Римляни 2.28-3.18 (Апостол)

28Защото не онзи е иудеин, който е такъв по външност, нито онова е обрязване, що е външно, върху плътта; 29а онзи е иудеин, който вътрешно е такъв, и онова е обрязване, що е в сърцето, по дух, а не по буква: нему похвалата иде не от човеци, а от Бога.

1И тъй, какво е предимството на иудеите, или каква е ползата от обрязването? 2Голямо е предимството във всяко отношение, а главно, че тям е поверено словото Божие. 3Та какво, ако някои не са повярвали? Нима неверието им ще унищожи Божията вярност? 4Съвсем не! Нека признаваме, че Бог е верен, а всеки човек е лъжлив, както е писано: "за да се оправдаеш в думите Си, и да победиш, когато си в съд". 5Ако пък нашата неправда изважда наяве правдата Божия, какво ще кажем? Нима Бог е несправедлив, кога проявява гняв (по човешки говоря)? 6Съвсем не! Защото, инак, как Бог ще съди света? 7Защото, ако истината Божия се възвеличава чрез моята лъжа за слава Божия, то защо още и мене да съдят като грешник? 8Не бива ли тогава да правим зло, за да излезе добро, както някои ни хулят и говорят, че уж тъй сме учели? Такива са справедливо осъдени. 9И тъй, какво? имаме ли предимство? Съвсем не; защото вече обвинихме, както иудеи, тъй и елини, че всички са под грях, 10както е писано: "няма нито един праведен, 11няма кой да разбира; няма кой да търси Бога, 12всички се отклониха от пътя, вкупом станаха негодни; няма кой да прави добро, няма нито един". 13"Гърлото им - отворен гроб; с езиците си лъстят; под устните им - аспидина отрова; 14устата им пълни с клетва и горчилка. 15Нозете им бързи за проливане кръв; 16пустош и неволя по техните пътища; 17те не познаха пътя на мира. 18Страх Божий няма пред очите им".

Матей 6.31-34, 7.9-11 (Евангелие)

31И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? 32Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. 33Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде. 34И тъй, не се грижете за утре, защото утрешният ден сам ще се грижи за своето: доста е на всеки ден злобата му. 9Има ли помежду ви човек, който, кога му поиска син му хляб, да му даде камък, 10и кога поиска риба, да му даде змия? 11И тъй, ако вие, бидейки лукави, умеете да давате на чедата си добри даяния, колко повече вашият Отец Небесен ще даде блага на ония, които Му искат?

Мъченик Юлиан от Тарс в Киликия (305 г.)

„От благородно сенаторско семейство, той живял в Тарс в Киликия и страдал по време на управлението на Диоклециан. Въпреки че бил само на осемнадесет години, когато бил отведен на съд за вярата, свети Юлиан вече бил едновременно образован и непоколебим в християнската вяра и благочестие. Императорският управител го водил от град на град цяла година, като го измъчвал през цялото време и се опитвал да го убеди да се отрече от Христос. Майката на Юлиан следвала сина си от разстояние. Когато управителят я хванал и я изпратил да убеждава сина си да се отрече от Христос, тя прекарала три дни в затвора с него, давайки му точно обратния съвет, учейки го и давайки му сила да не пада духом, а да отиде на смъртта си с кураж и благодарност към Бога. След това мъчителите му зашили Юлиан в чувал с пясък със скорпиони и змии и го хвърлили в морето, а майка му също умряла под мъчения. Вълните изнесли тялото му на брега и вярващите го отнесли в Александрия, където го погребали през 290 г. Мощите му по-късно били пренесени в Антиохия. Самият свети Йоан Златоуст произнесъл похвална реч за светия мъченик Юлиан:“ „От устните на мъченика излиза свят глас и с този глас се излива светлина, по-ярка от слънчевите лъчи.“ Той каза още: „Вземете когото и да е, бил той луд или обладан, и го заведете до гроба на този светец, до мощите на мъченика, и ще видите как демонът веднага ще изскочи и ще побягне като от пламтящ огън.“ От тази реч става ясно, че много чудеса сигурно са се случили на гроба на Свети Юлиан.“ (Пролог)

Светите ни отци Юлий и Юлиан (V в.)

Те били братя от Гърция, християни от детството си; Юлий бил свещеник, Юлиан - дякон. По заповед на император Теодосий Млади те тръгнали като мисионери, за да унищожат идоли и да доведат хората до вярата в Христос из цялата империя. През живота си построили сто църкви и довели хиляди до Христос. Починали в мир близо до Милано: жителите на този град някога се обърнали към Свети Юлий за помощ срещу вълци.