Филипяни 2.24-30 (Апостол)

24и уверен съм в Господа, че и сам скоро ще дойда при вас. 25Счетох обаче за нужно да изпратя при вас брата Епафродита, мой сътрудник и съратник, а ваш пратеник и услужник в нуждите ми, 26понеже той копнееше да види всинца ви и дълбоко скърбеше, задето сте чули, че беше болен. 27Защото той боледува до умиране; но Бог го помилува, и не само него, но и мене, за да ми се не прибави скръб върху скръб. 28Поради това изпратих го по-скоро, та, като го видите пак, да се зарадвате, и аз да бъда по-малко наскърбен. 29Приемете го, прочее, в Господа с всяка радост, и такива имайте на почет, 30понеже за Христовото дело той беше почти на умиране, като презря живота си, за да допълни недостига на вашето към мене служение.

Лука 6.46-7.1 (Евангелие)

46И защо Ме зовете: Господи, Господи! а не вършите, каквото казвам? 47Всеки, който дохожда при Мене и слуша думите Ми и ги изпълнява, ще ви кажа кому прилича. 48Той прилича на човек, който гради къща и който изкопа дълбоко и тури основите върху камък; и когато стана наводнение, реката напря на тая къща и не можа да я разклати, защото бе основана върху камък. 49А тоя, който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който съгради къща на земята без основи; и когато реката напря на тая къща, тя веднага рухна, и срутването и биде голямо.

1Когато свърши всичките Си речи към народа, който слушаше, Той влезе в Капернаум.

Светата ни майка Пелагия (461)

„Тази светица беше известна актриса от град Антиохия и езичница, която водеше живот на необуздана разпуснатост и доведе мнозина до погибел. Наставена и кръстена от един епископ на име Нонн (10 ноември), тя замина за Елеонската планина близо до Йерусалим, където живееше като отшелница, преструвайки се на евнух на име Пелагий. Тя живеела в такава святост и покаяние, че в рамките на три или четири години била счетена за достойна да почива в благоухание на святост, в средата на V век. Гробът ѝ на Елеонската планина е място за поклонение оттогава насам.“ (Великият Часослов). Прологът добавя, че Пелагия е натрупала голямо състояние като куртизанка, което изцяло раздала на бедните при обръщането си.

Света Таис, покаялата се блудница (IV в.)

Тя живеела в Александрия, където, когато била на седемнадесет години, собствената й майка я настанила в публичен дом, където благодарение на голямата си красота тя успяла да натрупа известно богатство. Свети Серапион (21 март), като чул за Таис и нейния начин на живот, бил подтикнат от Бога да се опита да я обърне към вярата. Той се облякъл като войник, намерил я, дал й златна монета и отишъл с нея в стаята й. Когато вратата се затвори, той свали туниката си, разкривайки монашеската си одежда, и я попита дали може да говори с нея. Сълзи в очите той й разказал за съдбата, която очаква грешниците, и за безкрайното милосърдие на Бога, който желае всички да бъдат спасени и приема всеки покаял се грешник. Таис, чието сърце се разтопило от думите му, изтичала на площада, изгорила всички скъпи дрехи и вещи, които беше придобила чрез занаята си, и отишла със Серапион в женски манастир. Там той я наставлява да остане в уединение в килията си, постоянно да моли за Божията милост и да яде само през ден; тя трябвало да прави това, докато не получи други указания. Таис живяла по този начин в продължение на три години, с такъв плам, че учудила всичките си монашески сестри. Междувременно свети Серапион отиде при свети Антоний Велики, за да го попита дали Бог е приел покаянието на Таис. Свети Антоний и неговите братя прекараха нощта в молитва и получиха видение, в което им беше потвърдено, че Таис е била счетена за достойна за Божията милост. Връщайки се в манастира, Серапион накара покаялата се светица да напусне килията си, макар че по това време тя вече желаеше само да прекара живота си в покайна молитва. След като прекарала само петнадесет дни в общия живот на манастира, святата Таис починала в мир.