1 Солунци 2.9-14 (Апостол)

9Защото помните, братя, нашия труд и мъка: работейки денем и нощем, за да не отегчим някого от вас, ние ви проповядвахме благовестието Божие. 10Свидетели сте вие и Бог, как свето, праведно и безукорно постъпвахме пред вас, вярващите, 11защото знаете, че всекиго от вас, както баща децата си, 12ние подканяхме, молехме и убеждавахме да постъпва достойно за Бога, Който ви призва в Своето царство и слава. 13Затова и ние непрестанно благодарим на Бога, задето, като възприехте слушаното от нас слово Божие, усвоихте го не като слово човешко, а като слово Божие (каквото е и наистина), което и действува във вас, вярващите. 14Вие, братя, станахте подражатели на Божиите в Христа Иисуса църкви, що са в Иудея, понеже и вие същото претърпяхте от своите едноплеменници, каквото и те от иудеите,

Лука 11.14-23 (Евангелие)

14Веднъж Той изгони един бяс, който беше ням; и когато бесът излезе, немият проговори; и народът се чудеше. 15А някои от тях казаха: Той изгонва бесовете чрез Веелзевула, бесовския княз. 16А други, изкушавайки Го, искаха Му личба от небето. 17Но Той, като им знаеше помислите, рече им: всяко царство, разделено на части една против друга, запустява, и дом, разделен на части една против друга, пропада; 18ако пък и сатаната се е разделил сам против себе си, как ще устои царството му? понеже казвате, че Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете. 19И ако Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, синовете ви чрез кого ги изгонват? Затова те ще ви бъдат съдии. 20Ако пък Аз с пръста Божий изгонвам бесовете, то значи, дошло е до вас царството Божие. 21Когато силният отбраня с оръжие своя дом, тогава имотът му е в безопасност; 22когато пък някой по-силен от него го нападне и го победи, взима всичкото му оръжие, на което той се е надявал, и разделя плячката му. 23Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, той разпилява.

Светите мъченици Зенобий и сестра му Зенобия (около 290 г.)

Тези двама светии бяха брат и сестра, живеещи в град Егея в Киликия. Когато родителите им починаха, те раздадоха цялото си имущество на бедните. Зенобий, който беше лекар, лекуваше безплатно всички, които идваха при него, като често разчиташе повече на святото Име на Иисус, отколкото на лекарствата. С времето той стана епископ на Егея. По време на гоненията при император Диоклетиан Зенобий беше арестуван и заведен пред управителя Лисий, който му нареди да се отрече от Христос и да се поклони на идолите. Когато Зенобий отказал, бил подложен на мъчения. Зенобия, като чула за това, се втурнала да бъде с него и открито изобличила управителя. Двамата били измъчвани заедно и накрая обезглавени, останали верни на своя Господ до края.

Свети апостол Клеопас

Той е сред Седемдесетте. В деня на Възкресението Клеопас и Свети Лука вървели по пътя от Ерусалим към Емаус, когато Възкръсналият Христос им се явил, както е разказано в двадесет и четвърта глава от Евангелието на Свети Лука.

Евангелският разказ не назовава спътника на Свети Клеопас, но свещената традиция на Църквата ни казва, че това е бил самият Свети Лука, и по този начин STORYта е разказ от първа ръка.

Свети Йосиф I, патриарх на Константинопол (1283)

Някога женен свещеник, той постъпил в монашество, когато съпругата му починала, и станал духовен отец на император Михаил VIII Палеолог, по време на чието царуване бил издигнат до патриарх. Въпреки това покровителство, непорочността на Свети Йосиф е била неприкосновена: по време на първата си Божествена литургия като патриарх той е изисквал от императора публично да изповяда и да се покае за няколко греха, преди да го допусне до причастие. Той се е противопоставил яростно на целесъобразната политика на императора за обединение с Рим и затова е бил свален от трона, оттегляйки се отново в монашеския живот. В напреднала възраст той е възстановен на патриаршеския престол след смъртта на император Михаил, но умира няколко месеца по-късно.

-- -

Свети мъченик Херменгилд, принц на вестготите (486)

Той беше син и назначен наследник на Леувгилд, крал на вестготите, който беше приел християнството на арианските еретици. Но чрез учението на епископ Леандър от Севиля (27 февруари), Херменгилд се обърна към пълнотата на православната вяра, за което баща му, кралят, го хвърли в затвора. В деня на Пасха 486 г. кралят изпрати един от свещениците си да даде причастие на сина му. Но Херменгилд отказа, провъзгласявайки, че да се причащава с еретиците означава да се съгласява с вярата им и да потъне в заблуждението им; отивайки още по-далеч, той каза на свещеника, че причастието на еретиците причастие е нищо друго освен хляб и вино, защото Тялото и Кръвта на Христос се намират само в Приношението, което Църквата извършва. Разяреният крал изпратил войници, които по негова заповед екзекутирали собствения му син. По-късно кралят се разкаял за този нечовешки акт и помолил епископ Леандър да научи най-малкия му син Рекаред на православната вяра. Така народът на вестготите бил приведен във вярата.

Свети йеромартир Йоан Кочуров, първи йеромартир на Руската революция (1917)

Роден е в Русия през 1871 г. и като млад свещеник е изпратен в Америка като мисионер. Там работи усърдно (има важна роля в изграждането на православния катедрален храм в Чикаго), докато не е призован обратно в Русия точно преди Октомврийската революция през 1917 г. Само шест дни след като болшевиките вземат властта, той е пребит до смърт на улицата от банда болшевишки моряци в Царско Село близо до Санкт Петербург. Така той става първият от безбройните свещеници-мъченици на атеистичното иго в Русия.