1 Коринтяни 10.12-22 (Апостол)

12Затова, който мисли, че стои, нека гледа да не падне. 13Друго изкушение вас не е постигнало, освен човешко; верен е обаче Бог, Който не ще остави да бъдете изкушени повече от силата ви, а заедно с изкушението ще даде и изход, за да можете да търпите. 14Затова, мои възлюбени, отбягвайте идолослужението. 15Говоря като на разумни; разсъдете сами за това, що казвам. 16Чашата на благословението, която благославяме, не е ли общение с кръвта Христова? Хлябът, който ломим, не е ли общение с тялото Христово? 17Защото един хляб, едно тяло сме ние многото, понеже всички се причестяваме от един хляб. 18Гледайте Израиля по плът: ония, които ядат жертвите, не са ли съобщници на жертвеника? 19Какво, прочее, казвам? Това ли, че идолът е нещо, или че идолските жертви са нещо? 20Не, но каквото принасят в жертва езичниците, принасят го на бесове, а не Богу; пък аз не искам да бъдете съобщници на бесовете. 21Не можете да пиете Господня чаша и бесовска чаша; не можете да участвувате на Господня трапеза и на бесовска трапеза. 22Или ще възбудим ревнуване у Господа? Та по-силни ли сме от Него?

Матей 16.20-24 (Евангелие)

20Тогава Иисус заповяда на учениците Си, никому да не обаждат, че Той, Иисус, е Христос. 21Оттогава Иисус начена да открива на учениците Си, че Той трябва да отиде в Иерусалим и много да пострада от стареите, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне. 22И Петър, като Го взе настрана, захвана да Му възразява: милостив Бог към Тебе, Господи! това няма да стане с Тебе. 23А Той се обърна и рече Петру: махни се от Мене, сатана! Ти Ми си съблазън! защото мислиш не за това, що е Божие, а за онова, що е човешко. 24Тогава Иисус рече на учениците Си: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва;

Свещеномъченик Атеноген, епископ на Себасте, и десетте му ученици (311)

„По времето на Диоклетиан в Себасте пристигна жесток гонител на християните на име Филомарх. Той арестува и уби много християни в града. Когато видя Атеноген и учениците му, той каза на стареца да принесе жертва на идолите, за да не загинат като другите християни. Атеноген отговорил: „О, мъчител, онези, които описваш като загинали, не са загинали, а са в небето и се веселят с ангелите!“ Настъпил трогателен момент, когато елен, който бил хранен на ръка от състрадателния Атеноген, се затичал към него и, като го видял в такова бедствено положение, проронил сълзи. Дивите животни от хълмовете проявявали повече милост към мъчениците, отколкото езичниците! След жестоки мъчения, по време на които ангел Божий ги утеши, всички бяха обезглавени, първо свещениците и съработниците на Атеноген, а след това и самият Атеноген, и отидоха в небесния си дом през 311 г.“ (Пролог)

„Великият Хорологион“ добавя: „ Днес се почита и втори мъченик Атеноген, споменат от св. Василий… казва се, че когато този Атеноген се приближил към огъня, в който трябвало да умре мъченическа смърт, той пеел химна „О, радостна светлина“ в хвала на Светата Троица.“ Това е един от начините, по които знаем, че вечерният химн „Радостна светлина“ е бил в употреба още преди времето на св. Василий Велики.