Римляни 6.11-17 (Апостол)

11Тъй и вие считайте себе си мъртви за греха, обаче живи за Бога в Христа Иисуса, нашия Господ. 12И тъй, грехът да не царува в смъртното ви тяло, за да му се не покорявате в телесните похоти; 13и не предоставяйте членовете си на греха за оръдия на неправдата, а предоставете себе си Богу като оживели от мъртвите, и членовете си - Богу, за оръдия на правдата. 14Грехът не бива да господарува над вас, защото вие не сте под закона, а под благодатта. 15Е, какво? да грешим ли, понеже не сме под закона, а под благодатта? Съвсем не. 16Не знаете ли, че комуто предавате себе си като роби за послушание, роби сте на оногова, комуто се покорявате: или роби на греха, за смърт, или - на послушанието, за оправдание? 17Но благодарение на Бога, вие, бидейки роби на греха, станахте от сърце послушни на оня вид учение, на който се предадохте.

Матей 8.14-23 (Евангелие)

14Като дойде в къщата на Петра, Иисус видя тъща му, че лежи болна от огница, 15и допря се до ръката й, и огницата я остави; тя стана и им служеше. 16А като се свечери, доведоха при Него мнозина, хванати от бяс, и Той с една дума изгони духовете и излекува всички болни, 17за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: "Той взе върху Си нашите немощи и понесе болестите". 18И като видя Иисус около Себе Си множество народ, заповяда на учениците да отплуват отвъд. 19Тогава един книжник се приближи до Него и Му рече: Учителю, ще вървя след Тебе, където и да идеш. 20А Иисус му казва: лисиците имат леговища, и птиците небесни - гнезда; а Син Човеческий няма, де глава да подслони. 21Друг пък от учениците Му рече: Господи, позволи ми, първом да отида и погреба баща си. 22Но Иисус му рече: върви след Мене, и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци. 23И когато влезе в кораба, последваха Го учениците Му.

Свети Тома от планината Малеон (X в.)

Той бил прочут пълководец, известен с големия си ръст и смелост, многобройните си победи срещу варварски врагове и значителното си богатство. Но, изоставяйки богатството и репутацията си, за да последва Христос, той се оттеглил в пустинята, за да живее в аскетизъм. Пророк Илия му се явил и, придружен от огнен стълб, го отвел до планината Малеон, близо до Светата планина. Там той живял в уединение, посвещавайки дните и нощите си на молитва. Подобно на много други, които се стремят да скрият святостта си от света, той бил открит и хората започнали да идват при него за изцеление на своите болести и на тези на своите близки. Светецът изцелявал безброй болести, прогонвал демони, изцелявал слепи и карал вода да блика от безплодната земя. В молитва той се явил като огнен стълб. Той починал в мир, а мощите му продължили да бъдат мощен източник на изцеление.

Света мъченица Кириакия Никомидийска (289)

Доротей и Евсевия, благочестива, застаряваща християнска двойка, живееща в Анатолия, нямали деца. След много години пламенните им молитви за дете били чути и те били благословени с дъщеря, която нарекли Кириаке („неделя“ на гръцки), защото тя се родила в деня Господен. Детето израснало красиво по тяло и душа и въпреки че имало много ухажори, избрало да се посвети изцяло на Бога и да остане неомъжена. Един от ухажорите ѝ, разгневен от отказа ѝ, предал нея и родителите ѝ на император Диоклециан. Доротей и Евсевия били подложени на жестоки мъчения, след което изпратени в изгнание, където починали при нови мъчения. Кириаке била изпратена при Максимиан, зет на Диоклециан, за съд. По негова заповед тя била подложена на ужасяваща поредица от мъчения; но самият Христос ѝ се явил в затвора, изцелявайки я и утешавайки я. Много езичници повярвали в Христос, когато я видели чудодейно спасена от смърт чрез огън или от диви зверове; всички те били обезглавени. Кириаке казала на Аполоний, генерала, който ръководел мъченията ѝ: „Няма начин да ме отвърнеш от вярата ми. Хвърли ме в огъня — имам примера с Тримата деца. Хвърли ме на дивите зверове — имам примера с Даниил. Хвърли ме в морето — имам примера с пророк Йона. Предай ме на меча — ще си спомня за почитания Предтеча. За мен смъртта е живот в Христос.“ Тогава Аполоний заповядал да я обезглавят. На мястото на екзекуцията тя вдигнала ръце в молитва и предала душата си на Бога, преди палачът да успее да ѝ отнеме живота.

Забележка: Света Кириакие е известна още като Доминика или Неделя, латински и славянски думи за „неделя“.