Исаия 48.17-49.4 (6-ти час)

17Тъй казва Господ, твоят Изкупител, Светият Израилев: Аз съм Господ, Бог твой, Който те учи на полезно, Който те води по оня път, по който трябва да ходиш. 18О, ако да беше се вслушвал в Моите заповеди! Тогава твоят мир щеше да бъде като река, и твоята правда - като морски вълни. 19И твоето семе щеше да бъде като пясъка, и ония, които произлизат от бедрата ти, - като песъчинките: не щеше да се изглади, не щеше да се изтреби името му пред Мене. 20Излизайте от Вавилон, бягайте от халдейци, с радостен глас разгласяйте и проповядвайте това, разпространявайте тая вест до край-земя; казвайте: "Господ изкупи Своя раб Иакова". 21И не жадуват те в пустините, през които ги води: Той им изтача вода от камък; разсича скала, - и леят се води. 22А за нечестивците няма мира, казва Господ.

1Слушайте Ме, острови, и внимавайте, народи далечни: Господ Ме повика още от утроба, от майчина Ми утроба нарече името Ми; 2и направи устата Ми като остър меч; със сянката на ръката Си Ме покриваше и Ме направи изострена стрела; в Своя колчан Ме пазеше; 3и Ми каза: Ти си Мой раб, Израилю, - в Тебе ще се прославя. 4Аз пък казах: напразно съм се трудил за нищо и напусто съм изтощавал силата Си. Но правото Ми е у Господа, и наградата Ми - у Моя Бог.

Битие 27.1-41 (Вечерня)

1Когато Исаак остаря, и отслабна зрението на очите му, повика по-големия си син Исава и му рече: синко! Той отговори: ето ме! 2(Исаак) рече: ето, аз остарях; не зная деня на смъртта си; 3вземи сега сечивата си, тула си и лъка си, иди на полето и улови ми дивеч, 4сготви ми ястие, каквото обичам, и ми донеси да ям, за да те благослови душата ми, преди да умра. 5Ревека слушаше, когато Исаак говореше на сина си Исава. И отиде Исав на полето да улови и донесе дивеч; 6а Ревека рече на своя по-малък син Иакова: ето, аз чух, как баща ти каза на брата ти Исава: 7донес ми дивеч и сготви ми ястие; аз ще ям и ще те благословя пред лицето Господне, преди смъртта си. 8Сега, сине мой, послушай ме, какво ще ти поръчам: 9иди при стадото и ми донес оттам две добри (млади) ярета; и аз ще сготвя от тях на баща ти ястие, каквото той обича; 10а ти ще занесеш на баща си, и той ще яде, за да те благослови преди смъртта си. 11Иаков рече на майка си Ревека: брат ми Исав е космат, пък аз съм човек гладък; 12баща ми може да ме попипа, и аз ще бъда пред очите му измамник и ще навлека върху себе си проклятие, а не благословия. 13А майка му му каза: нека твоето проклятие падне върху мене, сине мой; само послушай думите ми и иди, та ми донес. 14Той отиде, взе и донесе на майка си; и майка му сготви ястие, каквото обичаше баща му. 15И взе Ревека скъпата дреха на по-големия си син Исава, която беше при нея в къщи, и облече (с нея) по-малкия си син Иакова; 16а ръцете му и гладката му шия уви с ярешките кожи; 17и даде ястието и хляба, които тя бе приготвила, в ръцете на сина си Иакова. 18Той влезе при баща си и продума: татко! Той отговори: ето ме, кой си ти, сине мой? 19Иаков рече на баща си: аз съм Исав, твоят първороден син; направих, както ти ми рече; стани, седни и яж от лова ми, та да ме благослови душата ти. 20И рече Исаак на сина си: как тъй скоро намери, сине мой? Той отговори: Господ Бог твой ми прати насреща ми. 21И рече Исаак на Иакова: приближи се (до мене), сине мой, да те попипам, дали си ти син ми Исав, или не. 22Иаков се приближи до баща си Исаака; той го попипа и рече: гласът - глас Иаковов, а ръцете - ръце Исавови. 23И не го позна, защото ръцете му бяха космати, както ръцете на брата му Исава. И го благослови 24и рече: ти ли си син ми Исав? Той отговори: аз съм. 25Исаак рече: дай ми да ям от лова на сина ми, за да те благослови душата ми. Иаков му даде, и той яде; донесе му и вино, и той пи. 26Баща му Исаак му рече: приближи се (до мене), сине мой, и ме целуни. 27Той се приближи и го целуна. И усети Исаак дъха от облеклото му и го благослови, като рече: ето, дъхът от сина ми е като дъх от (пълна) нива, която Господ е благословил; 28да ти даде Господ от небесната роса и от тлъстината на земята, и изобилие на жито и вино; 29народи да ти слугуват, и племена да ти се поклонят; да бъдеш господар над братята си, и да ти се поклонят синовете на майка ти; които те кълнат - да бъдат проклети; които те благославят - да бъдат благословени! 30Щом свърши Исаак благословията над (сина си) Иакова, и щом Иаков излезе от баща си Исаака, - и брат му Исав си дойде от лов. 31Сготви и той ястие, донесе на баща си, и му рече: татко, стани, яж от лова на сина си, за да ме благослови душата ти. 32А баща му Исаак го попита: кой си ти? Той отговори: аз съм твоят син, твоят първороден син, Исав. 33И разтрепери се Исаак твърде много и рече: а кой беше онзи, който (ми) улови лов, донесе ми, и аз ядох от всичко, преди да дойдеш ти, и го благослових? Той и ще бъде благословен. 34Исав, като изслуша думите на баща си (Исаака), дигна висок и твърде жаловит вик и каза на баща си: татко, благослови и мене! 35Но той (му) отговори: брат ти дойде с хитрост и взе твоята благословия. 36И рече (Исав): дали не затова му е дадено име Иаков, та вече два пъти ме спъва? Той взе първородството ми, и ето, сега ми взе и благословията. И пак рече (Исав на баща си): нима ти не си оставил (и) за мене благословия? 37Исаак отговори на Исава: ето, аз го поставих господар над тебе, и всичките му братя направих нему слуги; обдарих го с жито и вино; какво да сторя пък за тебе, сине мой? 38Но Исав рече на баща си: нима, татко, само една благословия имаш? Благослови и мене, татко! И (понеже Исаак мълчеше) Исав издигна глас и заплака. 39И отговори баща му Исаак и му рече: ето, ти ще живееш от тлъстината на земята и от росата небесна отгоре; 40ти ще живееш с меча си и ще служиш на брата си; но ще дойде време, когато ще се възпротивиш и ще свалиш игото му от врата си. 41Тогава Исав намрази Иакова поради благословията, с която го бе благословил баща му; и рече Исав в сърцето си: наближават дните, когато ще оплакваме баща си; и аз ще убия брата си Иакова.

