2 Коринтяни 8.16-9.5 (Апостол)

16Да благодарим Богу, Който вложи в сърцето на Тита същото усърдие за вас: 17наистина, аз го подканих, но той, бидейки твърде усърден, доброволно тръгна към вас. 18С него изпратихме и един брат, похваляван по всички църкви за благовестието, 19и не само похваляван, но и избран от църквите, за да ни придружава в това добро дело, на което служим за слава на Самаго Господа и за ваше усърдие, 20като се пазим, да не би някой ни укори при тия обилни приноси, за чието събиране ние полагаме грижи; 21защото ние залягаме за доброто не само пред Господа, но и пред човеците. 22Ние изпратихме с тях и нашия брат, чието усърдие много пъти сме изпитвали в много неща, и който сега е още по-усърден поради голямата увереност във вас. 23Колкото за Тита, той е мой другар и сътрудник среди вас; а колкото за нашите братя, те са пратеници на църквите, слава Христова. 24И тъй, дайте доказателство за вашата любов и за това, дето се хвалим с вас, както на тях, така и пред лицето на църквите.

1А за спомагане на светиите считам за излишно да ви пиша, 2защото зная вашето усърдие, за което се хваля с вас пред македонци, че Ахаия е приготвена още отлани; и вашата ревност подбуди твърде мнозина. 3А братята изпратих, за да не би нашата похвала за вас да излезе напразно в тоя случай, но, както съм говорил, да бъдете приготвени, 4та да не би, ако дойдат с мене македонци и ви намерят неприготвени, да останем посрамени ние (за да не казваме вие), след като сме ви хвалили с такава увереност. 5Затова счетох за нужно да помоля братята, да дойдат напред при вас и да се погрижат отрано, щото предизвестената милостиня ваша да бъде готова като плод на щедрост, а не на скъперничество.

Марк 3.13-19 (Евангелие)

13После се възкачи на планината и повика при Себе Си, които Сам искаше; и дойдоха при Него. 14И отреди от тях дванайсет, за да бъдат с Него и да ги разпраща да проповядват, 15и да имат власт да церят болести и да изгонват бесове; 16и отреди тия дванайсет: Симона, комуто даде име Петър; 17Иакова Зеведеева и Иоана, брат на Иакова, на които даде име Воанерге'с, сиреч, синове на гръма; 18Андрея, Филипа, Вартоломея, Матея, Тома, Иакова Алфеев, Тадея, Симона Кананит 19и Иуда Искариотски, който Го и предаде.

Мъченик Созон от Киликия (208/304)

Той започнал живота си като езически овчар в Ликаония. Приел вярата в Христа, бил кръстен и получил името Созон („Спаси“). След това използвал всяка възможност да проповядва Евангелието на сънародниците си и да ги призовава да се откажат от идолите си. Влязъл в храм на Артемида в Киликия, отрязал златната й ръка, разбил я на парчета и раздал златото на бедните. Когато научил, че заради това някои били несправедливо наказани за кражба, той се предал на управителя Максимиан. Бил пребит до смърт с пръчки, според някои източници през 288 г., според други през 304 г.

Светите апостоли Евод и Онесифор от Седемдесетте

Св. Еводус (или Еводий) е споменат от св. Игнатий Антиохийски. Той беше ученик на апостол Петър и го наследи като епископ на Антиохия. Казва се, че името „християни“ за членовете на Църквата е дадено от Еводус. Той е бил мъченик по време на посещението на император Веспасиан в Антиохия. Свети Онесифор е споменат от апостол Павел във второто му послание до свети Тимотей, където нарича Онесифор свой приятел и помощник. Той е бил епископ в Колофон в Мала Азия, където е претърпял мъченическа смърт за Христа.

Свети мъченик Евпсихий от Кесария (II в.)

Той е бил син на богат езически сенатор в Кесария Кападокийска. Когато баща му починал, той раздал наследството си на бедните, проповядвайки Божието Царство, докато го правел. Заради това той бил арестуван от Саприций, управител на Кападокия, и хвърлен в затвора. Той убедил надзирателите си да го освободят за известно време и се заел да раздаде остатъка от своите земни блага, първо на своите обвинители и преследвачи, а след това на бедните. Когато цялото му богатство било изразходвано, той доброволно се върнал в затвора. Той бил жестоко бичуван няколко пъти, а след това обезглавен. При мъченичеството му се казва, че от тялото му е течало мляко вместо кръв.

Светият ни отец Йоан, архиепископ на Новгород (1185)

„Първоначално той е бил женен свещеник, а след това, от 1163 г., епископ в Новгород, като през живота си е построил седем църкви. Имал видение на Светата Божия Майка и рядка власт над демоните, които му се подчинявали, и веднъж чудесно спасил Новгород от нападение на седемдесет и двама князе. Страдал от дяволски изкушения, но ги преодолял всички със силата на Кръста и с молитва. Оттеглил се в манастир в напреднала възраст, той приел великия обет и на 7 септември 1185 г. мирно почива в Господа.“ (Пролог)

Света Касия (Касиани) Химнографката (9 в.)

Тя се родила в Константинопол в благородно семейство и израснала необичайно красива и учена — до такава степен, че била избрана да участва в „изложение на булки“, на което император Теофил трябвало да си избере съпруга. Поразен от красотата на Касия, императорът се приближил до нея и казал: „Чрез жената дойдоха по-низките неща“, имайки предвид прегрешението на Ева. Касия отговорила: „Чрез една жена дойдоха по-добрите неща“, като се позовава на Въплъщението на Христос чрез Неговата Пречиста Майка. Засегнат от отговора ѝ, императорът я отхвърли и избра Теодора за своя съпруга. Касия постъпи в монашество и основала женски манастир в Константинопол, тясно свързан с манастира „Студион“. Като игуменка на манастира, тя написала много литургични химни, поне двадесет от които са включени в богослуженията на Църквата. Най-известен (или поне най-тясно свързан с нея) е Химнът на Касиани, който се пее на утренята в Велики сряда. Тя починала в мир.