Съставно 8 - Исаия 40, 41, 45, 48, 54 (Вечерня, Предтеча)

1Така казва Господ: Утешавайте, утешавайте Моя народ, казва Бог. Свещеници, говорете на сърцето на Йерусалим. Утешете я, защото нейното унижение се изпълни; защото нейният грях е премахнат, понеже тя получи от ръката Господня двойно за своите грехове. Глас на викащ в пустинята: Пригответе пътя на Господа, изправете пътищата на нашия Бог. Всяка долина ще се напълни и всяка планина и хълм ще се снижат; кривото ще стане право, и неравните пътища ще се изгладят; и всяка плът ще види спасението на Бога. Възкачи се на висока планина, ти, който носиш благата вест на Сион; издигни гласа си със сила, ти, който носиш благата вест на Йерусалим. Издигни го, не се бой. Аз, Господ Бог, Аз, Богът на Израил, ще чуя и няма да ги оставя; но ще отворя реки от планините и извори посред равнините. Ще превърна пустинята във водни ливади и жадната земя във водни потоци. Нека небесата се радват отгоре и облаците да изливат правда. Нека земята да поникне и да разцъфне с милост и правда. Разгласи глас на радост до краищата на земята и нека се чуе това: кажете, че Господ е избавил Своя слуга Яков. И ако ожаднеят в пустините, Той ще им изведе вода от скала. Радвай се, безплодна, която никога не си раждала; извикай и запей, ти, която не си познала родилни болки, защото децата на изоставената са повече от децата на тази, която има съпруг.

Съставно 9 - Малахия 3, 4 (Вечерня, Предтеча)

1Така казва Господ Вседържител: Ето, Аз изпращам Моя Ангел, Моя вестител, пред лицето ти, който ще приготви пътя ти пред тебе. И Господ, Когото вие търсите, ще дойде в Своя храм. И кой ще устои в деня на Неговото влизане? И кой ще издържи при явяването Му? Защото Той ще влезе като огън в пещ за претопяване и като луга на прачите. И ще дойде при вас на съд; и ще бъде бърз свидетел против нечестивите, против прелюбодейците, против онези, които лъжливо се кълнат в Неговото име, и против онези, които не Му се боят, казва Господ Вседържител. Защото Аз съм Господ, вашият Бог, и не се изменям; а вие, синове на Яков, сте изопачили законите и не сте ги пазили. Затова върнете се към Мен и Аз ще се върна към вас, казва Господ Вседържител. И всички народи ще ви нарекат блажени, и ще познаете, че Аз съм Господ, Който различава праведния от беззаконния в деня, когато направя Свое особено притежание онези, които Ме любят. Знайте тогава и помнете закона на Моя слуга Моисей, както му заповядах на Хорив, за целия Израил – устави и съдби. И ето, ще ви изпратя Илия Тесвитеца, преди да дойде великият и явен ден Господен; той ще обърне сърцето на бащата към сина и сърцето на човека към ближния му, за да не поразя земята с тежък удар, когато дойда, казва Господ Вседържител, Богът Светият на Израил.

Съставно 3 - Премъдрост Соломонова 4, 5 (Вечерня, Предтеча)

1Праведният човек, ако дойде до своя край, ще бъде в покой. Праведният, който умира, ще осъди беззаконните, които са живи; защото те ще видят края на праведния и няма да разберат какво са замисляли за него. Защото Господ ще съкруши беззаконните, ще ги направи безгласни и ще ги хвърли стремглаво, и ще ги разклати от основите им, и те ще бъдат напълно победени в скръб, и паметта им ще изчезне. Те ще дойдат със страх при отчитането на греховете си, и беззаконията им ще ги изобличат пред лицето им. Тогава праведният ще застане с голяма смелост пред онези, които го угнетяваха и правеха трудовете му без значение. Когато видят това, те ще се смутят от голям страх и ще се удивят на чудото на неговото спасение. Защото ще казват, като се разкайват, и с мъка ще стенат и ще казват: „Това ли е онзи, когото ние, безумните, някога превърнахме в присмех и пословица на укор? Смятахме живота му за безумие и края му за безчестие. Как той беше причислен към синовете Божии и получи своя дял със светиите? Затова ние се отклонихме от пътя на истината и светлината на правдата не ни огря, и слънцето не изгря за нас. Ние се наситихме с пътища на беззаконие и погибел и вървяхме по непроходими пътеки, но не познахме пътя Господен.

