Няма пост
26Гледайте, братя, какви сте вие, призваните: не мнозина сте мъдри по плът, не мнозина силни, не мнозина благородни; 27ала Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите; Бог избра онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните; 28Бог избра онова, що е от долен род на тоя свят и е унижено, и това, що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо, - 29та никоя плът да се не похвали пред Бога.
1И тъй, нека всякой човек ни счита за служители Христови и разпоредници на тайните Божии; 2а това, що нататък се иска от разпоредниците, то е - всеки от тях да се окаже верен. 3Малко ми струва да бъда съден от вас, или от човешки съд; но и аз сам себе си не съдя. 4Защото в нищо виновен не се съзнавам, ала с това се не оправдавам: съдия ми е Господ. 5Прочее, за нищо не съдете преди време, докле не дойде Господ, Който и ще изнесе на виделина тайните на мрака и ще извади наяве намеренията на сърцето; и тогава похвалата ще бъде всекиму от Бога.
21И пак им рече Иисус: Аз отивам, и ще Ме търсите, и в греха си ще умрете. Където Аз отивам, вие не можете да дойдете. 22Тогава иудеите казваха: да не би да се самоубие, та дума: където Аз отивам, вие не можете да дойдете? 23Той им рече: вие сте от долните, Аз съм от горните; вие сте от тоя свят, Аз не съм от тоя свят. 24Затова ви казах, че ще умрете в греховете си; наистина, ако не повярвате, че съм Аз, ще умрете в греховете си. 25Тогава Му рекоха: кой си Ти? Иисус им отговори: Аз съм това, което ви и говоря отначало. 26Много имам за вас да говоря и да съдя; но Тоя, Който Ме е пратил, е истински, и което Аз съм слушал от Него, това и казвам на света. 27Не разбраха, че им говореше за Отца. 28А Иисус им рече: кога издигнете Сина Човечески, тогава ще узнаете, че съм Аз; и нищо не върша от Себе Си, но, както Ме е научил Моят Отец, тъй говоря. 29Тоя, Който Ме е пратил, е с Мене; Отец не Ме е оставил самичък, защото Аз върша винаги онова, което е Нему угодно. 30Когато Той говореше това, мнозина повярваха в Него.
1Тогава Иисус заговори на народа и на учениците Си 2и рече: на Моисеевото седалище седнаха книжниците и фарисеите, 3затова всичко, що ви кажат да пазите, пазете и вършете; а според делата им не постъпвайте, защото те говорят, а не вършат: 4връзват бремена тежки и мъчни за носене и ги турят върху плещите на човеците, а сами не искат и с пръст да ги помръднат; 5и всичките си работи вършат, за да ги видят човеците; разширяват своите хранилища * и правят големи полите на дрехите си; 6обичат първо място по гощавките и предни седалища в синагогите, 7и поздрави по тържищата, и - да им казват човеците: учителю, учителю! 8А вие недейте се нарича учители; защото един е вашият Учител - Христос, а всички вие сте братя; 9и никого на земята недейте нарича свой отец, защото един е вашият Отец, Който е на небесата; 10и наставници недейте се нарича; защото един е вашият Наставник - Христос. 11Но по-големият между вас да ви бъде слуга; 12защото, който превъзнесе себе си, ще бъде унизен; а който се смири, ще бъде въздигнат.
„От младостта си той се посвети на Христос с цялото си сърце, освобождавайки се от две тежки бремена: бремето на богатството и бремето на плътта. От първото се освободи, като раздаде всичките си имоти на бедните и нуждаещите се, а от второто – чрез строг пост. Така той изцели себе си и беше способен да изцелява другите. Безстрастен и изпълнен с благодатта на Светия Дух, Еумениус сияеше с блясък, който не можеше да бъде скрит, както е писано: „ Град, разположен на хълм, не може да се скрие“ (Мат. 5:14), и така свети Еумениус не можеше да се скрие от света. Като го видяха, хората го избраха за свой епископ в Гортина. Като епископ той пасеше Христовото стадо като добър пастир. Той беше баща за бедните, богатство за нуждаещите се, утеха за наскърбените, изцеление за болните и чудотворец -творец. Той извършил много чудеса чрез молитвите си: убил отровна змия, изгонил демони, изцелил много болни и направил това не само в родния си град, но и в Рим и в Тебаида. В Тебаида той донесъл дъжд от Бога във време на суша и там накрая завършил земния си път и влязъл във вечното присъствие на своя Господ. Той живял и творил през VII век.” (Пролог)
Тя живяла по времето на император Адриан в град Промисея във Фригия. Въпреки че била християнка, тя била робиня на езически благородник на име Тертул. За да отпразнува рождения ден на сина си, Тертул заповядал на цялото си домакинство да отиде в езически храм и да принесе жертва на идолите; но Ариадна останала у дома, молейки се на единствения истински Бог. Това разярило Тертул, който я пребил, хвърлил я в затвора, а след това я изгонил от дома си. Той бързо променил решението си и изпратил слугите си да я върнат. Когато Ариадна видяла, че преследвачите й се приближават, тя коленичила до голям камък и се помолила. Камъкът се разцепил и я скрил. В този момент Синаксарионът разказва, че около камъка се появиха ангели, носещи копия, и прогониха преследвачите ѝ. Прологът разказва, че слугите, неспособни да намерят Ариадна, се скараха помежду си, стигнаха до сбиване и загинаха един от ръцете на друг.