Библейски четива (Синодален превод)
Лука 24.1-12
(4-то утринно Евангелие)
1А в първия ден на седмицата, много рано, носейки приготвените благовония, те дойдоха при гроба, а заедно с тях и някои други,
2ала намериха камъка отвален от гроба.
3И като влязоха, не намериха тялото на Господа Иисуса.
4И докле недоумяваха за това, ето, изправиха се пред тях двама мъже в бляскави дрехи.
5И както бяха уплашени и навели лице към земята, - мъжете им рекоха: защо търсите Живия между мъртвите?
6Няма Го тука, но възкръсна; припомнете си, какво ви бе казал, когато беше още в Галилея,
7говорейки, че Син Човеческий трябва да бъде предаден в ръце на човеци грешници и да бъде разпнат и на третия ден да възкръсне.
8И спомниха си думите Му.
9И като се върнаха от гроба, обадиха всичко това на единайсетте и на всички други.
10Те бяха Магдалина Мария, и Иоана, и Мария, майка на Иакова, и другите с тях, които обадиха на апостолите за това.
11И техните думи им се показаха празни, и не им повярваха.
12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото.
Деяния 9.32-42 (Апостол)
32Случи се, че Петър, обхождайки всички, слезе и при светиите, които живееха в Лида.
33Там намери един човек, на име Еней, който от осем години лежеше на постелка разслабен.
34И Петър му каза: Енее, Иисус Христос те изцерява; стани и си сбери постелката. И той веднага стана.
35И всички, които живееха в Лида и в Сарона, видяха го, и се обърнаха към Господа.
36В Иопия имаше една ученица, на име Тавита, което значи: Сърна; тя беше изпълнена с добри дела и милостини, които правеше.
37Случи се в ония дни, че тя заболя и умря. Окъпаха я и туриха в една горница.
38А понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър е там, проводиха при него двама души да го молят, да дойде незабавно при тях.
39Петър стана и отиде с тях; и когато стигна, възведоха го в горницата, и всички вдовици дойдоха при него, плачейки и показвайки ризи и дрехи, що ги бе правила Сърна, докато живеела с тях.
40Петър отпрати всички вън и, като коленичи, помоли се, па се обърна към тялото и рече: Тавито, стани! И тя отвори очите си и, като видя Петра, седна.
41Той й подаде ръка, дигна я и, като повика светиите и вдовиците, представи я жива.
42Това стана известно по цяла Иопия, и мнозина повярваха в Господа.
Йоан 5.1-15 (Евангелие)
1Подир това имаше иудейски празник, и възлезе Иисус в Иерусалим.
2А в Иерусалим, при Овчи порти, се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда *, която има пет притвора;
3в тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата,
4защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше, от каквато болест и да бе налегнат.
5Там имаше един човек, болен от трийсет и осем години.
6Иисус, като го видя да лежи и като узна, че боледува от дълго време, казва му: искаш ли да оздравееш?
7Болният му отговори: да, господине; но си нямам човек, който да ме спусне в къпалнята, кога се раздвижи водата; когато пък аз дойда, друг слиза преди мене.
8Иисус му казва: стани, вземи одъра си и ходи.
9И той веднага оздравя, взе си одъра и ходеше. А тоя ден беше събота.
10Поради това иудеите думаха на изцерения: събота е; не бива да си дигаш одъра.
11Той им отговори: Който ме изцери, Той ми рече: вземи одъра си и ходи.
12Попитаха го: кой е Човекът, Който ти рече: вземи одъра си и ходи?
13Но изцереният не знаеше, кой е, защото Иисус се бе отдръпнал поради тълпата, що беше на онова място.
14След това Иисус го срещна в храма и му рече: ето, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо.
15Човекът отиде, та обади на иудеите, че Иисус е, Който го изцери.
Жития на светиите
Свещеномъченик Симеон, сродник Господен (107)
Той беше племенник на Йосиф Обручника и един от Седемдесетте. Когато апостол Яков, първият епископ на Йерусалим, беше убит мъченически, Свети Симеон беше назначен да го замести. Като втори епископ на Йерусалим той управляваше Църквата там до дълбока старост. По времето на император Траян в Палестина избухна гонение както срещу християни, така и срещу евреи; Симеон беше осъден и по двете обвинения и имаше привилегията да умре, подобно на своя Господ, чрез разпятие. Той беше на 120 години.
Свети отец Стефан, игумен на Киевските пещери и епископ на Владимир (1094)
Той бил ученик на Свети Теодосий Киево-Печерски (паметен на 3 май) и станал игумен на Пещерския манастир. След много години вярна служба той станал жертва на интригите на монах срещу него, загубил игуменския си сан и дори бил изгонен от манастира. В Божието време светият монах бил оправдан и посветен на епископ Владимирски. Там той ръководел Църквата в продължение на много години, починал мирно в дълбока старост през 1094 г.
Изгарянето на мощите на Свети Сава I от Сръбския крал от турците (1594 г.)
По време на турската окупация толкова много сръбски християни се събрали около мощите на Свети Сава (в Милешева), молейки за неговото застъпничество, че османският владетел Синан паша се опасявал, че мощите ще станат център на народен бунт. Затова той наредил мощите да бъдат пренесени в Белград и изгорени. Пашата отдавна го няма; светецът продължава да се застъпва за своя народ и за света.