06 Април 1980
Света Пасха

Няма пост

Празници

Възкресение на нашия Господ и Спасител Иисус Христос

Почитани светии

Начало на Петдесетница (Пентикостар)
Св. Методий, просветител на славяните
Свети Евтихий, патриарх на Константинопол (582)

Библейски четива (Синодален превод)

Деяния 1.1-8 (Апостол)

1Първата книга, о Теофиле, написах за всичко, що Иисус начена да върши и учи 2до деня, когато се възнесе, като даде чрез Духа Светаго заповеди на апостолите, които бе избрал, 3на които и представи Себе Си жив след Своето страдание с много верни доказателства, като им се явяваше през четирийсет дена и говореше за царството Божие; 4и като се събираше с тях, Той им заповяда: не се отдалечавайте от Иерусалим, а чакайте обещанието на Отца, за което сте слушали от Мене; 5защото Иоан кръщава с вода, а вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светий. 6Те, прочее, като се събраха, питаха Го, думайки: в това ли време, Господи, възстановяваш царството Израилево? 7А Той им отговори: не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт; 8но ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий; и ще Ми бъдете свидетели в Иерусалим и в цяла Иудея и Самария, и дори до край-земя.

Йоан 1.1-17 (Евангелие)

1В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. 2То беше в начало у Бога. 3Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало. 4В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците. 5И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе. 6Имаше един човек, пратен от Бога, името му Иоан; 7той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, та всички да повярват чрез него. 8Той не беше светлината, а бе пратен да свидетелствува за светлината. 9Съществуваше истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света. 10В света беше, и светът чрез Него стана, но светът Го не позна. 11Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха. 12А на всички ония, които Го приеха, - на вярващите в Неговото име, - даде възможност да станат чеда Божии; 13те не от кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога се родиха. 14И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца. 15Иоан свидетелствуваше за Него и викаше, думайки: Тоя беше, за Когото казах: Идещият след мене ме изпревари, защото съществуваше по-напред от мене. 16И от Неговата пълнота всички ние приехме и благодат въз благодат; 17защото Законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината произлезе чрез Иисуса Христа.

Жития на светиите

Свети Евтихий, патриарх на Константинопол (582)

Той е роден в семейство на благочестиви и благородни родители във Фригия. Въпреки че баща му е бил виден офицер, той постъпва в монашество още в младостта си и става игумен на манастир в Амасия на тридесетгодишна възраст. През 553 г. е изпратен на Петия Вселенски събор като представител на митрополита на Амасия. На събора той е един от онези, които успешно защитават тезата, че еретиците могат да бъдат анатемосани след смъртта си. Най-известният пример в това отношение е Ориген, блестящият християнски философ, който е писал, че всички в крайна сметка ще бъдат спасени. По този начин позицията на Евтихий му спечелва враждебността на оригенистите, които все още съставляват влиятелна група в Църквата. Свети Евтихий става доверен човек на император Юстиниан и когато Мина, патриархът на Константинопол, почина, Евтихий е избран да го замести. Евтихий управлявал в мир дванадесет години, но след това бил хвърлен в полемика, когато смело се противопоставил на една от най-трудните за произнасяне ереси в STORYта на Църквата: афтародокетизма, вярата, че Христос, преди възкресението си, е притежавал нетленно тяло, неподвластно на глад, жажда или болка (въпреки че писанията ясно говорят за Христос, който е бил уморен, гладен, жаден, плачещ). Император Юстиниан за известно време изпаднал в този вариант на монофизитската ерес и заточил Евтихий в манастира си за дванадесет години. През тези години Евтихий се показал като чудотворец, изцелявайки много от болестите им чрез молитвите си. Юстиниан се покаял малко преди смъртта си и неговият наследник, Юстин II, призовал Евтихий обратно на патриаршеския престол, където той служил на Църквата в мир до смъртта си на седемдесетгодишна възраст.