Лука 7.17-30 (Утринно Евангелие, Предтеча)

17Това мнение за Него се разнесе по цяла Иудея и по цялата околност. 18И известиха на Иоана неговите ученици за всичко това. 19Иоан, като повика двама свои ученици, изпрати ги при Иисуса да попитат: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме? 20А те, като дойдоха при Него, рекоха: Иоан Кръстител ни прати при Тебе да попитаме: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме? 21А в тоя час Той излекува мнозина от болести и недъзи и от зли духове и на мнозина слепи дарува зрение. 22И отговори им Иисус и рече: идете и разкажете Иоану, каквото видяхте и чухте: слепи прогледват, хроми прохождат, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви възкръсват, на бедни се благовествува; 23и блажен е оня, който се не съблазни поради Мене. 24След като заминаха изпратените от Иоана, Той почна да говори към народа за Иоана: какво излязохте в пустинята да видите? Тръстика ли, люлеена от вятъра? 25Но какво излязохте да видите? Човек ли, облечен в меки дрехи? Ето, ония, които се обличат богато и живеят разкошно, са в царските палати. 26Но какво тогава излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк. 27Този е, за когото е писано: "ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе". 28Защото казвам ви: между родените от жени няма нито един пророк по-голям от Иоана Кръстителя; ала по-малкият в царството Божие е по-голям от него. 29И целият народ и митарите, като чуха това, въздадоха Богу слава, задето се бяха кръстили с кръщението на Иоана; 30а фарисеите и законниците, понеже не бяха се кръстили от него, отхвърлиха волята Божия спрямо себе си.

1 Коринтяни 10.23-28 (Апостол)

23Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно; всичко ми е позволено, ала не всичко е за поука. 24Никой да не търси своята полза, а всякой - ползата на другиго. 25Всичко, що се продава на месарницата, яжте без никакво издирване за спокойна съвест; 26защото "Господня е земята и онова, що я изпълня". 27Ако някой от неверните ви покани, и вие поискате да отидете, яжте всичко, що ви сложат, без никакво издирване за спокойна съвест. 28Но, ако някой ви каже: това е идолска жертва, не яжте - заради оногова, който ви е обадил, и заради съвестта; защото Господня е земята и онова, що я изпълня.

1 Солунци 4.13-17 (Апостол, Починали)

13Не искам, братя, вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда. 14Защото ако вярваме, че Иисус умря и възкръсна, то и починалите в Иисуса Бог ще приведе с Него. 15Прочее, това ви казваме чрез слово Господне, че ние живите, които останем до пришествието Господне, няма да изпреварим починалите, 16защото Сам Господ с повеление, при глас на Архангел и при тръба Божия, ще слезе от небето, и мъртвите в Христа ще възкръснат първом; 17после ние, останалите живи, заедно с тях ще бъдем грабнати на облаци, за да срещнем Господа във въздуха, и така винаги с Господа ще бъдем.

2 Коринтяни 4.6-15 (Апостол, Предтеча)

6Бог, Който някога заповяда да изгрее светлина от тъмнината, Той Същият озари сърцата ни, за да бъде светло познанието на славата Божия, проявена в лицето на Иисуса Христа. 7Но това съкровище ние носим в глинени съдове, та преизобилната сила да се отдава Богу, а не нам. 8Отвред сме наскърбявани, но не стеснявани; в затруднение сме, но се не отчайваме; 9гонени биваме, но не изоставяни, повалени биваме, но не загиваме. 10Винаги носим в тялото си мъртвостта на Господа Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в тялото ни. 11Защото ние, живите, непрестанно се предаваме на смърт заради Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в смъртната ни плът, 12тъй че смъртта действува в нас, а животът - във вас. 13А като имаме същия дух на вярата, както е писано: "повярвах и затова говорих", и ние вярваме, затова и говорим, 14като знаем, че, Който възкреси Господа Иисуса, ще възкреси и нас чрез Иисуса и ще постави с вас. 15Защото всичко е зарад вас, та благодатта, като се преумножи, да произведе чрез мнозина още по-голяма благодарност за слава Божия.

Лука 21.8-9, 25-27, 33-36 (Евангелие)

8А Той рече: пазете се, да се не прелъстите; защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки, че съм Аз, и че времето приближи. Не ходете, прочее, подире им. 9А кога чуете за войни и бъркотии, да се не уплашите, понеже трябва това да стане първом; ала не веднага ще бъде краят. 25И ще бъдат поличби по слънцето и месечината и по звездите, а по земята тъга у народите от недоумение и от морския шум и вълнение; 26тогава човеците ще примират от страх и от очакване онова, което има да връхлети върху вселената, понеже и силите небесни ще се разклатят, 27и тогава ще видят Сина Човечески да иде на облаци, със сила и слава голяма. 33Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат. 34Прочее, внимавайте над себе си, да не би сърцата ви да бъдат отегчавани с преядане, пиянство и житейски грижи, и да ви застигне оня ден внезапно; 35защото той ще настъпи като примка върху всички живеещи по цялото земно лице; 36и тъй, бъдете будни във всяко време и се молете, за да можете избягна всичко онова, което има да стане, и да се изправите пред Сина Човечески.

Йоан 5.24-30 (Евангелие, Починали)

24Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот. 25Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят. 26Защото, както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си; 27и даде Му власт да извършва и съд, защото е Син Човечески. 28Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий 29и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане. 30Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.

