1 Петрово 1.1-2, 10-12, 2.6-10 (Апостол)

1Петър, апостол на Иисуса Христа, до пришълците, пръснати по Понт, Галатия, Кападокия, Асия и Витиния, избрани 2по предведение на Бога Отца, чрез осветяване от Духа, за послушност и за поръсване с кръвта Иисус Христова: благодат вам и мир да изобилва! 10за това спасение направиха издирвания и изследвания пророците, които предсказаха за дадената вам благодат, 11като изследваха, кое и какво време е посочвал Христовият Дух, що беше в тях, когато Той е предвестявал Христовите страдания и идещата след тях слава; 12тям бе открито, че не на тях самите, а нам служеше онова, което сега ви е проповядвано от ония, които ви са благовестили чрез Духа Светаго, пратен от небесата, и в което желаят да надникнат Ангелите. 6Ето защо в Писанието е казано: "ето, полагам в Сион краеъгълен Камък, избран, драгоценен; и който вярва в Него, няма да се посрами". 7И така, за вас, вярващите, Той е драгоценност, а за невярващите - "Камък, Който отхвърлиха зидарите, но Който стана глава на ъгъла", и "Камък на препъване и Камък на съблазън", 8о Който се те препъват, като се не покоряват на словото; за това са и отредени. 9Но вие сте род избран, царствено свещенство, народ свет, люде придобити, за да възвестите съвършенствата на Оногова, Който ви е призовал от тъмнина в чудната Своя светлина; 10вие именно, които някога бяхте не народ, а сега сте народ Божий; които бяхте непомилувани, а сега помилувани.

Марк 12.1-12 (Евангелие)

1И почна да им говори с притчи: някой си човек насади лозе, и огради го с плет, и изкопа лин, и съгради кула, и като го предаде на лозари, отиде си. 2И на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да вземе от тях от плода на лозето. 3А те, като го хванаха, биха го и отпратиха без нищо. 4Пак изпрати при тях друг слуга; и него като замериха с камъни, пукнаха му главата и го пуснаха с безчестие. 5Изпрати и другиго; и него убиха; и мнозина други или биха, или убиха. 6А понеже още имаше едничък син, обичен нему, най-сетне изпрати и него при тях, думайки: ще се засрамят от сина ми. 7Но лозарите казаха помежду си: това е наследникът; хайде да го убием, и наследството ще бъде наше. 8И като го уловиха, убиха го и хвърлиха вън от лозето. 9Какво, прочее, ще направи господарят на лозето? Ще дойде и ще погуби лозарите, и ще даде лозето на други. 10Нима и това не сте чели в Писанието: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: 11това стана от Господа, и е дивно в очите ни"? 12И търсеха повод да Го хванат, но се побояха от народа, понеже разбраха, че за тях каза притчата; и като Го оставиха, отидоха си.

Нашият преподобен отец Максим Изповедник (662)

Роден е в благородно семейство в Константинопол през 580 г. (Но според наскоро открит документ, той може би е роден в Палестина.) Още от ранна възраст проявява необикновена набожност и дълбоко богословско разбиране и написва някои от най-дълбоките богословски трудове на Църквата. Става главен секретар на император Ираклий и на неговия внук Констант. Но когато монотелитската ерес се наложила в царския двор, Максим не могъл да понесе да бъде заобиколен от тази заблуда и заминал за манастира в Хрисополис, където по-късно станал игумен. От манастира той се борил срещу монотелитизма в проповеди и трактати, които оказали значително влияние; до такава степен, че император Констанс му наредил или да приеме монотелитското учение, или да мълчи. Максим отказа и двете и беше арестуван. Езикът му беше изтръгнат, дясната му ръка отрязана, а той беше осъден на изгнание. Той умря от раните и мъченията си, докато все още беше в затвора в очакване на депортация, на възраст от осемдесет и две години, през 662 г. „Великият Хорологион“ коментира, че „по това време само той и неговите няколко ученици са били православни в Изтока“. Въпреки това, неговата самотна и скъпоструваща позиция, чиито плодове той не е видял приживе, е съхранила православната вяра, когато и императорите, и патриарсите са се отклонили от нея.

