Великденски пост — Разрешава се вино и елей
9От вас, възлюбени, ние очакваме нещо по-добро и спасително, ако и да говорим тъй. 10Защото Бог не е неправеден, та да забрави делото ви и труда на любовта, що показахте към Неговото име, като послужихте и служите на светиите. 11А ние желаем, всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай, 12за да се не влените, а да подражавате на ония, които чрез вяра и дълготърпение наследяват обещанията.
47Първият човек е от земя, земен; вторият човек е Господ от небето. 48Какъвто е земният, такива са и земните; и какъвто е Небесният, такива са и небесните; 49и както сме носили образа на земния, тъй ще носим и образа на Небесния. 50И това ви казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят царството Божие, нито тлението може да наследи нетление. 51Ето, тайна ви казвам: всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим 52изведнъж, в един миг, при последната тръба: ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим; 53защото това тленното трябва да се облече в нетление, а това смъртното - да се облече в безсмъртие. 54А щом това тленно тяло се облече в нетление, и това смъртното тяло се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне думата написана: "смъртта биде погълната с победа". 55"Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?" 56Жилото на смъртта е грехът, а силата на греха е законът. 57Да въздадем благодарение Богу, Който ни дарява победата чрез Господа нашего Иисуса Христа.
31Като излезе пак из пределите Тирски и Сидонски, Иисус отиде към Галилейско море през пределите на Десетоградие. 32И доведоха при Него един глух и заеклив, и Го молеха да възложи на Него ръка. 33Иисус, като го отведе настрана от народа, вложи пръстите Си в ушите му и, като плюна, докосна се до езика му; 34и като погледна към небето, въздъхна и му каза: ефата', сиреч, отвори се. 35И веднага се отвори слухът му, и се развързаха връзките на езика му, и заговори чисто. 36И заповяда им, никому да не кажат. Но, колкото Той им забраняваше, толкоз повече те разгласяваха. 37И извънредно се чудеха и казваха: всичко хубаво върши: и глухите прави да чуват, и немите - да говорят.
24Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот. 25Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят. 26Защото, както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си; 27и даде Му власт да извършва и съд, защото е Син Човечески. 28Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий 29и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане. 30Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.
Тези свети мъченици са претърпели мъченическа смърт по времето на царуването на Диоклетиан (284-305 г.) в палестинската Кесария. Всички осем са били много млади; само Агапий е бил кръстен християнин. Урбанус, управителят на региона, отбелязал езически празник, като наредил някои християни да бъдат публично измъчвани и екзекутирани: едни чрез изгаряне, други на бесилката, а трети, като ги хвърлили на дивите зверове в арената. Шестима от младежите (Тимолай, Дионисий, Ромул, Плесий и двама на име Александър), виждайки търпението и спокойствието, с които християните понасяха мъченията си, бяха докоснати от Светия Дух и, вързвайки си ръцете, се представиха пред Урбан, казвайки: „И ние сме християни!“ Те бяха незабавно хвърлени в затвора. Няколко дни по-късно Агапий, виден християнин в този град, също се представи заедно с втори Дионисий. Всички осем бяха обезглавени заедно в Кесария. Тяхното мъченичество е записано в „Църковна STORY“ на Евсевий.
„Той беше от град Сиде в Памфилия. Управителят на император Аврелиан го попита кой е, на което Александър отговори, че е пастир на стадото на Христос. „И къде е това стадо на Христос?“, попита още злият и подозрителен управител. Александър отговори: „По целия свят живеят хората, които Господ Христос е сътворил, сред които онези, които вярват в Него, са Неговите овце, но онези, които са се отклонили от своя Създател, които са поробени от творението и делото на човешките ръце, от мъртви идоли, като теб, са чужденци за Неговото стадо и при Страшния съд на Бога ще бъдат поставени отляво с козите.“ Злият съдия първо заповяда да го бият с железни бичове, а след това да го хвърлят в горяща пещ. Но огънят по никакъв начин не можеше да му навреди. Тогава го обесоха, а след това го хвърлиха на дивите зверове. Но зверовете не го докоснаха. Накрая управителят заповяда да бъде обезглавен. Но веднага щом съдията произнесе присъдата, зъл дух го обзе и го направи бесен. Той беше отведен, виещ, към боговете си, идолите, но по пътя злият дух изтръгна нечестивата му душа от него. Свети Александър пострада между 270 и 275 г.“ (Пролог)
Почитан е на 14 март по гръцкия календар.