Библейски четива (Синодален превод)
Деяния 19.1-8
(Апостол, Предтеча)
1Докле Аполос беше в Коринт, Павел премина през горните страни, дойде в Ефес и, като намери там някои ученици,
2каза им: като повярвахте, приехте ли Светаго Духа? А те му отговориха: нито сме и чули, дали има Дух Светий.
3Той им рече: а в какво се кръстихте? Те отговориха: в Иоановото кръщение.
4Павел каза: Иоан кръщава с покайно кръщение, казвайки на народа да вярва в Оногова, Който иде след него, сиреч, в Христа Иисуса.
5Като чуха това, те се кръстиха в името на Господа Иисуса.
6И когато Павел възложи на тях ръце, слезе върху им Дух Светий, и те почнаха да говорят на разни езици и да пророчествуват.
7Всички бяха около дванайсет души.
8А като влезе в синагогата, Павел проповядваше без страх и през три месеца наред беседваше и увещаваше за царството Божие.
Евреи 11.8, 11-16 (Апостол)
8С вяра Авраам, бидейки призоваван, послуша да замине за мястото, което щеше да получи в наследство, и тръгна, без да знае, къде отива.
11Чрез вяра и сама Сарра (бидейки неплодна) доби сила да зачене и, въпреки възрастта си, роди, защото счете за верен Оногова, Който се бе обещал.
12И поради това от едного, и при това заматорел, родиха се толкова много, колкото са звездите на небето, и колкото е безбройният пясък на морския бряг.
13Всички тия умряха с вяра, без да получат обещанията, а само отдалеч ги видяха и се увериха, приветствуваха ги и изповядаха, че са чужденци и пришълци на земята;
14защото ония, които тъй говорят, показват, че търсят отечество.
15И ако бяха имали на ум онова отечество, от което бяха излезли, щяха да имат време да се върнат;
16но сега желаят по-добро, сиреч, небесно; затова и Бог не се срами за тях да се нарича техен Бог: защото им приготви град.
Йоан 1.29-34
(Евангелие, Предтеча)
29На другия ден Иоан вижда Иисуса, че отива към него, и казва: ето Агнецът Божии, Който взима върху Си греха на света.
30Този е, за Когото аз казах: след мене иде Мъж, Който ме изпревари, защото съществуваше по-напред от мене.
31Аз Го не познавах; но, за да стане Той яве'н на Израиля, затова дойдох да кръщавам с вода.
32И свидетелствуваше Иоан, казвайки: видях Духа да слиза от небето като гълъб, и остана върху Него.
33Аз Го не познавах; но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода, ми рече: над Когото видиш да слиза Духът и да остава върху Него, Този е, Който кръщава с Дух Светий.
34И аз видях и свидетелствувах, че Този е Син Божий.
Марк 9.33-41 (Евангелие)
33Дойдоха в Капернаум; и когато Той беше вкъщи, попита ги: за какво разсъждавахте из пътя помежду си?
34Те мълчаха, понеже из пътя бяха разговаряли помежду си, кой е по-голям.
35И като седна, повика дванайсетте и им рече: който иска да бъде пръв, нека бъде най-последен от всички и на всички слуга.
36И като взе едно дете, изправи го посред тях, прегърна го и им рече:
37който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема, а който Мене приема, приема не Мене, а Тогова, Който Ме е пратил.
38Тогава Иоан Му отговори и рече: Учителю, видяхме един човек, който в Твое име изгонваше бесове, а не върви след нас; и му запретихме, защото не ходи след нас.
39А Иисус рече: не му запрещавайте, понеже никой, който извърши чудо в Мое име, не ще може наскоро да Ме злослови.
40Защото, който не е против вас, той е за вас.
41И който ви напои с чаша вода в Мое име, защото сте Христови, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си.
Жития на светиите
Синаксис на преподобния и прославен пророк, предшественик и кръстител на Господа, Йоан.
В деня след голям празник обикновено почитаме слугата на Тайната; днес почитаме този, който кръсти Господа: благословения Предтеча, „най-великия от пророците, най-благородния от родените от жени, глас на Словото, вестител на Благодатта, лястовица, предвещаваща духовната пролет, факла и маяк на божествената Светлина, духовен зори, възвестяващ Слънцето на Праведността, и като земен ангел и небесен човек, разположен на границата между небето и земята, обединяващ Стария и Новия Завет“ (Синаксар).
Новомученик Атанасий от Аталия (1700)
Роден в Аталия, той живееше в Смирна. Веднъж той непредпазливо изрече началните думи на мюсюлманското вероизповедание: „Няма друг бог освен Аллах“. Като чуха това, някои турци веднага го обградиха и го заведоха в съда, твърдейки, че е приел исляма. Той категорично отрече това, уверявайки ги, че е християнин и че думите, които е изрекъл, не биха били нищо необичайно за всеки християнин. Той бил хвърлен в затвора като отстъпник и след фалшив процес бил обезглавен. Тялото му било хвърлено на кучетата, но обикновено ненаситните животни отказали да го докоснат и то било отнесено от някои благочестиви християни и погребано с почести.
Нашият почитаем отец Сед, епископ на Есекс и абат на Ластингъм (664)
Той и брат му Чад (2 март) бяха от английско семейство, образовани при Свети Айдан (31 август) от Линдисфарн. И двамата братя постъпиха в монашество в Линдисфарн и по-късно станаха епископи. Сед пътуваше като евангелист сред хората от Есекс, където Свети Финан (17 февруари) го ръкоположи за техен първи епископ. Той основава два манастира в Есекс, една от чиито църкви все още стои; построява още един манастир в Ластингъм, Йоркшир, където живее до смъртта си. Говорил е както ирландски, така и англосаксонски и е служил като преводач за ирландците на Синода в Уитби през 664 г. Почива в Ластингъм не дълго след Синода.