Библейски четива (Синодален превод)
2 Коринтяни 5.1-10 (Апостол)
1Знаем, че, когато земното наше жилище, тая хижа, се разруши, ние имаме от Бога дом на небесата, жилище неръкотворно, вечно.
2Затова и въздишаме, като копнеем да се облечем в небесното си жилище;
3само да не би, и облечени, да се намерим голи.
4Защото ние, които се намираме в тая хижа, стенем обременени; ето защо искаме не да се съблечем, а да се преоблечем, та смъртното да се погълне от живота.
5Бог, Който ни е създал тъкмо за това, Той ни и даде залога на Духа.
6И тъй, ние винаги сме спокойни и, като знаем, че, докле живеем в тялото, се отдалечаваме от Господа,
7(понеже с вяра ходим, а не с виждане,)
8имаме дръзновение и по-скоро желаем да напуснем тялото и да се приберем у Господа.
9Затова и усърдно залягаме да Му бъдем угодни, било кога живеем в тялото, било кога го напускаме;
10защото всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всякой заслуженото, според доброто или злото, което е извършил с тялото си.
1 Солунци 4.13-17
(Апостол, Починали)
13Не искам, братя, вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда.
14Защото ако вярваме, че Иисус умря и възкръсна, то и починалите в Иисуса Бог ще приведе с Него.
15Прочее, това ви казваме чрез слово Господне, че ние живите, които останем до пришествието Господне, няма да изпреварим починалите,
16защото Сам Господ с повеление, при глас на Архангел и при тръба Божия, ще слезе от небето, и мъртвите в Христа ще възкръснат първом;
17после ние, останалите живи, заедно с тях ще бъдем грабнати на облаци, за да срещнем Господа във въздуха, и така винаги с Господа ще бъдем.
Лука 7.1-10 (Евангелие)
1Когато свърши всичките Си речи към народа, който слушаше, Той влезе в Капернаум.
2Един стотник имаше слуга, когото много ценеше; и слугата беше болен на умиране.
3Като чу за Иисуса, стотникът изпрати при Него иудейските стареи, да Го помолят да дойде, за да избави слугата му.
4И те, като дойдоха при Иисуса, молеха Го усърдно и казваха: той заслужава да му сториш това,
5защото обича народа ни, и синагогата той ни построи.
6Иисус тръгна с тях. И когато беше вече недалеч от къщата, стотникът изпрати насреща Му приятели и Му каза: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под покрива ми;
7затова и аз сам не счетох себе си достоен да дойда при Тебе; но кажи дума, и слугата ми ще оздравее.
8Защото и аз съм подвластен човек и имам мен подчинени войници; едному казвам: върви, и отива; и другиму: дойди, и дохожда; и на слугата си: направи това, и прави.
9Като чу това, Иисус му се почуди, и като се обърна, каза на идещия подире Му народ: казвам ви, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра.
10Пратените, като се върнаха в къщата, намериха болния слуга оздравял.
Йоан 5.24-30
(Евангелие, Починали)
24Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот.
25Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят.
26Защото, както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си;
27и даде Му власт да извършва и съд, защото е Син Човечески.
28Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий
29и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.
30Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.