Исаия 4.2-5.7 (6-ти час)

2В оня ден младочката Господня ще се яви в хубост и чест, и плодът на страната - във величие и слава, за оцелелите синове Израилеви. 3Тогава останалите на Сион и оцелелите в Иерусалим - всички, записани като живеещи в Иерусалим, ще се наричат свети, 4кога Господ измие мръсотата на дъщерите сионски и очисти кръвта на Иерусалим из средата му с дух, който съди, и с дух, който пали. 5И ще направи Господ над всяко място на Сион планина и над събранията й денем - облак и дим, а нощем - блясък от пламнал огън; защото над всичко почитано ще има покрив. 6И ще има шатра за сянка денем от пек и за убежище и защита от лошо време и дъжд.

1Ще запея на моя Възлюбен Неговата песен за лозето Му. Моят Възлюбен имаше лозе навръх торна рътлина; 2Той го огради и го очисти от камъни, насади в него отбор лозови пръчки и съгради кула по средата му, изкопа в него лин и очакваше да роди добро грозде, а то роди диво грозде. 3И сега, жители иерусалимски и мъже Иудини, отсъдете между Мене и Моето лозе. 4Какво още трябваше да сторя за Моето лозе и го не сторих? Защо, докле очаквах да принесе добро грозде, то даде диво грозде? 5И тъй, ще ви кажа, какво ще направя с лозето Си: ще му махна оградата, и то ще бъде опустошавано; ще му разруша стените, и ще бъде тъпкано; 6и ще го оставя да запустее: няма ни да го режат, ни да го копаят, - и ще обрасне то с тръне и бодили, и ще заповядам на облаците да не изливат дъжд върху него. 7Лозе на Господа Саваота е домът Израилев, а мъжете на Иуда - обичен Негов сад. И чака' Той правосъдие, но ето - кръвопролитие; чака' правда - и ето - писък.

Битие 3.21-4.7 (Вечерня)

21И направи Господ Бог на Адама и на жена му кожени дрехи, с които ги облече. 22И рече Господ Бог: ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло; и сега - да не простре ръка да вземе от дървото на живота, та, като вкуси, да заживее вечно. 23Тогава Господ Бог го изпъди от Едемската градина, да обработва земята, от която бе взет. 24И изгони Адама, и постави на изток при Едемската градина Херувим и пламенен меч, що се обръщаше, за да пазят пътя към дървото на живота.

1Адам позна Ева, жена си; и тя зачена и роди Каина, и рече: придобих човек от Господа. 2Роди още и брата му Авеля. И Авел стана пастир на овци, а Каин беше земеделец. 3След няколко време Каин принесе Господу дар от земните плодове; 4и Авел също принесе от първородните на стадото си и от тлъстината им. И Господ погледна благосклонно на Авеля и на дара му; 5а на Каина и на дара му не погледна благосклонно. Каин се много огорчи, и лицето му се помрачи. 6И каза Господ (Бог) на Каина: защо се ти огорчи? и защо се помрачи лицето ти? 7Ако правиш добро, не подигаш ли лице? ако пък не правиш добро, то грехът стои при вратата; той те влече към себе си, но ти владей над него.

Притчи 3.34-4.22 (Вечерня)

34Над кощунници Той се присмива, а на смирени дава благодат. 35Мъдрите ще наследят слава, а глупците - безславие.

1Слушайте, деца, бащина поука и внимавайте, та на разум да се научите, 2защото добро учение ви дадох. Не оставяйте моята заповед. 3Защото и аз бях син на баща си, нежно любим и едничък на майка си; 4и баща ми ме поучаваше и ми думаше: нека сърцето ти задържи думите ми; пази моите заповеди и живей. 5Придобивай мъдрост, придобивай разум; не забравяй това и не се отклонявай от думите на устата ми. 6Не я оставяй, - и тя ще те пази; обичай я, - и тя ще те варди. 7Главно е мъдростта: придобивай мъдрост и с целия си имот придобивай разум. 8Високо я цени, и тя ще те въздигне; тя ще те прослави, ако се към нея прилепиш, 9ще възложи на главата ти красен венец, ще ти достави великолепна корона. 10Слушай, синко, и приеми думите ми, - и ще ти се умножат годините на живота. 11Соча ти пътя на мъдростта, водя те по прави пътеки. 12Тръгнеш ли, ходът ти не ще бъде стеснен, и затечеш ли се, не ще се спънеш. 13Здраво се дръж за поуката, не я оставяй; пази я, понеже тя е твой живот. 14Не стъпяй в пътеката на нечестивите и не ходи по пътя на лошите; 15остави го, не ходи по него, отбий се от него и отмини; 16защото те не заспиват, ако не сторят зло; и сън ги не хваща, ако не доведат някого до падение; 17защото те ядат хляб от беззаконие и пият вино от грабеж. 18Пътеката на праведните е като лъчезарно светило, което свети все повече и повече досред пладне. 19А пътят на беззаконниците е като тъмнина: те не знаят, о какво ще се спънат. 20Синко, внимавай в думите ми и дай ухо към речите ми; 21да не отстъпват те от твоите очи; пази ги вътре в сърцето си: 22защото те са живот за оногова, който ги е намерил, и здраве за цялото му тяло.

Блаженият Николай от Псков, Христови блажен (1576)

„Редката безстрашност е характерна черта на безумците за Христа. Блаженият Николай тичаше по улиците на Псков, преструвайки се на луд, изобличаваше хората за тайните им грехове и предсказваше какво ще им се случи. Когато цар Иван Грозни влезе в Псков, целият град беше обзет от страх и ужас пред ужасния цар… Царят, научавайки за този блажен човек, кой и какъв е той, го посети в неговата малка килия. [Иван беше голям почитател на външната набожност.] Беше първата седмица на Великия пост. Като чу, че царът идва да го посети, Николай намери парче сурово месо и, когато царът влезе в килията му, Николай се поклони и предложи месото на царя. „Яж, малки Иван, яж!“ Страшният цар му отговори яростно: „Аз съм християнин и не ям месо по време на поста.“ Тогава Божият човек отвърна: „Ти правиш това и дори по-лошо; ти се храниш с човешка плът и кръв, забравяйки не само поста, но и Бога.“ Тази лекция проникна дълбоко в сърцето на цар Иван и той веднага напусна Псков, обзет от срам, след като имаше намерение да извърши голямо клане там.“ (Пролог)

Света новомученица Кирана (1751)

Тази благочестива и красива девица живеела в село близо до Солун. Един ден един еничар, дошъл да събира данъци, я видял и бил обзет от похот. Когато тя отхвърлила ухажванията му, злият чиновник я завел пред съдията в Солун и, използвайки други войници като лъжесвидетели, заявил, че тя е съгласна да се омъжи за него и да приеме исляма. На всички тези твърдения Кирана отговорила: „Аз съм християнка и нямам друг младоженец освен Христос, на когото съм посветила девствеността си като зестра. Него обичам и за Него съм готова да пролея кръвта си! Това е отговорът ми; не очаквайте друг от мен.“ Като казала това, тя „се затворила в мълчание“ (Синаксарион) и не свидетелствала повече. Тя беше хвърлена в затвора, където беше измъчвана и накрая пребита до смърт от своя надзирател. Когато умря, божествена Светлина я обгърна и озари целия затвор. Когато новината за чудото се разнесе, засрамените турски чиновници предадоха тялото ѝ на християните, които го погребаха извън града.