2 Коринтяни 7.1-10 (Апостол)

1И тъй, възлюбени, имайки такива обещания, нека се очистим от всяка сквернота на плътта и на духа, като вършим свети дела със страх Божий. 2Поместете ни в сърцата си: никого не обидихме; никого не покварихме, нито някого изкористихме. 3Не за осъждане това говоря; защото преди малко казах, че вие сте в сърцата ни, за да умрем и да живеем заедно. 4Голямо доверие имам към вас, много се хваля с вас; изпълнен съм с утеха, преизобилвам с радост при всичката наша скръб. 5Защото, когато дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакъв покой; отвред бяхме в утеснение: отвън - нападения, отвътре - страхове. 6Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с дохождането на Тита, 7и не само с неговото дохождане, но и с утехата, с която се бе утешил той поради вас, като ни разказваше за вашия копнеж, за вашия плач, за вашата към мене ревност, тъй че аз още повече се зарадвах. 8Защото, ако и да съм ви наскърбил с посланието, не се кая, макар и да се каях отначало, понеже виждам, че онова послание ви е наскърбило само за малко време. 9Сега се радвам не затова, че се наскърбихте, но че се наскърбихте за покаяние, понеже се наскърбихте по Бога, та никаква вреда да не претърпите от нас. 10Защото скръбта по Бога произвежда неизменно покаяние за спасение, а световната скръб докарва смърт.

Марк 1.29-35 (Евангелие)

29И щом излязоха от синагогата, дойдоха с Иакова и Иоана в къщата на Симона и Андрея. 30А тъщата Симонова лежеше от огница; и начаса Му казват за нея. 31Като се приближи, Той я хвана за ръка и я повдигна; и огницата веднага я остави, и тя им прислужваше. 32А привечер по заник-слънце, довеждаха при Него всички болни и хванати от бяс. 33И целият град се бе събрал пред вратата. 34И Той изцери мнозина, които страдаха от разни болести; изгони много бесове, и не оставяше бесовете да казват, че знаят, какво Той е Христос. 35А сутринта, като стана в тъмни зори, излезе и се отдалечи в самотно място, и там се молеше.

Мъченик Мамас от Кесария в Кападокия (275) и неговите родители, мъчениците Теодотус и Руфина

Той започна живота си в най-жестоките обстоятелства: и двамата му родители бяха хвърлени в затвора заради вярата си в Христос. Първо баща му, Теодотус, умря в затвора, а след това и майка му, Руфина, починала малко след раждането му, така че бебето било оставено само в затвора до телата на родителите си. Но на вдовицата Амия се явил ангел, който й казал да отиде в затвора и да спаси детето. Амия получила разрешение от управителя на града да погребе родителите и да отведе детето у дома. Той бил наречен Мамас, защото бил ням до петгодишна възраст и първата му дума била „Мама “. Въпреки късното си начало, той проявил необикновена интелигентност и, възпитан в благочестие, скоро открито провъзгласил християнската си вяра. Когато бил едва на петнадесет години, бил арестуван и заведен пред император Аврелиан. Императорът, може би с намерението да пощади момчето, му казал да се отрече от Христос само с устата си, а държавата нямало да се занимава с това, което имало в сърцето му. Мамас отговорил: „Няма да се отрека от моя Бог и Цар Иисус Христос нито в сърцето си, нито с устата си.“ Той бил изпратен да бъде измъчван, но по чудо избягал и заживял в планините близо до Кесария. Там той живеел в уединение и молитва и се сприятелил с много диви зверове. С времето бил открит от преследвачите и убит с тризъбец от езически свещеник.

Свети Йоан IV, патриарх на Константинопол, известен като Йоан Постеник (595)

Той е роден и израснал в Константинопол. Когато навършил пълнолетие, работил като златар и гравер в монетния двор; но, отрекъл се от светските неща, бил ръкоположен за дякон и му било възложено раздаването на милостиня в Константинопол. Той давал щедро на всички, без да се съобразява с тяхната достойнство. Синаксарионът казва: „Колкото повече раздаваше, толкова повече Бог пълнеше кесията му, така че тя изглеждаше неизчерпаема.“

След смъртта на патриарх Евтихий през 582 г. Йоан става патриарх и управлява в продължение на тринадесет години, почивайки в мир през 595 г. (Именно по време на неговото управление терминът „Вселенски патриарх“ започва да се използва за патриарха на Константинопол.) Свети Йоан е известен с голямото си аскетизъм и пост, както и като мощен застъпник и чудотворец. Толкова щедър беше към бедните, че изразходва всичките си средства за милостиня и трябваше да поиска заем от императора, който използваше, за да дава още милостиня. След неговото почиване се оказа, че единственото му имущество е било една стара расо, ленена риза и дървена лъжица.

Праведният Елеазар, син на Аарон и втори първосвещеник на Израил

Той беше син на Аарон, първият първосвещеник на Израил, и на свой ред стана вторият първосвещеник. Почива в мир.

Почиване на йеромонах Серафим (Роуз) от Платината (1982). (20 август по стария календар)

Този съвременен пионер на православието и монашеството в Америка не е прославен като светец на Църквата, въпреки че много хора се обръщат към него с молитви и са изрисувани икони с неговия образ.

Юджийн Роуз е роден през 1934 г. в Калифорния, където прекарва целия си живот. След интензивно духовно търсене, което го отвеждало към изучаване на няколко източни религии (той придобива магистърска степен по китайска философия), той по Божия провидение се среща с руската православна общност в Сан Франциско и през 1962 г. е приет в Православната църква. Светостта на архиепископ (сега светец) Йоан Максимович е била особено важна за неговото развитие във вярата.

След още няколко години живот в света, той и неговият приятел Глеб Подмосенски основават малко монашеско братство в пустошта на далечния север на Калифорния; с времето те са постригани за монаси и ръкоположени за свещеници: отец Серафим и отец Херман. В момент, когато православието е почти невидимо в Северна Америка, манастирът се превръща в фар на православието за американците, търсещи автентична християнска вяра.

Отец Серафим почина през 1982 г. на възраст от четиридесет и осем години. Много от неговите писания все още се издават. Биографията „Отец Серафим Роуз: Неговият живот и творчество“ от йеромонах Дамаскин е силно препоръчителна.