Римляни 7.1-13 (Апостол)

1Или не знаете, братя (понеже говоря на такива, които познават закона), че законът има власт над човека, докле е той жив? 2Омъжената жена е свързана чрез закона с мъжа, докле е той жив; умре ли мъжът, тя се освобождава от закона, който я свързва с мъжа. 3Затова, ако при жив мъж тя се омъжи за другиго, ще бъде прелюбодейка; ако пък умре мъжът, тя е свободна от закона, и няма да бъде прелюбодейка, кога се омъжи за другиго. 4Тъй и вие, братя мои, умряхте за закона чрез тялото Христово, за да принадлежите Другиму, Който възкръсна от мъртвите, та да принесем плод Богу. 5Защото, когато живеехме по плът, тогава страстите греховни, узнавани чрез закона, действуваха в членовете ни, за да принесем плод на смъртта; 6но сега, като умряхме за закона, чрез който бяхме свързани, ние се освободихме от него, за да служим Богу с обновен дух, а не по вехтата буква. 7Какво, прочее, ще кажем? Нима законът е грях? Съвсем не. Ала аз узнах греха не инак, освен чрез закона, защото и похотта не бих познал, ако законът не казваше: "не похотствувай". 8Но грехът, като взе повод от заповедта, произведе в мене всякаква похот; защото грехът без закона е мъртъв. 9Аз живеех някога си без закон; но, когато дойде заповедта, грехът оживя, 10пък аз умрях; и оказа се, че заповедта, дадена за живот, ми послужи за смърт, 11защото грехът, като взе повод от заповедта, ме прелъсти и чрез нея ме умъртви. 12Тъй че законът е свет, и заповедта - света, справедлива и добра. 13И тъй, доброто ли стана за мене смърт? Съвсем не: но грехът, за да се яви той, че е грях, като ми причинява чрез доброто смърт, та чрез заповедта грехът да стане извънредно греховен.

Матей 9.36-10.8 (Евангелие)

36Като видя тълпите народ, съжали ги, задето са изнурени и пръснати като овци, които нямат пастир. 37Тогава казва на учениците Си: жетвата е голяма, а работниците малко, 38затова, молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.

1И като повика дванайсетте Си ученици, даде им власт над нечистите духове, да ги изгонват, и да изцеряват всяка болест и всяка немощ. 2А имената на дванайсетте апостоли са тия: първият Симон, наричан Петър, и Андрей, негов брат, Иаков Зеведеев и Иоан, негов брат, 3Филип и Вартоломей, Тома и Матей митар, Иаков Алфеев и Левей, наречен Тадей, 4Симон Кананит и Иуда Искариот, който Го и предаде. 5Тия дванайсет души изпрати Иисус и им заповяда, като каза: по път към езичници не ходете и в самарянски град не влизайте; 6а отивайте най-вече при загубените овци на дома Израилев; 7и като ходите, проповядвайте и казвайте, че се приближи царството небесно; 8болни изцерявайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте, бесове изгонвайте. Даром получихте, даром давайте.

Свети Кирил, архиепископ на Александрия (444)

„Свети Кирил е... от Александрия, роден около 376 г., племенник на Теофил, патриарх Александрийски, който също е обучавал светеца в младостта му. След като първоначално е прекарал много време с монасите от Нитрия, той по-късно става наследник на трона на чичо си през 412 г. През 429 г., когато Кирил чува вест за ученията на новия патриарх на Константинопол, Несторий, той започва да се опитва чрез лични писма да накара Несторий да се отрече от еретичните си учения за Въплъщението; и когато ересиархът не се разкайва, свети Кирил, заедно с папа Целестин Римски, повежда православната опозиция срещу неговата грешка. Свети Кирил председателства Третия Вселенски събор на 200-те свети отци през 431 г., които се събират в Ефес под ръководството на свети Теодосий Млади. На този събор с най-мъдрите си думи той посрамва и осъжда нечестивото учение на Несторий, който, въпреки че е в града, отказва да се яви пред Кирил. Свети Кирил, освен че е съборил грешката на Несторий, е заминал...“ пълните коментари на Църквата върху Евангелията от Лука и Йоан. След като е пасъл Христовата Църква в продължение на тридесет и две години, той почина през 444 г.“ (Великият часовослов)

Днес отбелязваме кончината на Свети Кирил. Той се почита и на 18 януари, датата на възстановяването му в Александрийската катедра, след като е бил прогонен от несторианите.

Свети Колумба от Йона (597)

Той е роден в видно благородническо семейство, клана Уи-Ниал от Ирландия, но изоставя всичко светско и става монах на млада възраст. Основава манастирите в Дери и Дъроу и пътува като мисионер в Ирландия почти двадесет години. През 565 г. се установява на остров Йона, край бреговете на Шотландия; там остава 32 години, основавайки известния манастир Йона и продължавайки мисионерската си дейност. Почива в мир в Йона.

Свети Кирил Белозерски (1427)

Той е роден в Москва през 1337 г. и приема монашеския живот още в младостта си. Въпреки че желае живот в строго мълчание и уединение, той е назначен за игумен на Симоновския манастир против волята си. След няколко години, подчинявайки се на откровение от Пресвета Богородица, той напуска абатството си и отива в пустинята Белозерск (Бялото езеро), за да живее като отшелник. Там се събират и други, за да живеят под негово ръководство, и с времето общността става Белозерски манастир. Свети Кирил е търсен отдалеч като старец, или духовен баща, и е удостоен с дарове на чудотворство. Неговото смирение е забележително, както показва следващата STORY.

Веднъж един от монасите му изпитал ужасна омраза към Кирил, която го измъчвала цяла година. Накрая монахът събрал смелост да открие омразата си на самия Кирил. Въпреки че монахът бил изпълнен със срам и разкаяние за злата си страст, Кирил го утешил и казал: „Всички останали грешат за мен; само ти си разбрал моята недостойност.“ Тогава свети Кирил простил на човека и го отпратил с благословията си.

Свети Кирил починал в мир през 1427 г. на деветдесетгодишна възраст.