Галатяни 3.15-22 (Апостол)

15Братя, говоря по човешки: и човешко завещание, утвърдено вече, никой не разваля, нито допълня. 16Но обещанията бидоха дадени на Авраама и на семето му. Не е казано: "и на семената", като за мнозина, а като за едного: "и на семето ти", което е Христос. 17Аз пък казвам, че законът, който се яви след четиристотин и трийсет години, не отменя утвърдения по-преди от Бога завет за Христа, та обещанието да изгуби сила. 18Защото, ако наследството е по закон, то вече не е по обещание; а на Авраама Бог го дарува по обещание. 19Прочее, защо е даден законът? Той биде прибавен поради престъпленията, докле дойде семето, към което се отнася обещанието, и е предаден чрез Ангели, с ръка на посредник. 20Но посредникът не бива посредник само на едного, а Бог е един. 21И тъй, законът противен ли е на Божиите обещания? Съвсем не! Защото, ако беше даден закон, който да можеше да животвори, то наистина оправданието щеше да бъде от закона; 22но Писанието заключи всички под грях, та обещанието да се даде на вярващите чрез вяра в Иисуса Христа.

Марк 6.7-13 (Евангелие)

7Като повика дванайсетте, начена да ги разпраща по двама, и им даде власт над нечистите духове. 8И им заповяда, нищо да не взимат за по път, освен една тояга: ни торба, ни хляб, ни пари в пояса, 9но да се обуват в прости обуща и да не обличат две дрехи. 10И рече им: ако някъде влезете в къща, оставайте в нея, докато си отидете оттам. 11И ако някои не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам, отърсете праха от нозете си, за свидетелство срещу тях. Истина ви казвам: по-леко ще бъде на Содом и Гомора в съдния ден, отколкото на оня град. 12Те тръгнаха и проповядваха покаяние; 13изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с елей, и ги изцеряваха.

Свещеномъченик Фока, епископ на Синопе (102)

Той беше ревностен, мъдър и чудотворен епископ в родния си град Синопе, който се намира на южния бряг на Черно море. Защото доведе много идолопоклонници към вярата в Христа, той беше мразен от езичниците. Той беше арестуван от управителя Африкан, подложен на различни мъчения и накрая изгорен жив в баня. Той се бореше за вярата по времето на император Траян.

Преподобен Косма, пустинник от Зограф, Атон (1323)

„Свети Косма е родом от България, където благочестивите му родители му осигуряват добро образование на славянски и гръцки език. Те искали той да се ожени, но той бил привлечен от любовта към Христос и, без да знаят родителите му, заминал за Светата планина Атон, за да стане монах в българския манастир Зограф. На празника Благовещение в манастира Ватопеди той видял една жена сред служещите в църквата и в трапезарията, и първоначално се натъжи, като видя това нарушение на монашеското правило, но се зарадва, когато разбра, че това е Божията Майка, която му се е явила по този начин.

„Той беше облечен в свещената ангелска раса и след известно време беше ръкоположен за свещеник. Един ден, докато се молеше пред иконата на Божията Майка, молейки я със сълзи как да постигне спасението си, чу глас, който казваше: „Нека слугата Ми се оттегли в пустинята извън манастира.“ Той се подчини на Божията воля и с благословията на своя игумен оттогава нататък живееше в мълчание. Няколко години по-късно той беше счетен за достоен за благодатта на прозрението на мислите и на виждането на събития, случващи се на други места, както и за други духовни дарове. В течение на много години той беше духовен помощник на голям брой монаси. В края на живота си Христос му се яви и му каза, че скоро ще трябва да претърпи голямо изпитание от дявола. И наистина, князът на демоните се появи на следващия ден с множество от слугите си, които плачеха и се оплакваха от неспособността си да унищожат великия си враг Козмас, който ги беше държал в шах толкова дълго и беше придобил власт, с добродетелта си, трона в Небесата, който някога беше принадлежал на Луцифер. Вземайки тежка пръчка, демонът биеше светеца толкова жестоко, че го остави полумъртъв. Както Бог позволи, Свети Козма почина в мир два дни по-късно, на 22 септември 1323 г. Когато отците дойдоха от манастира, за да го погребат, дивите животни се събраха наоколо. Те мълчаха до края на службата, но извикаха необичайно силно, когато тялото му беше покрито с пръст. След като отдадоха почит, те се оттеглиха в пустошта. Четиридесет дни по-късно монасите дойдоха да вземат тялото на Свети Козма и да го пренесат в манастира, но то вече не беше в гроба. Къде се намира сега, знае само Бог.” (Синаксар)