Притчи 19.16-25 (Вечерня)

16Който пази заповед, запазва душата си, а който нехае за своите пътища, ще загине. 17Който прави добро на сиромах, дава назаем Господу, и Той ще му отплати за неговото благодеяние. 18Наказвай сина си, докле има надежда, и не се възмущавай от вика му. 19Гневливият нека търпи наказание, защото, ако го пожалиш, ще трябва да го наказваш още повече. 20Слушай съвет и приемай изобличение, за да станеш отпосле мъдър. 21В сърцето на човека има много кроежи, но сбъдва се само определеното от Господа. 22Радост за човека е неговата благотворителност, и сиромахът е по-добър, отколкото лъжецът. 23Страхът Господен води към живот, и който го има, винаги ще бъде доволен, и зло няма да го постигне. 24Мързеливец потапя ръка в блюдото и не иска да я подигне до устата си. 25Ако накажеш кощунника, и простият ще стане благоразумен; и ако изобличиш разумния, той ще разбере поуката.

Битие 28.10-17 (Вечерня, Благовещение)

10Иаков пък излезе от Вирсавия и отиде в Харан, 11и стигна до едно място, дето остана да пренощува, защото слънцето бе залязло. И взе един от камъните на онова място, подложи си го за възглавница и легна на онова място. 12И видя сън: ето, стълба изправена на земята, а върхът й стига до небето, и Ангели Божии се качват и слизат по нея. 13И ето, Господ стои отгоре на нея и говори: Аз съм Господ, Бог на твоя отец Авраама, и Бог на Исаака; (не бой се). Земята, на която лежиш, ще я дам на тебе и на потомството ти; 14и потомството ти ще бъде като земния пясък; и ще се разпростреш към морето и към изток, към север и към юг; и ще бъдат благословени в тебе и в твоето семе всички земни племена; 15и ето, Аз съм с тебе, и ще те запазя навред, където и да отидеш; и ще те върна пак в тая земя, защото няма да те оставя, докле не изпълня онова, което съм ти казал. 16Иаков се събуди от съня си и рече: наистина Господ е на това място, аз пък не знаех! 17И уплаши се и рече: колко е страшно това място! Това не е нищо друго, освен дом Божий, това са врата небесни.

