Библейски четива (Синодален превод)
Йоан 20.19-31
(9-то утринно Евангелие)
19А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени, поради страх от иудеите, дойде Иисус, застана посред и им казва: мир вам!
20И това като рече, показа им ръцете и нозете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа.
21А Иисус пак им рече: мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам.
22И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго.
23На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат.
24А Тома, един от дванайсетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дохожда Иисус.
25Другите ученици му казваха: видяхме Господа. А той им рече: ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.
26След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи, и Тома с тях. Дойде Иисус, когато вратата бяха заключени, застана посред тях и рече: мир вам!
27После казва на Тома: дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ.
28Отговори Тома и Му рече: Господ мой и Бог мой!
29Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали.
30И много други чудеса направи Иисус пред учениците Си, за които не е писано в тая книга.
31А това е написано, за да повярвате, че Иисус е Христос, Син Божий, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.
1 Коринтяни 3.9-17 (Апостол)
9Защото ние сме съработници на Бога, вие пък сте Божия нива, Божие здание.
10По дадената ми от Бога благодат, аз, като мъдър първостроител, положих основа, а друг зида върху нея; ала всеки нека внимава, как зида.
11Обаче, друга основа никой не може да положи, освен положената, която е Иисус Христос.
12Ако върху тая основа някой зида със злато, сребро, драгоценни камъни, дървета, сено или слама, -
13на всекиго делото ще стане явно: денят ще го покаже; защото чрез огън се открива, и огънят ще изпита, какво е на всекиго делото.
14И ако някому делото, що е зидал, устои, той ще получи награда.
15А комуто делото изгори, той ще бъде ощетен, а сам ще се спаси, но тъй, както се спасява някой през огън.
16Не знаете ли, че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас?
17Ако някой разори Божия храм, него Бог ще разори; защото Божият храм е свет; а тоя храм сте вие.
2 Тимотей 2.1-10
(Апостол, Св. Пантелеймон)
1И тъй, чедо мое, усилвай се в благодатта, която ти е дадена от Христа Иисуса,
2и каквото си чул от мене при много свидетели, предай го на верни човеци, които ще са способни и други да научат.
3И тъй, принасяй страданията като добър воин Иисус Христов.
4Никой воин се не заплита в житейски работи; и това прави, за да угоди на военачалника.
5Ако пък някой се и състезава, той не бива увенчан, щом се не състезава по правилата.
6Трудещият се земеделец трябва пръв да вкуси от плодовете.
7Разбирай, какво говоря; Господ да ти даде да разбираш всичко.
8Помни Господа Иисуса Христа от семето Давидово, Който възкръсна от мъртвите според моето благовестие,
9заради което аз страдам дори до окови, като злодеец, но словото Божие не се вързва.
10Поради това всичко търпя заради избраните, та и те да получат спасение в Христа Иисуса с вечна слава.
Матей 14.22-34 (Евангелие)
22И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа.
23И като разпусна народа, Той се качи на планината, за да се помоли насаме; и вечерта остана там самичък.
24А корабът беше вече сред морето, и вълните го блъскаха, защото вятърът беше противен.
25И на четвърта стража през нощта отиде Иисус при тях, като ходеше по морето.
26А учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: това е привидение; и от страх извикаха.
27Но Иисус веднага заговори с тях и рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се!
28Петър отговори и Му рече: Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата.
29А Той рече: дойди. И като излезе от кораба, Петър тръгна по водата, за да иде при Иисуса;
30но, като видя силния вятър, уплаши се и, като взе да потъва, извика: Господи, избави ме!
31Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: маловерецо, защо се усъмни?
32И щом влязоха в кораба, вятърът утихна.
33А ония, които бяха в кораба, приближиха се, поклониха Му се и казаха: наистина си Божий Син!
34И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска.
Йоан 15.17-16.2
(Евангелие, Св. Пантелеймон)
17Това ви заповядвам: да любите един другиго.
18Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил.
19Да бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази.
20Помнете словото, що ви казах Аз: няма слуга по-голям от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако Моето слово спазиха, и вашето ще спазят.
21Но всичко това ще ви сторят заради Моето име, защото не знаят Оногова, Който Ме е пратил.
22Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; а сега нямат извинение за греха си.
23Който Мене мрази, мрази и Отца Ми.
24Ако не бях сторил между тях делата, които никой друг не е сторил, грях не щяха да имат; а сега и видяха, и намразиха, и Мене, и Отца Ми.
25Но това стана, за да се сбъдне словото, писано в Закона им, че Ме намразиха без вина.
26А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене;
27а и вие ще свидетелствувате, понеже отначало сте с Мене.
1Това ви казах, за да се не съблазните.
2Ще ви изгонят от синагогите; настъпва дори време, когато всякой, който ви убие, ще мисли, че принася Богу служба.
Жития на светиите
Свети великомъченик и лечител Пантелеймон (305)
Роден е в Никомедия; баща му е бил езичник, а майка му – християнка. Чрез нея той е бил научен на християнската вяра и кръстен от Св. Хермолаус (26 юли). Станал лекар и упражнявал изкуството си с милосърдие и щедрост, изцелявайки много повече хора чрез молитвите си, отколкото чрез лекарствата си. Родителите му го кръстили Пантолеон („във всичко лъв“), но поради голямото му милосърдие той бил преименуван на Пантелеймон („всемилостив“). Веднъж изцелил един човек от слепота, призовавайки Христос, което довело някогашния слепец да приеме вярата. Когато го попитали как е бил излекуван, той посочил Пантелеймон като своя лечител и провъзгласил новооткритата си вяра в Христос. Заради това езичниците го екзекутирали, а след това арестували Пантелеймон, който след много изтезания бил обезглавен през 305 г. Той се счита за най-известния от безвъзмездните лекари.
Свети Климент, архиепископ на Охрид (916)
Той е бил ученик на светиите Методий и Кирил, работейки заедно с тях в мисионерската им дейност в Моравия. След смъртта на Свети Методий, Климент и много други от тяхната мисия са били изгонени от Моравия от германците и са пътували на юг. Климент, заедно със своите спътници Горазд, Наум, Сава и Ангеларий, прекосил Дунава, престоял известно време при цар Борис Михаил и се заселил близо до Охрид (в днешна Косово, Югославия). Той основал манастир в Белица, след което се преместил в Охрид, където построил църква, посветена на Свети Пантелеймон. Там той продължил делото на светите Кирил и Методий, създавайки много книги на новата славянска азбука в помощ на славянските православни народи. Свети Климент извършвал чудеса както приживе, така и след смъртта си: неговите чудотворни мощи все още се почитат в църква, посветена на него. Той починал в мир.
Помен за канонизацията (1970) на Свети Херман от Аляска (1837)
Празникът му е на 12 декември. Поради суровия климат на Аляска, ежегодното поклонение пред мощите му в Кодиак, Аляска, се провежда през лятото, около тази дата.
Св. Седмочисленици: Кирил, Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий
На 27 юли Българската православна църква чества общия помен на Светите Седмочисленици - седемте първоучители и просветители на славянските народи: Свети Кирил (Константин Философ), Свети Методий, Свети Климент Охридски, Свети Наум Охридски, Свети Сава, Свети Горазд и Свети Ангеларий.
Светите братя Кирил и Методий създават славянската азбука и превеждат свещените книги на славянски език. Техните петима ученици - Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий - продължават тяхното дело, като след прогонването си от Великоморавия намират убежище в България при цар Борис-Михаил. Те основават книжовните школи в Охрид и Преслав, полагайки основите на старобългарската литература и славянската християнска култура.