Исаия 2.3-11 (6-ти час)

3И ще тръгнат много народи и ще кажат: дойдете, и ще възлезем на планината Господня, в дома на Бога Иаковов, и Той ще ни научи на Своите пътища, и ще ходим по пътеките Му; защото от Сион ще излезе законът и от Иерусалим - словото Господне. 4И ще съди Той народите и ще изобличи много племена; и ще прековат мечовете си на орала, и копията си - на сърпове: народ срещу народ не ще дигне меч, и няма вече да се учат на война. 5О, доме Иаковов! Дойдете, и ще ходим в Господня светлина. 6Но Ти отхвърли Своя народ, дома Иаковов, защото те възприеха много от Изток: и магьосници си имат като филистимци, и общуват със синове на чужденци. 7И изпълни се земята му със злато и сребро, и съкровищата му брой нямат; изпълни се земята му с коне, и колесниците му брой нямат. 8Изпълни се земята му с идоли; те се покланят на изделие от свои ръце, на това, що са техни пръсти направили. 9И преклони се човекът, и унизи се мъжът, - и Ти не ще им простиш. 10Иди в скалата и скрий се в земята от страх пред Господа и от славата на Неговото величие. 11Ще бъдат сведени надолу горделивите погледи човешки, и онова, що е високо у човеците, ще се унизи; и един Господ ще стои високо в оня ден.

Битие 1.24-2.3 (Вечерня)

24И рече Бог: да произведе земята живи души според рода им, добитък и гадини, и земни зверове според рода им. Тъй и стана. 25И създаде Бог земните зверове според рода им, и добитъка според рода му, и всички земни гадове според рода им. И видя Бог, че това е добро. 26След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие; и да господарува над морските риби, и над небесните птици, (и над зверовете) и над добитъка, и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята. 27И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори. 28И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я и господарувайте над морските риби (и над зверовете), над небесните птици (и над всякакъв добитък, над цялата земя) и над всякакви животни, които пълзят по земята. 29И рече Бог: ето, давам ви всякаква трева, що дава семе, каквато има по цялата земя, и всякакво дърво, чийто плод е дървесен и дава семе - това ще ви бъде за храна; 30а на всички земни зверове, на всички небесни птици и на всяка (гадина), която пълзи по земята и има жива душа, дадох за храна всичкия злак тревист. Тъй и стана. 31И видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро. Биде вечер, биде утро - ден шести.

1Така бидоха свършени небето и земята и цялото им воинство. 2И свърши Бог до седмия ден Своите дела, що прави, и в седмия ден си почина от всичките Си дела, що извърши. 3Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всички Свои дела, що бе сътворил и създал.

Притчи 2.1-22 (Вечерня)

1Синко, ако приемеш думите ми и спазиш в себе си заповедите ми, 2тъй че направиш ухото си внимателно към мъдростта, и приклониш сърцето си към размишление; 3ако призоваваш знанието и викаш към разума; 4ако го търсиш като сребро и го издирваш като съкровище, - 5ще разумееш страха Господен и ще намериш познание за Бога. 6Защото Господ дава мъдрост; от устата Му иде знание и разум; 7Той запазва за праведните спасение; Той е щит за ходещите непорочно; 8Той варди пътищата на правдата и брани пътеката на Своите светии. 9Тогава ще разумееш правда и правосъдие, правота и всяка добра пътека. 10Кога мъдрост влезе в сърцето ти, и знанието бъде приятно на душата ти, 11тогава разсъдливостта ще те брани, разумът ще те варди, 12за да те спаси от зъл път, от човек, който говори лъжа, 13от ония, които напущат правите пътеки, за да ходят по тъмни пътища; 14от ония, които се радват, вършейки зло, които се възхищават от зла развала, 15чиито пътища са криви, и които блуждаят по свои пътеки; 16за да те спаси от жената на другиго, от чуждата, която подслажда думите си, 17която е оставила другаря на младостта си и е забравила завета на своя Бог. 18Домът й води към смърт, и пътеките й - към мъртъвци; 19никой от влезлите при нея не се връща и не встъпя в пътя на живота. 20Затова ходи по пътя на добрите и придържай се о пътеките на праведните; 21защото праведните ще живеят на земята, и непорочните ще пребъдват на нея; 22а беззаконните ще бъдат изтребени от земята и вероломните - изкоренени от нея.

