2 Тимотей 2.11-19 (Апостол)

11Верни са думите: ако с Него сме умрели, с Него ще и оживеем. 12Ако търпим, с Него ще и царуваме; ако се отричаме, и Той ще се отрече от нас; 13ако ние сме неверни, Той остава верен, защото не може да се отрече от Себе Си. 14Това напомняй на всички, като ги заклеваш пред Господа, да не влизат в препирни, които никак не ползуват, а служат за гибел на слушателите. 15Залягай да се представиш пред Бога достоен, безукорен работник, който вярно преподава словото на истината. 16А скверните празнодумства отбягвай, защото ония, които ги изговарят, още повече ще напреднат в нечестие, 17и словото им ще се разпространява като живеница. Такива са Именей и Филит, 18които отстъпиха от истината, говорейки, че възкресението е вече станало, и разрушават вярата у някои. 19Но Божията твърда основа стои непоколебимо, имайки тоя печат: "позна Господ Своите"; и: "да отстъпи от неправдата всеки, който произнася името Господне".

Лука 18.2-8 (Евангелие)

2като рече: в един град имаше съдия, който ни от Бога се боеше, нито от човеци се срамуваше. 3В същия град имаше една вдовица, и тя дохождаше при него и казваше: защити ме от противника ми. 4Но той дълго време не рачи. А сетне рече си сам: макар и от Бога да се не боя и от човеци да се не срамувам, 5но, понеже тая вдовица ми не дава мира, ще я защитя, та да не дохожда вече да ми додява. 6И рече Господ: чуйте, що казва неправедният съдия! 7Та Бог ли няма да защити избраниците Си, които викат към Него денем и нощем, макар и да забавя да ги защити? 8Казвам ви, ще ги защити наскоро. Но Син Човеческий, кога дойде, ще намери ли вяра на земята?

Пренасяне на мощите на Свети Игнатий Антиохийски (107)

За живота му вижте 20 декември.

След мъченическата му смърт, погълнат от диви зверове в амфитеатъра в Рим, останали само няколко кости. Тези скъпоценни мощи били събрани от вярващите, които ги отнесли обратно в Антиохия, където били посрещнати с радост от бившата му паства.

Свети Андрей Рубльов, иконописец (1430)

Мнозина го считат за най-великия иконописец на всички времена, а неговата „Света Троица“ – за най-красивата икона. За живота му се знае много малко. Роден е около 1360 г. и вероятно е учил при византийския иконописец Теофан Гръцки. Известно е, че е създал икони за катедралата „Благовещение“ в Москва и катедралата „Успение“ във Владимир. Той създава силно духовен и характерно руски иконографски стил, който определя стандартите в руската иконография за векове напред. Твърди се, че е познавал Свети Сергий Радонежки (5 юли). В последните години от живота си става монах.

Светият ни отец Афрахат Персиец (IV в.)

Той произхождал от езическата персийска аристокрация, но се обърнал към вярата в Христос и напуснал дома си, за да отиде в християнския град Едеса, където бил кръстен. По-късно се преместил в Антиохия, където живял в молитва и аскетизъм на кратко разстояние от града. Ял само малко хляб, докато не станал много стар, когато добавил към храната си и малко зеленчуци. Въпреки че знаел много малко гръцки, Светият Дух му дал сила да спечели много новоповярвали за Христос и да опровергае учените ариански еретици, които смущавали Църквата в Антиохия.

Когато Афрахат научил, че арианският император Валент преследва Христовата Църква, той се преместил в града, за да подкрепи истинската вяра. Един ден самият император срещнал Афрахат на градския площад и го попитал защо е напуснал уединението си и е дошъл в Антиохия. Светецът отговорил: „Кажи ми: ако бях девица у дома в уединената си стая и видях някой да запалва къщата на баща ми, не би ли ми посъветвал да гася пожара възможно най-бързо? Това е, което правя сега, защото Църквата, къщата на небесния Отец, гори в огъня, който ти си запалил!“ Един от придворните на императора заплаши Афрахат със смърт за тази дързост; но самият придворен по-късно загина, удави се, докато загряваше вода за банята на императора. Това накара императора да се уплаши да преследва светеца, който продължи да проповядва истинската вяра и да върши много чудеса. Той почина в мир.

Почиване на блажения отец Димитриос Гагастатис (1975)

Въпреки че все още не е официално канонизиран за светец на Църквата, отец Димитриос е широко почитан в Гърция и в чужбина. Животът му е вдъхновяващ пример за възможността за велика святост за онези, които живеят в света: обикновен женен енорийски свещеник, той прекара четиридесет и две години в служба на енорията от детството си и имаше девет дъщери. Той беше духовно дете на стареца Амфилохий от Патмос и на свой ред стана духовен баща на мнозина. Биографията му описва последните му години по следния начин: „На 1 октомври 1973 г. той подаде оставка по здравословни причини. Оттогава остана затворен в дома си, живеейки като светец с непрестанна молитва, прославяйки и благодарейки на Бога за изпитанието на болестта си. Той предаде святата си душа в ръцете на живия Бог на 29 януари 1975 г. в мир.“

За повече информация за Папа-Димитри прочетете тази биографична скица.