Римляни 5.17-6.2 (Апостол)

17Защото, ако с престъплението на един човек смъртта царува чрез него единия, много повече ония, които приемат изобилно благодатта и дара на оправданието, ще царуват в живота чрез Едного Иисуса Христа. 18И така, както чрез престъплението на едного дойде осъждане на всички човеци, тъй и чрез правдата на Едного дойде на всички човеци оправдаване за живот. 19Защото, както чрез непослушанието на един човек мнозина станаха грешни, тъй и чрез послушанието на Едного мнозина ще станат праведни. 20А законът биде привнесен, за да се умножи престъплението. Дето пък се умножи грехът, благодатта се яви в голямо изобилие, 21та, както грехът царува, причинявайки смърт, тъй и благодатта да се възцари с правда за живот вечен, чрез Иисуса Христа, нашия Господ.

1Какво, прочее, ще кажем? Ще останем ли в греха, за да се умножи благодатта? Съвсем не. 2Ние, които сме умрели за греха, как ще живеем още в него?

Матей 9.14-17 (Евангелие)

14Тогава дохождат при Него Иоановите ученици и казват: защо ние и фарисеите много постим, а Твоите ученици не постят? 15А Иисус им рече: нима могат сватбарите да тъгуват, докле е с тях младоженецът? Но ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженеца, и тогава ще постят. 16И никой не кърпи вехта дреха с кръпка от небелен плат; защото новопришитото ще отдере от вехтото, и съдраното ще стане още по-грозно. 17Нито пък наливат ново вино във вехти мехове; инак, меховете ще се спукат, и виното ще изтече, и меховете ще се изхабят; но ново вино наливат в нови мехове, и ще се запази едното и другото.

Дева-мъченица Феврония Низибийска (310 г.)

Въпреки че била дъщеря на римски сенатор и голяма красавица, тя избягала от света и отишла в манастир в Месопотамия. (Красотата ѝ била толкова голяма, че игуменката я накарала да стои зад параван, докато четела на монахините си.) По това време император Диоклециан изпратил някой си Селен, заедно с племенника му Лизимах, на мисия да намери и унищожи християни на Изток. Въпреки че Селен бил свиреп гонител на християните, Лизимах изпитвал съчувствие към тях и тайно ги защитавал, когато можел. Селен и неговата група отишли в Нисибис, където добродетелта и святостта на Феврония вече били добре известни, въпреки че тя била само на двадесет години. Селен я повикал и положил всички усилия да я убеди да се отрече от вярата си. Когато тя устояла на вярата, първо била жестоко разчленена, а след това обезглавена. Лизимах събрал мощите ѝ и ги отнесъл в манастира за погребение. В манастира той, заедно с много войници, бил кръстен. Мощите на света Феврония извършили много изцеления и самата тя се явила на другите монахини в деня на смъртта си, застанала на обичайното си място сред сестрите си. Мощите ѝ били пренесени в Константинопол през 363 г.

Свети отец Дионисий, основател на манастира „Свети Йоан Предтеча“ на Атон (1380 г.)

Той е роден в Корица в Албания. По-големият му брат Теодосий отишъл в Света гора и с времето станал игумен на манастира Филотей. Няколко години по-късно Дионисий последвал брат си и станал монах под негово ръководство във Филотей. Небесна светлина започнала да се явява на Дионисий всяка нощ на едно и също място, на известно разстояние от манастира му. Вярвайки, че светлината е божествен знак, че трябва да построи манастир, Дионисий напуснал Света гора, за да потърси помощ от брат си (сега митрополит на Трапезунд) и император Алексий Комнин. От императора той получил както пари, така и кралска харта, която все още се съхранява в манастира „Свети Йоан Предтеча“, основан от Дионисий през 1380 г. и често наричан Дионисиев манастир. По-късно пирати ограбили манастира и Дионисий отишъл в Трапезунд, където починал на седемдесет и две години.