Исаия 43.9-14 (Вечерня)

9Нека всички народи се съберат наедно, и се съединят племената. Кой измежду тях е предсказал това? Нека обадят, какво е било отначало; нека представят свидетели от себе си и да се оправдаят, за да може да се чуе и каже: наистина! 10А Мои свидетели, казва Господ, сте вие и Моят раб, когото избрах, за да знаете и да Ми вярвате, и да разберете, че това съм Аз: преди Мене нямаше бог, и подир Мене не ще има. 11Аз, Аз съм Господ, и няма спасител освен Мене. 12Аз предрекох и спасих, и възвестих; а другиго нямате, и вие сте Мои свидетели, че Аз съм Бог, казва Господ; 13от начало на дните Аз съм същият, и никой не ще избави от ръката Ми; Аз ще направя, и кой ще отмени това? 14Тъй казва Господ, вашият Изкупител, Светият Израилев: за вас проводих у Вавилон и съкруших всички заворки и халдейци, които се славеха с кораби.

Премъдрост Соломонова 3.1-9 (Вечерня)

1А душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне. 2В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел, 3и заминаването им от нас - унищожение; но те си пребъдват в мир. 4Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие. 5И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него. 6Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва. 7Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище. 8Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки. 9Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.

Премъдрост Соломонова 4.7-15 (Вечерня)

7А праведникът и да умре рано, ще бъде в покой, 8защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва. 9Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот - възраст на старостта. 10Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран; 11грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му. 12Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум. 13Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години; 14защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха, 15че благодат и милост има за светиите Му и промисъл - за избраниците Му.

Лука 21.12-19 (Утринно Евангелие)

12А преди всичко това ще турят ръце на вас и ще ви изгонят, като ви предават в синагоги и в тъмници и ви водят пред царе и управници, заради Моето име; 13а това ще бъде вам за свидетелство. 14И тъй, турете си на сърце да не обмисляте отрано, що да отговаряте, 15понеже Аз ще ви дам уста и премъдрост, на която не ще могат противоречи, нито противостоя всички ваши противници. 16Ще бъдете предадени тъй също и от родители и от братя, и от роднини и приятели, и някои от вас ще умъртвят; 17и ще бъдете мразени от всички, заради Моето име; 18но и косъм от главата ви няма да загине; 19с търпението си спасявайте душите си.

1 Коринтяни 14.6-19 (Апостол)

6А сега, ако дойда при вас, братя, и заговоря на непознати езици, каква полза ще ви принеса, щом ви се не обясня било с откровение, било с познание, било с пророчество, било с поука? 7И бездушните предмети, като пищялка или гусла, които издават глас, ако не дадат разделни звукове, как ще се познае, какво се свири на пищялка, или на гусла? 8Защото, ако тръбата издаваше неопределен звук, кой ще се готви за битка? 9Тъй и вие, ако не изговаряте с езика си разбрани думи, как ще се разбере това, що говорите? Защото ще говорите на вятър. 10Толкоз, например, различни думи има в света, и ни една от тях не е без значение. 11Ако, прочее, не разбирам значението на тия думи, то за говорещия ще бъда чужденец, па и говорещият ще бъде за мене чужденец. 12Тъй и вие, бидейки ревнители към духовни дарби, залягайте да ги получите в изобилие, за поука на църквата. 13Затова, който говори на непознат език, нека се моли за дарба да тълкува. 14Защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, умът ми обаче остава безплоден. 15И тъй, какво? Ще се моля с дух, ще се моля и с ум: ще пея с дух, ще пея и с ум. 16Защото, ако благословиш с дух, как ще каже на твоето благодарение "амин" оня, който е от простолюдието, когато не разбира, какво казваш? 17Ти благодариш хубаво, ала другият се не поучава. 18Благодаря на моя Бог, задето повече от всинца ви говоря езици; 19но в църква предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча и други, отколкото хиляди думи на език непознат.

Римляни 8.28-39 (Апостол, Борис и Глеб)

28При това знаем, че на ония, които любят Бога и са призвани по Негова воля, всичко съдействува към добро; 29защото, които Той е предузнал, тях е и предопределил да бъдат сходни с образа на Сина Му, та Той да бъде първороден между многото братя. 30А които е предопределил, тях и призвал; и които е призвал, тях и оправдал; а които е оправдал, тях и прославил. 31Какво, прочее, ще кажем на това? Ако Бог е за нас, кой ще е против нас? 32Оня, Който и собствения Си Син не пощади, а Го отдаде за всички ни, как няма да ни подари с Него и всичко? 33Кой ще обвини избраниците Божии? Бог е, Който ги оправдава. 34Кой е, който ще осъжда? Христос Иисус, Който умря, но още и възкръсна, Който е и отдясно на Бога, Който и ходатайствува за нас. 35Кой ще ни отлъчи от любовта Божия: скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч? 36както е писано: "заради Тебе весден ни умъртвяват; смятат ни като овци за клане". 37Но във всичко това одържаме преголяма победа чрез Оногова, Който ни възлюби. 38Защото аз съм уверен, че ни смърт, нито живот, ни Ангели, ни Власти, нито Сили, ни настояще, нито бъдеще, 39ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя твар ще може да ни отлъчи от любовта Божия в Христа Иисуса, нашия Господ.

