Деяния 23.1-11 (Апостол)

1Павел устреми поглед към синедриона и каза: мъже братя! Живял съм с най-добра съвест пред Бога до тоя ден. 2А първосвещеник Анания заповяда на стоещите пред него да го ударят по устата. 3Тогава Павел му рече: Бог ще тебе да удари, стено варосана; ти седиш, за да ме съдиш по Закона, а против Закона заповядваш да ме бият. 4А предстоещите рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш? 5Павел отговори: не знаех, братя, че той е първосвещеник; защото писано е: "началника на твоя народ да не злословиш". 6А когато узна Павел, че една част от тях са садукеи, а другата - фарисеи, извика в синедриона: мъже братя! Аз съм фарисеин, син на фарисеин; за надежда и за възкресение на мъртви ме съдят! 7Като каза той това, настана разпра между фарисеи и садукеи, и множеството се раздвои. 8Защото садукеите казват, че няма възкресение, ни Ангел, ни дух; а фарисеите признават и едното и другото. 9Настана голяма врява; и станаха книжниците от фарисейската страна и се запрепираха, думайки: нищо лошо не намираме у тоя човек; ако пък е говорил нему дух или Ангел, да се не противим Богу. 10И понеже стана голяма смутня, хилядникът, уплашен, да не би да разкъсат Павла, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат измежду тях и отведат в стана. 11През нощта яви му се Господ и рече: дерзай, Павле! И както свидетелствува за Мене и Иерусалим, тъй трябва да свидетелствуваш и в Рим.

Йоан 16.15-23 (Евангелие)

15Всичко, що има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето ще вземе и ще ви възвести. 16Още малко, и няма да Ме виждате, и пак след малко, и ще Ме видите, защото отивам при Отца. 17Тогава някои от учениците Му си рекоха един другиму: що е това, дето ни казва: още малко, и няма да Ме виждате, и пак: след малко, и ще Ме видите, и че Аз отивам при Отца? 18И си думаха: що е това, дето казва: още малко? Не знаем, какво говори. 19Разбра, прочее, Иисус, че искат да Го питат, и рече им: за това ли се питате един други, дето казах: още малко, и няма да Ме виждате, и пак: след малко, и ще Ме видите? 20Истина, истина ви казвам, че вие ще се разплачете и разридаете, а светът ще се възрадва; вие ще бъдете наскърбени, но скръбта ви ще се обърне на радост. 21Жена, кога ражда, има болки, защото е дошъл часът й; но, след като роди младенеца, от радост не помни вече мъките, защото се е родил човек на света. 22Тъй и вие сега сте наскърбени; но Аз пак ще ви видя, и ще се зарадва сърцето ви, и радостта ви никой няма да ви отнеме; 23и него ден няма да Ме попитате за нищо. Истина, истина ви казвам: каквото и да поискате от Отца в Мое име, ще ви даде.

Свети Кирил, архиепископ на Александрия (444)

„Свети Кирил е... от Александрия, роден около 376 г., племенник на Теофил, патриарх Александрийски, който също е обучавал светеца в младостта му. След като първоначално е прекарал много време с монасите от Нитрия, той по-късно става наследник на трона на чичо си през 412 г. През 429 г., когато Кирил чува вест за ученията на новия патриарх на Константинопол, Несторий, той започва да се опитва чрез лични писма да накара Несторий да се отрече от еретичните си учения за Въплъщението; и когато ересиархът не се разкайва, свети Кирил, заедно с папа Целестин Римски, повежда православната опозиция срещу неговата грешка. Свети Кирил председателства Третия Вселенски събор на 200-те свети отци през 431 г., които се събират в Ефес под ръководството на свети Теодосий Млади. На този събор с най-мъдрите си думи той посрамва и осъжда нечестивото учение на Несторий, който, въпреки че е в града, отказва да се яви пред Кирил. Свети Кирил, освен че е съборил грешката на Несторий, е заминал...“ пълните коментари на Църквата върху Евангелията от Лука и Йоан. След като е пасъл Христовата Църква в продължение на тридесет и две години, той почина през 444 г.“ (Великият часовослов)

Днес отбелязваме кончината на Свети Кирил. Той се почита и на 18 януари, датата на възстановяването му в Александрийската катедра, след като е бил прогонен от несторианите.

Свети Колумба от Йона (597)

Той е роден в видно благородническо семейство, клана Уи-Ниал от Ирландия, но изоставя всичко светско и става монах на млада възраст. Основава манастирите в Дери и Дъроу и пътува като мисионер в Ирландия почти двадесет години. През 565 г. се установява на остров Йона, край бреговете на Шотландия; там остава 32 години, основавайки известния манастир Йона и продължавайки мисионерската си дейност. Почива в мир в Йона.

Свети Кирил Белозерски (1427)

Той е роден в Москва през 1337 г. и приема монашеския живот още в младостта си. Въпреки че желае живот в строго мълчание и уединение, той е назначен за игумен на Симоновския манастир против волята си. След няколко години, подчинявайки се на откровение от Пресвета Богородица, той напуска абатството си и отива в пустинята Белозерск (Бялото езеро), за да живее като отшелник. Там се събират и други, за да живеят под негово ръководство, и с времето общността става Белозерски манастир. Свети Кирил е търсен отдалеч като старец, или духовен баща, и е удостоен с дарове на чудотворство. Неговото смирение е забележително, както показва следващата STORY.

Веднъж един от монасите му изпитал ужасна омраза към Кирил, която го измъчвала цяла година. Накрая монахът събрал смелост да открие омразата си на самия Кирил. Въпреки че монахът бил изпълнен със срам и разкаяние за злата си страст, Кирил го утешил и казал: „Всички останали грешат за мен; само ти си разбрал моята недостойност.“ Тогава свети Кирил простил на човека и го отпратил с благословията си.

Свети Кирил починал в мир през 1427 г. на деветдесетгодишна възраст.