излита от устата ѝ. Необичайна снежна буря покрила голото ѝ тяло като бяла дреха.