Матей 20.17-28 (Евангелие)

17И като възлизаше Иисус за Иерусалим, по пътя взе насаме дванайсетте ученици и им рече: 18ето, възлизаме за Иерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт; 19и ще Го предадат на езичниците, за да бъде поруган, и бичуван, и разпнат; и на третия ден ще възкръсне. 20Тогава пристъпи до Него майката на синовете Зеведееви със синовете си и, кланяйки се, просеше нещо от Него. 21А Той й рече: какво искаш? Тя Му отговори: кажи, тия мои двама сина да седнат при Тебе, един отдясно, а друг отляво в Твоето царство. 22Иисус отговори и рече: не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз ще пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? Те Му отговарят: можем. 23И казва им: чашата Ми ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено от Моя Отец. 24И десетте, като чуха, възнегодуваха за двамата братя. 25А Иисус, като ги повика, рече: знаете, че князете на народите господаруват над тях, и велможите властвуват върху им, 26между вас обаче няма да бъде тъй; но който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; 27и който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде раб, 28както Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.

Йоан 15.17-16.2 (Евангелие, Борис и Глеб)

17Това ви заповядвам: да любите един другиго. 18Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил. 19Да бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази. 20Помнете словото, що ви казах Аз: няма слуга по-голям от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако Моето слово спазиха, и вашето ще спазят. 21Но всичко това ще ви сторят заради Моето име, защото не знаят Оногова, Който Ме е пратил. 22Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; а сега нямат извинение за греха си. 23Който Мене мрази, мрази и Отца Ми. 24Ако не бях сторил между тях делата, които никой друг не е сторил, грях не щяха да имат; а сега и видяха, и намразиха, и Мене, и Отца Ми. 25Но това стана, за да се сбъдне словото, писано в Закона им, че Ме намразиха без вина. 26А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене; 27а и вие ще свидетелствувате, понеже отначало сте с Мене.

1Това ви казах, за да се не съблазните. 2Ще ви изгонят от синагогите; настъпва дори време, когато всякой, който ви убие, ще мисли, че принася Богу служба.

Мъченица Кристина от Тир (200 г.)

Тя беше от Тир в Сирия, дъщеря на езичник на име Урбан. Тя е чудотворен пример за човек, доведен до вяра в Христос без никаква човешка намеса. Когато беше на около единадесет години, баща ѝ, виждайки голямата ѝ красота и искайки да я предпази от мъжете, докато порасне, я накара да живее сама на последния етаж на хубава къща, с роби, всички земни удобства и златни и сребърни идоли. Прекарвайки времето си, гледайки през прозореца, Кристина чрез размишленията си върху красотата и реда на природата стигнала до вярата в единствения, живия Бог. Тогава при нея дошъл Ангел Господен, който я белязал със знака на кръста и я наставлявал в истината на Евангелието. Новопросветената Кристина разби всички идоли в стаята си, което разгневи баща й толкова много, че той я изпрати да бъде измъчвана и обезглавена заради вярата си. Баща й, макар и в добро здраве и в разцвета на живота си, умря същата нощ. Кристина беше подложена на ужасни мъчения и осакатявания и накрая умря от меча, без да се отклони от вярата си.

Тропар на Света Кристина: О, Господи Иисусе, към Теб Твоето агне вика с висок глас:* О, мой Жених, Теб обичам;* и търсейки Теб, сега се боря, и с Твоето кръщение съм разпъната и погребана.* Страдам заради Теб, за да царувам с Теб;* умирам заради Теб, за да живея в Теб:* приеми ме, принесена от копнеж към Теб като непорочна жертва.* Господи, спаси душите ни чрез нейните молитви,* тъй като Ти си велик в милостта.

Светите мъченици и страдалеци Борис и Глеб от Русия, в светото кръщение Роман и Давид (1015)

Благочестиви синове на княз Владимир, просветител на Русия, при кръщението си те бяха наречени Роман и Давид. Когато княз Владимир почина, царството му беше разделено между синовете му (преди кръщението той имаше деца от няколко съпруги). Но княз Святполк, недоволен от своя дял, реши да убие братята си, за да завземе техните територии. И двамата братя знаеха за плана, но решиха да не вдигат оръжие срещу брат си, за да избегнат гражданска война и да изпълнят заповедта „Не се съпротивлявайте на злото“. Телата им останаха нетленни и благоуханни след смъртта. Те са погребани във Вишгород.

Забележка: Тъй като всеки православен християнин трябва да бъде кръстен с името на известен православен светец, как получаваме имена на нови светци през годините? Виждаме как работи този процес при Свети Владимир и синовете му Борис и Глеб. При кръщението те получиха нови християнски имена, но когато бяха прославени, техните (първоначално) езически имена бяха осветени. Оттогава безброй руснаци и други хора са кръстени с имената Владимир, Борис или Глеб.