Езекиил 43.27-44.4 (Вечерня, Благовещение)

27След като се свършат тия дни, в осмия ден и по-нататък, свещениците ще принасят върху жертвеника вашите всесъжения и благодарствени жертви; и Аз ще бъда милостив към вас, казва Господ Бог.

1И доведе ме назад при външните врата на светилището, обърнати към изток, и те бяха затворени. 2И каза ми Господ: тия врата ще стоят затворени, не ще се отворят, и никой човек не ще влезе през тях, защото Господ, Бог Израилев, влезе през тях, и те ще стоят затворени. 3Колкото за княза, той, като княз, ще седне в тях, за да яде хляб пред Господа; ще влезе през притвора на тия врата и през там ще излезе. 4После ме поведе през северните врата пред лицето на храма, и аз видях, и ето, славата Господня изпълняше дома Господен, и паднах ничком.

Притчи 9.1-11 (Вечерня, Благовещение)

1Премъдростта си съгради дом, издяла седемте му стълба, 2закла жертва, размеси виното си и приготви трапезата си; 3проводи слугите си да възвестят от градските височини: 4"който е неразумен, да свърне тука!" И на малоумните тя каза: 5"дойдете, яжте хляба ми и пийте виното, което съм размесила; 6оставете неразумието, и ще живеете; ходете по пътя на разума." 7Който поучава кощунника, ще си спечели безславие, и който изобличава нечестивеца - петно. 8Не изобличавай кощунника, за да те не намрази; изобличавай мъдрия, и той ще те обикне, 9дай съвет на мъдрия, и той ще бъде още по-мъдър; научи праведния, и той повече ще напредне в знание. 10Начало на мъдростта е страхът Господен, и познаването Светаго е разум; 11защото чрез мене ще ти се умножат дните, и ще ти се прибавят години живот.

Свети Захария Египетски Отшелник (IV в.)

Баща му, Карион Египтянинът, изоставил семейството си, за да стане монах, вземайки Захария със себе си. Макар и много млад, Захария проявявал дарове на благодат, рядко срещани сред старейшините на Скит. Авва Моисей веднъж го попитал: „Какво означава да си монах?“, на което Захария отговорил, като свалил шапката си и я стъпкал с крака, казвайки: „Ако човек не е толкова съкрушен, не може да бъде монах.“ След като блестял като голяма светлина сред светите монаси на Скит, той починал в млада възраст.

Възпоменание на чудото в Пещерния манастир в Киев (?)

„Двама приятели, Йоан и Сергий, се заклели в братство пред иконата на Света Богородица в този манастир. Йоан бил богат човек с петгодишен син Захария. Йоан се разболял и след смъртта си поверил сина си на грижите на Сергий и оставил у Сергий голяма сума сребро и злато, която той да предаде на Захария, когато порасне. Когато Захария навършил пълнолетие, Сергий отрекъл, че е получил нещо от починалия Йоан. Тогава Захария казал: „Нека се закълне пред същата икона на Пресвета Богородица, пред която е приел братство с покойния ми баща, че не е получил нищо от Йоан, и тогава няма да искам нищо повече от него.“ Сергий се съгласил, но когато се заклел в това и отишъл да целуне иконата, някаква сила го задържала и не му позволявала да се приближи. Тогава, измъчван изведнъж от демон, той започнал да вика: „Свети отци Антоний и Теодосий, не позволявайте на този безмилостен ангел да ме погуби!“ Демонът го нападнал с Божие позволение. Тогава той им разказал за всички пари, които Йоан бил оставил. Но когато отворили кутията, намерили двойна сума. Взел я, Захария я дал на манастира и сам бил постриган за монах. Той живял дълго време и бил достоен за великите Божии дарове, влизайки мирно във вечността.“ (Пролог)