Матей 11.2-15 (Евангелие, Предтеча)

2А Иоан, като чу в затвора за Христовите дела, прати двама свои ученици 3и Му каза: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме? 4Отговори им Иисус и рече: идете и разкажете Иоану, каквото чувате и виждате: 5слепи прогледват и хроми прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват, мъртви възкръсват и на бедни се благовествува; 6и блажен оня, който се не съблазни поради Мене. 7А когато те си отиваха, Иисус почна да говори народу за Иоана: какво излязохте в пустинята да видите? Тръстика ли, люлеена от вятъра? 8Но какво излязохте да видите? Човек ли, облечен в меки дрехи? Ето, ония, които носят меки дрехи, са в царските палати. 9Но какво тогава излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк. 10Защото този е, за когото е писано: "ето, Аз пращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе". 11Истина ви казвам: между родените от жени не се е явил по-голям от Иоана Кръстителя; ала по-малкият в царството небесно е по-голям от него. 12А от дните на Иоана Кръстителя до сега царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят; 13защото всички пророци и законът бяха пророкували до Иоана. 14И ако искате да приемете, той е Илия, който има да дойде: 15който има уши да слуша, нека слуша!

Първо (IV в.) и второ (IX в.) откриване на свещената глава на Свети Йоан Кръстител

След като Предтечата беше обезглавен по заповед на Ирод и неговата незаконна съпруга Иродиада, главата му беше изхвърлена на място, което Синаксарион нарича „неприлично място“, вероятно тоалетна. Според някои, тя беше тайно възстановена от Йоана, една от жените, носещи миро, и погребана с почести близо до Ерусалим. Там тя била намерена, чрез откровение на Предтечата, от двама монаси, дошли в Ерусалим да се поклонят пред гроба на нашия Спасител (първото намиране). Сложили главата в торба, монасите се върнали у дома. По пътя срещнали един беден грънчар от Емеса. Тази нощ Предтечата се явил на бедния човек и му наредил да отнесе мощата. Той се върнал с нея в Емеса и веднага започнал да просперира в бизнеса си. Точно преди да умре, той сложил свещената моща в сандък, който оставил на сестра си с тези указания: никога да не го отваря без указания от този, който е скрит вътре; и да го предаде на благочестив човек, възлюбен от Бога. Така главата на Кръстителя премина през много поколения, като накрая беше скрита в пещера близо до манастир, основан по времето на Марциан (450-457), чийто игумен беше благочестивият Марцел.

Блаженият Предтеча се явил няколко пъти на Марцел, прегръщал го и веднъж дори му дал гърне с мед. Кръстителят наредил на Марцел да следва звезда, която го завела до пещерата и спряла пред ниша в стената. Марцел изкопал там и се натъкнал на мраморна плоча, под която се намирал голям съд, съдържащ скъпоценната глава. Свещената моща била отнесена с радост в катедралата в Емеса, където извършила много чудеса. По времето на Михаил III (842-867) тя била пренесена в Константинопол. Именно при това пренасяне бил установен настоящият празник.

Версията, представена тук, е тази на Св. Симеон Метафраст. Други източници дават съществено различни разкази.

Прологът отбелязва: „Важно и интересно е да се отбележи, че докато беше жив, Йоан не извърши нито едно чудо (Йоан 10:41), но на неговите мощи беше дадена благословената сила да вършат чудеса.“

Свети Етелберт (Ethelbert), първият християнски крал на Кент (616)

През 597 г. група от четиридесет мисионерски монаси, водена от Свети Августин от Кентърбъри (28 май), е изпратена в Британия от светия папа Григорий Велики, за да донесе благословеното Евангелие на Иисус Христос на английския народ. Етелберт, който беше крал на Кент в продължение на тридесет и шест години, прие монасите благосклонно, позволи им да проповядват в кралството си и ги покани да установят седалището си в Кентърбъри, столицата му, където вече имаше малка, разрушена църква, посветена на Свети Мартин от Тур през римско време.

Самият крал се обърнал към християнството и приел светото кръщение от ръцете на Свети Августин; множество от неговите поданици последвали неговия пример. Когато Свети Августин беше ръкоположен за епископ, Етелберт му позволи да стане архиепископ на Кентърбъри и даде собствения си дворец, за да служи като манастир. Кралят работеше неуморно за обръщането на съседните кралства и през 604 г. основа епископска катедра в Лондон. За разлика от някои християнски владетели, той отказваше да вижда някой да бъде обръщан насила.

Свети Етелберт починал в мир през 616 г., след като управлявал в продължение на петдесет и шест години. Погребан бил в църквата „Свети Петър и Павел“, която сам основал. Много чудеса се случвали при гроба му, където лампата горела непрекъснато, докато манастирът не бил разпуснат от протестантите през 1538 г.