Свещеномъченик Поликарп, епископ на Смирна (167)

Роден е в Ефес около 70 г. Свети Ириней Лионски, негов ученик, казва, че свети Поликарп е бил „ученик на апостолите и познат на онези, които са видели Господа“. Родителите му са умрели като мъченици и той е бил поверен на грижите на една благочестива жена на име Калиста. Като дете светецът бил толкова ревностен да следва заповедите на Христос, че многократно изпразвал килера на приемната си майка, за да нахрани бедните. Тъй като запасите й винаги се възстановявали по чуден начин, Калиста сменила името му от Панкратий на Поликарп, което означава „Много плод“.

Когато порасна, Поликарп стана ученик на св. Йоан Богослов, а с времето стана епископ на Смирна; разказва се, че посланията към Църквата в Смирна в Книгата на Откровението са адресирани към св. Поликарп и неговото паство. Той познаваше лично св. Игнатий Антиохийски и част от тяхната кореспонденция е запазена.

Поликарп ръководи Църквата си в святост повече от петдесет години и стана известен в целия християнски свят като истински пастир и знаменосец на вярата. Около 154 г. той пътува до Рим и се консултира с папа Анаклет относно защитата на вярата.

Не след дълго след завръщането му в Смирна, срещу християните в Мала Азия се разрази жестоко преследване; заедно с много други, свети Поликарп беше арестуван, като беше предсказал предстоящото си мъченичество. (Разказът за мъченичеството му, който следва, се основава на свидетелствата на очевидци, събрани веднага след смъртта му.)

В вечерта на Велики петък войници нахлуват в селската къща, където той пребивава. Епископът ги посреща с радост и заповядва да им се приготви храна. Му е дадено малко време да се моли и в продължение на два часа той стои, почитайки паметта на всички, които е познавал, и молейки се за Църквата по целия свят. Похитителите му се натъжиха, че са дошли да заловят такъв почтен човек, и неохотно го заведоха при проконсула. Когато го принудиха да се отрече от Христос и да спаси живота си, възрастният светец отговори: „Осемдесет и шест години съм бил Негов слуга и Той не ми е сторил нищо лошо; как мога да богохулствам срещу моя Цар и Спасител?“ Казано му, че ще умре на клада, ако не се отрече от вярата, Поликарп отговори: „Заплашвате ме с огън, който гори за кратко време и после угасва, докато не знаете нищо за огъня на бъдещия съд и за вечните мъки, които очакват нечестивите. Защо да чакате още? Направете каквото искате!“

Поставен на кладата, Поликарп вдигна очи към небето и благодари на Бога, че го е счел за достоен да сподели с светите мъченици чашата на Христос. Когато каза „Амин“, палачите запалиха огъня. Очевидците пишат, че огънят се издигна около него като завеса и че той стоеше в средата му, блестящ като злато и излъчващ възхитителен аромат на тамян. Виждайки, че огънят не му вреди, палачите го прободоха с меч. Кръвта му потече толкова обилно, че угаси огъня, и той предаде душата си на Бога. Мощите му бяха изгорени от преследвателите, но християните спасиха няколко парченца кости, които бяха почитани в продължение на много поколения в деня на неговото погребение.

Света Горгония (372)

Тя беше по-голямата сестра на Свети Григорий Богослов (25 януари) и дъщеря на Свети Григорий Назианзен Стари (1 януари) и Света Нона (5 август). Омъжила се за Алипий, гражданин на Икониум, и с него имала три дъщери. Тя станала света наставница на безброй християни, чиято съдба била да изповядват вярата си в света. Синаксарионът казва: „Нейната мъдрост и познания за всичко, свързано с благочестието, я превърнаха в истински образец на християнска съпруга. Нейните роднини, съграждани и многобройни непознати разчитаха на нея като съветник, който щеше да им посочи християнския отговор на всеки от сложните проблеми, с които се сблъскваха, докато живееха в света. Тя беше първа в грижата си за Божиите църкви и в уважението си към свещениците и духовенството, за които вратите на дома ѝ бяха винаги отворени. Нямаше равна на нея нито в даването на милостиня, нито в състраданието към всички страдащи, така че може да се каже, че, подобно на праведния Йов, тя беше очи за слепите, крака за куците, майка за сираците.“

Тя прие светото кръщение в късна възраст, както беше обичайно по онова време, и скоро след това й беше разкрит денят на нейната смърт. Тя се разболя в определения ден и, събрала семейството и приятелите си около леглото си, им даде последните си съвети. След това почина в мир.

