Деяния 19.1-8 (Апостол)

1Докле Аполос беше в Коринт, Павел премина през горните страни, дойде в Ефес и, като намери там някои ученици, 2каза им: като повярвахте, приехте ли Светаго Духа? А те му отговориха: нито сме и чули, дали има Дух Светий. 3Той им рече: а в какво се кръстихте? Те отговориха: в Иоановото кръщение. 4Павел каза: Иоан кръщава с покайно кръщение, казвайки на народа да вярва в Оногова, Който иде след него, сиреч, в Христа Иисуса. 5Като чуха това, те се кръстиха в името на Господа Иисуса. 6И когато Павел възложи на тях ръце, слезе върху им Дух Светий, и те почнаха да говорят на разни езици и да пророчествуват. 7Всички бяха около дванайсет души. 8А като влезе в синагогата, Павел проповядваше без страх и през три месеца наред беседваше и увещаваше за царството Божие.

Йоан 14.1-11 (Евангелие)

1Да се не смущава сърцето ви; вярвайте в Бога и в Мене вярвайте. 2В дома на Отца Ми има много жилища. Ако да нямаше, щях да ви кажа. Отивам да ви приготвя място. 3И кога ида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Мене Си, за да бъдете и вие, дето съм Аз. 4А къде отивам Аз, знаете, и пътя знаете. 5Тома Му рече: Господи, не знаем къде отиваш; и как можем да знаем пътя? 6Каза му Иисус: Аз съм пътят и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене. 7Да бяхте познавали Мене, щяхте да познавате и Отца Ми. И отсега Го познавате, и видели сте Го. 8Филип Му рече: Господи, покажи ни Отца, и стига ни. 9Каза му Иисус: толкози време съм с вас, и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца; и как ти казваш: покажи ни Отца? 10Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене? Думите, които Аз ви говоря, от Себе Си не ги говоря; а Отец, Който пребъдва в Мене, Той върши делата. 11Вярвайте Ми, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене; ако ли не, то за самите дела вярвайте в Мене.

Свети Митрофан, архиепископ на Константинопол (325)

Той е роден в езическо семейство, но баща му Дометий, заедно с цялото си семейство, приема християни и отива във Византион, за да избегне преследването в Рим. Дометий е ръкоположен за свещеник и след време става епископ на Византион. Когато Дометий умира, по-големият му син Проб става епископ; след това, когато Проб умира, вторият син на Дометий, Митрофан, го наследява. Митрофан е възкачен на трона около времето, когато Константин Велики установява Византион като нова столица на Римската империя. Той изпраща делегат на Първия Вселенски събор през 325 г., тъй като не е могъл да присъства поради възраст и немощ. Император Константин обича Митрофан като баща и настоява целия събор да посети болния епископ. Десет дни по-късно той умира.

Свети мироносици Мария и Марта, сестри на Свети Лазар (I в.)

Мария и Марта, заедно с брат си Лазар, били особено предани ученици на нашия Господ; тяхната STORY до времето на Възкресението може да се намери в Лука 10 и Йоан 11-12. Мария и Марта били сред жените, носещи миро. Те, заедно с брат си, починали в Кипър, където Лазар станал първи епископ на Китион, след като бил възкресен от мъртвите от Христос.

Древно предание разказва, че Лазар е бил на тридесет години, когато е бил възкресен от Господа, и че е живял още тридесет години. След като е бил възкресен от мъртвите, той никога повече не се е смял; но веднъж, когато видял някой да краде глинен съд, се усмихнал и казал: „Глина краде глина“. Името му е гръцки вариант на Елеазар, което означава „Бог е помогнал“.