Дясната ръка на Свети Максим се почита днес в манастира „Свети Павел“ на Атон.

Света мъченица Агнес от Рим (ок. 304 г.)

Тя била девица от благородно потекло, живяла в Рим по времето на царуването на Диоклетиан. Бил е мъченица на дванадесетгодишна възраст. От ранна възраст обичала целомъдрието („Агне“, произходът на името ѝ, означава „чиста“ или „целомъдрена“ на гръцки). Нейната чистота станала толкова известна, че тя била търсена от много жени в Рим, които тя увещавала да приемат Христос като единствения истински Бог и да Го почитат с целомъдрието си. Заради това с времето тя била арестувана и заведена пред градския префект. Когато тя отказа да се отрече от Христос, префектът я предаде на публичен дом; но всеки, който се опита да я изнасили, беше по тайнствен начин възпрепятстван, а един особено жесток и развратник беше чудотворно поразен от смърт. Пред войниците на префекта Агнес се помоли на Бога и мъртвият човек беше възкресен. Много езически зрители, както и самият префект, извикаха: „Велика е силата на християните!“ Но други твърдяха, че Агнес е извършила това чудо чрез магия и трябва да бъде убита. Префектът нареди тя да бъде изгорена на клада. Тя отдаде живота си спокойно и с молитви на устните си. Някои християни събраха мощите ѝ и ги положиха в гробница, където по-късно бе построена величествена църква. Светите мощи на Света Агнес остават източник на изцеление и до днес.

Нашият Свети Отец Максим Гръцки (1556)

Роден е като Михаил Тиволис през 1470 г. В ранната си младост заминава за Италия, където много учени са потърсили убежище, за да съхранят гръцката култура въпреки падането на Константинопол. След като завършва образованието си във Флоренция, през 1507 г. отива на Светата планина и постъпва в манастира Ватопеди, където получава името Максим. Десет години по-късно е изпратен в Русия в отговор на молба на великия княз Василий Иванович, който търси някой, който да преведе на славянски език произведенията на Светите Отци върху Псалтира, както и други църковни книги. Максим завършва тази работа с такъв успех, че е задържан в Русия, за да коригира съществуващите преводи (от гръцки на славянски) на Свещеното Писание и литургичните книги, както и да проповядва. Работата му предизвикала завистта на някои местни монаси и Максим бил несправедливо обвинен в заговор срещу княза. През 1525 г. той бил осъден като еретик от църковен съд и изпратен в манастира Волоколамск, където живял като затворник, не само понасяйки студ и крайни физически лишения, но и лишен от Светото причастие и достъп до книги.

Един ден пред него се явил ангел и му казал: „Имай търпение: ще бъдеш избавен от вечните мъки чрез страданията тук, на земята.“ В знак на благодарност за това божествено утешение свети Максим написал канон на Светия Дух върху стените на килията си с въглен, тъй като му било отказано ползването на хартия и перо. (Този канон се пее в понеделник след Петдесетница в някои руски и сръбски манастири). Шест години по-късно той беше съден отново и осъден на доживотен затвор в окови в манастир в Твер. За щастие, епископът на Твер го подкрепи и той успя да продължи своята богословска работа и да поддържа обширна кореспонденция въпреки затварянето си. Той издържа тези сурови условия в продължение на двадесет години. Към края на живота си той най-накрая е освободен от царя в отговор на молбите в негова защита от патриарсите на Константинопол и Александрия и намесата на благочестиви руски благородници. Той е посрещнат с почести в Москва и му е позволено да продължи богословската си работа в Лаврата. Цар Иван IV започнал да го почита високо, отчасти защото светецът предсказал смъртта на сина на царя. Когато царът свикал Църковен събор, за да се бори с ученията на някои, които внесли калвинистката ерес в Русия, той помолил св. Максим да присъства. Твърде стар и слаб, за да пътува, светецът изпратил на Събора блестящо опровержение на ереста; това било последното му писмено произведение. Той почина в мир през 1556 г., на възраст от осемдесет и шест години. Не след дълго след смъртта му, той беше прославен от Църквата в Гърция като Св. Изповедник и „Просветител на Русия“. През 1988 г. (!) той беше добавен в календара на светиите от Московската патриаршия.