23 Декември 1980
Вторник от 31-а седмица след Петдесетница

Рождественски пост — Разрешава се вино и елей

Почитани светии

Свети десет мъченици Критски
Десетте свети мъченици от Крит (250)
Нашият преподобни отец Павел, архиепископ на Неокесария (IV в.)
Свети отец Наум Охридски, чудотворец и просветител на славяните (ок. 900 г.)

Библейски четива (Синодален превод)

Евреи 12.25-26, 13.22-25 (Апостол)

25Гледайте да не отбягвате Оногова, Който говори. Защото, ако не останаха ненаказани ония, що отказаха да слушат оногова, който говореше на земята, колко повече ние, които се отвръщаме от Оногова, Който говори от небесата, 26Чийто глас тогава поклати земята, и Който сега се обещава и казва: "още веднъж Аз ще потреса не само земята, но и небето". 22Моля ви, братя, приемете търпеливо това увещателно слово: накратко и ви писах. 23Знайте, че брат Тимотей е пуснат, с него (ако той скоро дойде) ще ви видя. 24Поздравете всички ваши наставници и всички светии. Поздравяват ви тия, които са от Италия. 25Благодатта да бъде с всички вас. Амин.

Марк 10.2-12 (Евангелие)

2Приближиха се фарисеите и Го попитаха, изкушавайки Го: позволено ли е на мъж да напусне жена си? 3Той им отговори и рече: какво ви е заповядал Моисей? 4А те казаха: Моисей е позволил да напише мъжът разводно писмо, и да я напусне. 5Иисус им отговори и рече: поради вашето жестокосърдие ви е написал тая заповед. 6Но в начало на създанието Бог ги сътвори мъж и жена. 7Затова ще остави човек баща си и майка си 8и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът; тъй че те вече не са двама, а една плът. 9И тъй, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва. 10Вкъщи учениците Му пак Го попитаха за същото. 11Той им отговори: който напусне жена си, и се ожени за друга, той прелюбодействува спрямо нея; 12и ако жена напусне мъжа си, и се омъжи за друг, прелюбодействува.

Жития на светиите

Десетте свети мъченици от Крит (250)

И десетимата страдали заедно за Христос на остров Крит по време на управлението на император Деций. Те били измъчвани и унижавани в продължение на тридесет дни, но понасяли изпитанията си с такова спокойствие, че управителят се опасявал, че и други ще бъдат обърнати към вярата, затова ги обезглавил.

Нашият преподобни отец Павел, архиепископ на Неокесария (IV в.)

Този свети епископ бил толкова почитан, че бил призован от самия император Ликиний, който се опитал да го отвърне от вярата. Когато това се провалило, императорът заповядал да се излее разтопен метал върху ръцете на епископа, което ги оставило парализирани и ужасно обезобразени. Минали години, християнството било легализирано от Константин Велики и когато бил свикан Никейският събор, Свети Павел бил сред призовани епископи. Много от присъстващите епископи носели по телата си белезите на Господ Иисус (Гал. 6:17): изгубени носове, уши или очи, белези и изгаряния от изпитанията им за Христос. На събора император Константин коленичил пред Свети Павел и целунал ръцете му като свети мощи, казвайки: „Никога няма да се уморя да целувам тези ръце, които са загубили живота си заради моя Христос.“ След събора светият епископ служил в Неокесария още няколко години, след което починал в мир.

Свети отец Наум Охридски, чудотворец и просветител на славяните (ок. 900 г.)

Той бил ученик на светиите Кирил и Методий (11 май) и пътувал с тях по време на мисионерското им пътуване сред славяните. Заедно с тях и другите им спътници той издържал много изпитания, включително няколко затвора от ръцете на латинските франки, които се стремели да завземат контрола над областта Моравия, за да наложат латинския език и да разпространят ереста на филиокве. За известно време проблемите им били облекчени от папа Адриан II, който подкрепил мисията и назначил свети Методий архиепископ на Панония с юрисдикция над източноевропейските славянски земи. Но когато свети Методий починал, свети Наум и неговите спътници били отново затворени, след което изпратени в изгнание, където най-накрая намерили убежище в Православното царство България. Там те успели да продължат делото си на евангелизация на славянски език. Свети Наум основал манастира, който носи неговото име, на брега на Охридското езеро. След смъртта му мощите му били пренесени там за погребение и се почитат там и днес.