Римляни 3.19-26 (Апостол)

19А знаем, че каквото говори законът, говори го на ония, които са под закона, за да се затулят всички уста, и цял свят да стане виновен пред Бога, 20защото чрез делата на закона няма да се оправдае пред Него нито една плът; понеже чрез закона се познава грехът. 21А сега без закона се яви Божията правда, засвидетелствувана от закона и пророците. 22Божията правда чрез вяра в Иисуса Христа е у всички и върху всички вярващи; защото няма разлика: 23всички съгрешиха и са лишени от славата Божия, 24оправдавайки се даром, с Божията благодат, чрез изкуплението в Христа Иисуса, 25Когото Бог отреди да бъде с кръвта Си умилостивна жертва чрез вярата, за да покаже Своята правда в прощението на сторените по-преди грехове, във време на Божието дълготърпение, 26за да покаже Своята правда в сегашно време, та да стане явно, че Той е справедлив и оправдава вярващия в Иисуса.

Матей 7.1-8 (Евангелие)

1Не съдете, за да не бъдете съдени; 2защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери. 3А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш? 4Или, как ще кажеш брату си: чакай, да извадя сламката от окото ти; а пък на, в твоето око има греда! 5Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си. 6Не давайте светинята на псетата, и не хвърляйте бисера си пред свините, за да го не стъпчат с краката си и, като се обърнат, да ви разкъсат. 7Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори; 8защото всякой, който иска, получава, и който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори.

Мъченик Теодот Анкирски (303)

Таен християнин, живеещ в Анкира, той събирал телата на мъчениците и ги погребвал с почести: именно той погребал светите мощи на Девата мъченица Текуза и нейните седем спътници (8 май). Когато бил открит от езическите власти, те го хванали, измъчвали и накрая го обезглавили.

свещеномъченик Марцелин, папа Римски (304 г.)

„Когато император Диоклециан го повикал и го заплашил с мъчения, той принесъл жертва на идоли и затова бил възнаграден от императора със скъпа дреха. Но Марцелин се разкаял горчиво и започнал да плаче денем и нощем за отхвърлянето си на Христос, както и апостол Петър преди него. По това време в Кампания се състоял епископски събор и папата се облякъл във вретище, поръсил главата си с пепел и, отивайки пред събора, изповядал греха си и ги помолил да го съдят. Отците казали: „Нека се съди сам.“ Тогава той казал: „Снемам се от свещеническия сан, за който не съм достоен; и освен това, нека тялото ми не бъде погребано след смъртта ми, а нека бъде хвърлено на кучетата.“ След като каза това, той произнесе проклятие върху всеки, който се осмели да го погребе. След това отишъл при император Диоклециан и, хвърляйки скъпоценната дреха пред него, изповядал вярата си в Христос и проклел идолите. Разгневеният император заповядал да бъде измъчван и убит извън града, заедно с трима други мъже: Клавдий, Кирин и Антонин. Телата на тези трима били погребани веднага, но тялото на папата лежало там тридесет и шест дни. Тогава Свети Петър се явил на Марцел, новия папа, и му казал да погребе тялото на Марцелин, казвайки: „Който се смири, ще бъде въздигнат.“ (Пролог)

Свети Даниил от Скит в Египет (V в.)

Той бил ученик на Свети Арсений Велики и игумен на Скита в Египет (монашеската система, известна като „Скит“, носи името си от Скита). Живял е в общински монашески живот в продължение на четиридесет години, след което през 420 г. се оттегля в пустинята, където остава до смъртта си.

От Пролога: „Светецът има много чувствителна съвест. Това, което обикновените хора могат да сметнат за малък грях, светецът вижда като голямо престъпление. За авва Даниил се казва, че разбойници го нападнали три пъти и го отвели в планините. Два пъти бил спасен, но третия път, опитвайки се да избяга, ударил един от тях с камък и го убил, а след това успял да избяга. Това убийство лежало върху съвестта му като оловна тежест. В недоумение какво да прави, той отишъл при Тимотей, патриарха на Александрия, и поискал съвета му. Патриархът го успокоил и го освободил от всяко покаяние. Но съвестта му продължила да го гризе и той отишъл в Рим, при папата. Папата му дал същия отговор като патриарха. Все още недоволен, Даниил посетил останалите патриарси един след друг; отишъл в Константинопол, Антиохия и Йерусалим, изповядал се пред всеки от тях и поискал съвет. Но не могъл да намери мир. Затова се върнал у дома в Александрия и се обявил пред властите за убиец, след което бил хвърлен в затвора. На процеса си пред управителя Даниил разказал как...“ Всичко се беше случило и се молеше и той да бъде убит, за да бъде душата му спасена от вечния огън. Управителят се удиви на всичко това и му каза: „Върви си, отче, и се моли на Бога за мен, дори и да убиеш още седем!“ Все още недоволен от това, Даниил реши да вземе един прокажен в килията си и да се грижи за него, докато умре, а след това да намери друг. Той направи както беше решил и по този начин донесе мир на съвестта си.“