Нашият преподобен отец Александър Незаспиващият (430)

Той се родил някъде в средата на IV век на един остров в Егейско море. За известно време живял успешно в света, получил добро образование в Константинопол, след което служил известно време при префекта на преторията. Но, осъзнавайки суетата на светските неща, той откликна на призива на Христос, раздаде всичките си имоти на бедните и влезе в манастир в Сирия. След четири години в послушание, той стигна до убеждението, че сигурността на монашеския живот е несъвместима с евангелската заповед да не се тревожим за утрешния ден; затова се оттегли в пустинята, вземайки със себе си само дрехата си и Евангелието. Там той живя сам в продължение на седем години.

В края на този период той тръгнал на апостолска мисия в Месопотамия, където довел много хора при Христос: градският префект Рабула се обърнал към вярата, след като Александър свалил огън от небето, а банда разбойници, които нападнали светеца по пътя, се превърнали в монашеска общност. Накрая той избяга от града, когато християните там се въстанали, изисквайки да бъде назначен за епископ. Той отново заживял уединено в пустинята отвъд Ефрат, прекарвайки деня в молитва и част от нощта, укрит в бъчва. Там той остана четиридесет години. Неговата святост постепенно привлече повече от четиристотин ученици, които Александър организира в монашеска общност. Всеки ученик притежаваше само една туника и беше длъжен да раздава всичко, от което нямаше нужда за деня. Въпреки този оскъден живот, манастирът успя да създаде и да управлява приют за бедните!

Александър бил объркан как наставлението „Молете се без прекъсване“ (1 Сол. 5:17) може да бъде изпълнено от крехката човешка плът, но след три години пост и молитва Бог му показал метод. Той организирал монасите си в четири групи според това дали родният им език бил гръцки, латински, сирийски или коптски, и групите се молели на смени през деня и нощта. Всеки ден бяха насрочени двадесет и четири богослужения, а между тях монасите пееха от Псалтира. Оттогава общността стана известна като Акоиметои, Неспящите. (По-късно подобни общности възникнаха и на Запад, практикувайки това, което там се наричаше Laus Perennis; Свети Колумбан основал много от тях.)

Стремейки се винаги да разпространява Светото Евангелие, свети Александър изпраща групи мисионери при езичниците в Южен Египет. Той и група от 150 ученици тръгват на път като своеобразен пътуващ манастир, издържайки се изцяло от милостинята на селата, които посещават. В крайна сметка те се заселват в някои изоставени бани в Антиохия, където основават манастир, посветен на непрестанното прославяне на Бога; но един завистлив епископ ги прогонва от града. Отправяйки се към Константинопол, той се заселил там с четирима монаси. За няколко дни повече от четиристотин монаси напуснали манастирите си, за да се присъединят към неговата общност. Светият ги организирал в три групи – гърци, латиняни и сирийци – и възстановил програмата на неспаща молитва, която общността му практикувала в Месопотамия. Не е изненадващо, че успехът му предизвика завистта и гнева на абатите, чиито манастири бяха почти опустели; те успяха да го осъдят като месалианец на събор, проведен през 426 г. (Месалианците бяха секта, която прекалено духовно тълкуваше християнския живот, вярвайки, че той се състои изключително от молитва.) Александър беше изпратен обратно в Сирия, а повечето от монасите му бяха хвърлени в затвора; но веднага щом бяха освободени, повечето избягаха от града, за да се присъединят отново към него. Светецът прекара последните си години, пътувайки от място на място, основавайки манастири, често преследван, докато не почива в мир през 430 г., „за да се присъедини към ангелските хори, които беше имитирал толкова добре на земята.“ (Синаксарион)

Практиката на непрестанното славословие, установена от св. Александър, се разпространи из цялата империя. Манастирът на Акоиметои, основан от св. Марцел, приемник на Александър, бе създаден в Константинопол и се превърна в фар за християнския свят. „Въпреки че не е запазена в днешната практика, непрестанната хвала, установена от Свети Александър, е оказала влияние върху формирането на ежедневния цикъл на литургичните служби на Изток и още повече на Запад.“ (Синаксарион)