Исаия 26.21-27.9 (6-ти час)

21защото ето, Господ излиза от жилището Си да накаже жителите земни за тяхното беззаконие, и земята ще открие погълнатата от нея кръв и вече няма да скрие своите убити.

1В оня ден Господ ще порази със Своя тежък, голям и як меч левиатана - право бягащия змей, и левиатана - лъкатушния змей, и ще убие морското чудовище. 2В оня ден запейте за него - за обичното лозе: 3Аз, Господ, съм негов пазач, и всеки миг го напоявам; нощем и денем го вардя, да се не вмъкне някой в него. 4Гняв няма в Мене. Но ако някой Ми покаже в него тръни и бодили, ще дигна против него война, ще го изгоря съвсем, - 5освен ако прибегне към защитата Ми и сключи мир с Мене. Тогава нека сключи мир с Мене. 6В бъдните дни Иаков ще се укорени; Израил ще даде издънка и ще се разцъфти; и вселената ще се изпълни с плодове. 7Тъй ли го Той поразяваше, както поразяваше ония, които него поразяваха? Тъй ли го убиваше, както са убити ония, които него убиваха? 8С мярка го наказваше Ти, кога го отхвърляше; изхвърли го със силното Си духване, като в ден на източен вятър. 9И чрез това ще се заглади беззаконието на Иакова; и плодът от това ще бъде, че ще се снеме грехът от него, кога всички камъни от жертвениците превърне в буци вар, и няма вече да стърчат дъбрави и истукани на слънцето.

Битие 9.18-10.1 (Вечерня)

18Ноевите синове, които излязоха от ковчега, бяха: Сим, Хам и Иафет. Хам беше баща на Ханаана. 19Тези тримата бяха Ноеви синове, и от тях се насели цялата земя. 20Ной почна да обработва земята и насади лозе; 21и пи вино, опи се, и лежеше гол в шатрата си. 22И Хам, баща на Ханаана, видя голотата на баща си и излезе, та обади на двамата си братя. 23А Сим и Иафет взеха дреха и, като я метнаха на рамената си, тръгнаха заднишком и покриха голотата на баща си; лицата им бяха обърнати назад, и те не видяха голотата на баща си. 24Като отрезвя Ной от виното си и узна, що бе сторил над него по-малкият му син, 25рече: проклет да е Ханаан; ще бъде роб на робите у братята си. 26После рече: благословен да е Господ Бог на Сима; а Ханаан ще му бъде роб; 27да разшири Бог Иафета, и той да се посели в шатрите Симови; а Ханаан ще му бъде роб. 28И живя Ной след потопа триста и петдесет години. 29А всички дни на Ноя бяха деветстотин и петдесет години; след това умря.

1Ето родословието на Ноевите синове: Сима, Хама и Иафета. След потопа родиха им се деца.

Притчи 12.23-13.9 (LXX) (Вечерня)

23Разсъдлив човек прикрива знанието си, а сърцето на глупавите изказва глупост. 24Ръката на прилежните ще господарува, а ленивата ще бъде под данък. 25Тъгата в сърцето на човека го притиска, а добрата дума го развеселява. 26Праведник посочва път на ближния си, а пътят на нечестивците ги вкарва в заблуда. 27Ленивец свой лов не пече; а имотът на прилежния е многоценен. 28В пътя на правдата има живот, и в нейната пътека няма смърт.

1Мъдър син слуша бащина поука, а буен изобличение не слуша. 2От плода на устата си човек ще вкуси добро, а душата на законопрестъпниците - зло. 3Който пази устата си, той варди душата си; а който широко разтваря устата си, горко нему. 4Душата на ленивеца желае, но напразно; а душата на прилежните ще се насити. 5Праведник мрази лъжлива дума, а нечестивец срами и безчести себе си. 6Правдата пази оногова, който ходи непорочно, а нечестието погубва грешника. 7Един се показва за богат, а няма нищо; друг се показва за беден, а има много богатства. 8С богатството си човек изкупва живота си, а бедният и заплаха не слуша. 9Светлината на праведниците свети весело, а светилото на нечестивите угасва. (Коварните души се лутат в грехове, а праведниците се смиляват и милуват.)

Свети Григорий Велики (Диалогът), папа на Рим (604)

Роден е в Рим в богато сенаторско семейство. Получава добро образование в светски и духовни науки и става префект на Рим. Докато все още е в света, той използва голямото си богатство предимно за доброто на Църквата, като построява шест манастира в Сицилия и още един в самия Рим. В този манастир, посветен на апостол Андрей, Григорий е постриган за монах. Назначен е за архидякон на Рим, а след това, през 579 г., за папски легат в Константинопол, където живее близо седем години. Завръща се в Рим през 585 г. и е избран за папа през 590 г.

Той е известен с многобройните си писания, щедрата си благотворителност (давал почти целия си доход на бедните и често канел бедните да споделят трапезата му) и с това, че поставил началото на мисионерската работа сред англосаксонските народи. Литургията на Предсвещените Дарове, която се отслужва в сряда и петък вечер по време на Великия пост, е съставена от него. Свети Григорий въвежда елементи от песнопенията, които е чул в Константинопол, в песнопенията на Западната църква: Грегорианското песнопение, което украсява западните църкви в продължение на много години, е кръстено на него. Системата му от ладове е свързана с осемте тона на Източната църква. Наричан е „Диалогистът“ по името на книгата си „Диалози“, която разказва за живота и чудесата на италианските светци.

Свети Григорий почина в мир през 604 г.

Нашият Свети Отец Теофан Изповедник (818)

Роден е през 760 г. в знатно и много богато семейство — той е роднина на император Лъв Исаврийски. В ранните си години живее в голям разкош, жени се и става член на императорския двор. По-късно, със съгласието на съпругата си, той напуска дома си, богатството си и положението си, за да живее скромно в манастир. (Съпругата му също постъпила в манастир; и двамата се присъединили към манастири, които сами създали със своето богатство). Теофан, макар и свикнал с живот на разкош и лекота, с радост живял като най-нисшия от монасите в продължение на много години. Той станал толкова известен със своята вяра, чистота и мъдрост, че бил поканен на Седмия вселенски събор в Никея през 787 г. Той се молеше непрестанно за болните и страдащите и му беше дарен дарът на чудотворството: молитвите му изцеляваха всякакви болести, но особено мания и лудост. Когато самият той се разболя тежко за дълъг период, той отказа да се моли за собственото си изцеление, но прие немощта си с благодарност.

Когато под император Лъв Арменеца настъпи втори иконоборчески период, Теофан, който беше широко известен със защитата си на светите икони, беше отведен в Константинопол и затворен в изключително тежки условия в продължение на две години. След това императорът го изпрати в изгнание на остров Самотраки. Там, с тялото си съсипано от жестокото затваряне, той живя само двадесет и три дни, преди да предаде душата си на Бога.

Почиването на свети Симеон Новия Богослов (1021)

Основният му празник е на 12 октомври.