1 Солунци 5.1-8 (Апостол)

1А за времената и годините, братя, няма нужда да ви се пише, 2защото сами вие твърде добре знаете, че денят Господен ще дойде тъй, както крадец нощя. 3Защото, кога рекат: мир и безопасност, тогава внезапно ще ги постигне гибел, както родилни болки постигат трудна жена, и няма да избягнат. 4А вие, братя, не сте в тъмнина, та денят да ви завари като крадец. 5Защото всички вие сте синове на светлината и синове на деня: ние не сме синове на нощта, нито на тъмнината. 6И тъй, нека не спим, както и другите, а да бъдем бодри и трезвени. 7Защото, които спят, нощя спят, и които се опиват, нощя се опиват. 8Ние пък, бидейки синове на деня, нека бъдем трезвени, като наденем бронята на вярата и на любовта и шлема на надеждата за спасение,

Лука 11.47-12.1 (Евангелие)

47Горко вам, задето зидате гробници на пророците, които вашите бащи избиха, 48с това свидетелствувате за делата на бащите си и ги одобрявате, защото те избиха пророците, а вие им зидате гробници. 49Затова и Божията премъдрост рече: ще им пратя пророци и апостоли, и от тях ще убият и изгонят, 50за да се изиска от тоя род кръвта на всички пророци, проляна от създание мира, 51от кръвта на Авеля до кръвта на Захария, убит между жертвеника и храма. Да, казвам ви, ще се изиска от тоя род. 52Горко вам, законници, задето взехте ключа на познанието: сами не влязохте, и на влизащите попречихте. 53И когато Той им говореше това, книжниците и фарисеите почнаха силно да се ядосват и да изнудват от Него отговори за много неща, 54като Го дебнеха и гледаха да уловят нещо от устата Му, за да Го обвинят.

1Между това, когато се събра народ с десетки хиляди, тъй че се тъпчеха един други, Той заговори първом на учениците Си: пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие.

Павел Изповедник, архиепископ на Константинопол (ок. 350)

Роден в Солун, той се издига от секретар на Александър, патриарх на Константинопол (почитан на 30 август), до дякон, след което наследил Св. Александър като патриарх около 337 г. Заради добродетелите си и ревността си към православието той бил мразен от арианите, които все още били мощни в Империята. Арианският император Констанций, научавайки за избора на Павел, го изпратил в изгнание и на негово място поставил арианина Евсевий за патриарх. Св. Павел отишъл в Рим, където се присъединил към Св. Атанасий Велики в изгнание. С писма от папа Юлий той успял да се възкачи отново на патриаршеския престол след смъртта на Евсевий. Но за пореден път арианите успяват да поставят на патриаршеския престол един от своите: Македоний, който дори надминава арианската ерес и отрича божествеността на Светия Дух. За пореден път законният, православен патриарх се озовава в изгнание в Рим. През следващите години Свети Павел остана твърд в православието, докато около него вихреха сложни политически и военни интриги, като православният Констант, император на Запада (и брат на Констанций), го подкрепяше, докато Констанций продължаваше да му се противопоставя. За известно време Констант успя да утвърди мястото на Павел на патриаршеския престол, но когато той умря, Констанций изгна Свети Павел в Кукусус на Черно море. Там, докато той служеше Божествената литургия в къщата, където беше държан в плен, арианите го удушиха със собственото му омофорион. Мощите му бяха върнати в Константинопол от император Теодосий Велики.

Свети Герман, архиепископ на Казан (1568)

Роден е в Твер в княжеско семейство. Привлечен към живот на святост още от най-ранното си детство, на двадесет и пет години става монах в манастира „Св. Йосиф“ във Волоколамск. С времето става архимандрит на манастира „Успение Богородично“ в Старицк, но след няколко години се връща във Волоколамск, за да живее в уединение. Когато неговият учител Св. Гуриас (4 октомври), първият архиепископ на Казан, починал, Германий го наследил като архиепископ, но продължил да живее толкова аскетично, колкото когато бил отшелник. Било му предложено да заеме длъжността митрополит на Москва, но той отказал. Като верен пастир на църквата си, той безстрашно се изправил срещу цар Иван Грозни заради многобройните и разнообразни жестокости; за което е убит през 1568 г. от убийците на царя.

Забележка: Наскоро сред някои националистически сектанти в Русия възникна странно движение за канонизиране на Иван Грозни. Сред множеството очевидни причини против такова действие (което беше категорично отхвърлено от Московския патриарх), можем да посочим убийството от царя на някои от самите светци на Църквата, сред които и Германий.