Библейски четива (Синодален превод)
Числа 11.16-17, 24-29 (Вечерня)
16И рече Господ на Моисея: събери Ми седемдесет мъже измежду старейшините Израилеви, за които знаеш, че те са негови стареи и надзиратели, и доведи ги при скинията на събранието, за да застанат там заедно с тебе.
17Аз ще сляза и ще говоря там с тебе, ще взема от Духа, Който е отгоре ти, и ще възложа връх тях, за да носят заедно с тебе товара на народа, а не сам ти да го носиш.
24Моисей излезе и каза на народа думите Господни, и събра седемдесет мъже измежду стареите народни и ги постави около скинията.
25И Господ слезе в облак и говори с него, и взе от Духа, Който бе върху му, и даде на седемдесетте мъже старейшини. И когато слезе върху тях Духът, те наченаха да пророчествуват, но сетне престанаха.
26Двама от мъжете бяха останали в стана, името на единия беше Елдад, а на другия - Модад; но и върху тях бе слязъл Духът (те бяха между записаните, само че не излизаха при скинията), и те пророчествуваха в стана.
27Притече се един юноша и яви на Моисея, и каза: Елдад и Модад пророчествуват в стана.
28В отговор на това Иисус, син Навинов, служител на Моисея, един измежду неговите избрани, рече: господарю мой, Моисее! забрани им.
29Но Моисей му рече: нима завиждаш заради мене? О, да бяха всички от народа Господен пророци, и да им пратеше Господ Своя Дух!
Йоил 2.23-32 (Вечерня)
23И вие, чеда Сионови, радвайте се и се веселете у Господа, вашия Бог; защото Той ще ви даде дъжд умерено и ще ви праща дъжд, дъжд ранен и късен, както по-преди.
24И ще се напълнят гумна с жито и ще се препълнят чебри с гроздов сок и дървено масло.
25И ще ви отщетя за ония години, които изпоядоха скакалци, червеи, бръмбари и гъсеници - голямата Ми войска, която пратих върху вас.
26И до насита ще ядете и ще се насищате и славите името на Господа, вашия Бог, Който чудно нещо извърши с вас, и няма да се посрами Моят народ вовеки.
27И ще познаете, че Аз съм посред Израиля и Аз съм Господ, Бог ваш, и няма други, и Моят народ няма да се посрами вовеки.
28И ето, след това ще излея от Моя Дух върху всяка плът, и ще пророкуват синовете ви и дъщерите ви; старците ви ще сънуват сънища, и момците ви ще виждат видения.
29Също и върху роби и робини в ония дни ще излея от Моя Дух.
30И ще покажа личби на небе и земя: кръв, огън и стълбове дим.
31Слънцето ще се превърне в тъмнина, и месечината - в кръв, преди да настъпи денят Господен, велик и страшен.
32И тогава всеки, който призове името Господне, ще се спаси; защото на планина Сион и в Иерусалим ще бъде спасението, както казва Господ, и у останалите, които ще повика Господ.
Езекиил 36.24-28 (Вечерня)
24Ще ви взема из народите, ще ви събера от всички страни и ще ви доведа във вашата земя.
25Ще ви поръся с чиста вода, - и вие ще се очистите от всички ваши скверноти, и от всички ваши идоли ще ви очистя.
26Ще ви дам ново сърце и нов дух ще ви дам; ще взема из вашата плът каменното сърце и ще ви дам сърце от плът.
27Ще вложа във вас Моя Дух и ще направя да ходите по Моите заповеди, да пазите и изпълнявате Моите наредби.
28И ще живеете на земята, която дадох на отците ви, и ще бъдете Мой народ, и Аз ще бъда ваш Бог.
Йоан 20.19-23
(Утринно Евангелие)
19А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени, поради страх от иудеите, дойде Иисус, застана посред и им казва: мир вам!
20И това като рече, показа им ръцете и нозете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа.
21А Иисус пак им рече: мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам.
22И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго.
23На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат.
Деяния 2.1-11 (Апостол)
1Когато настана ден Петдесетница, те всички в единомислие бяха заедно.
2И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха.
3И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях.
4И всички се изпълниха с Дух Светий, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят.
5А в Иерусалим се намираха иудеи, човеци набожни, от всеки народ под небето.
6Когато стана тоя шум, събра се много народ и се слиса, защото всеки ги слушаше да приказват на неговия говор.
7И всички се чудеха и маеха, думайки помежду си: тия, които говорят, не са ли всички галилейци?
8А как слушаме всички своя си роден говор?
9Ние - партяни и мидяни, еламити и жители на Месопотамия, Иудея и Кападокия, на Понт и Асия,
10на Фригия и Памфилия, на Египет и Ливийските страни, съседни на Кириния, и дошлите от Рим, както иудеи, тъй и прозелити *,
11критяни и араби, - как слушаме тях да говорят на наши езици за великите Божии дела?
Йоан 7.37-52, 8.12 (Евангелие)
37А в последния велик ден на празника застана Иисус, издигна глас и рече: който е жаден, да дойде при Мене и да пие.
38Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода.
39Това каза за Духа, Когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Дух Светий още не бе даден, понеже Иисус още не бе прославен.
40Тогава мнозина от народа, като чуха тия думи, казваха: Този е наистина Пророкът.
41Други казваха: Този е Христос. А други казваха: нима от Галилея ще дойде Христос?
42Не е ли казано в Писанието, че Христос ще дойде от Давидовото семе и от градеца Витлеем, отдето беше Давид?
43И тъй, у народа произлезе разпра за Него.
44А някои от тях искаха да Го хванат, ала никой не тури върху Му ръка.
45Тогава слугите се върнаха при първосвещениците и фарисеите, а те им рекоха: защо Го не доведохте?
46Слугите отговориха: никога човек не е говорил тъй, както Тоя Човек.
47Фарисеите им отговориха: да не сте се и вие прелъстили?
48Повярвал ли е в Него някой от началниците или от фарисеите?
49Но тоя народ, който не знае Закона, е проклет.
50Никодим, който бе ходил нощя при Него и беше един от тях, казва им:
51осъжда ли нашият Закон човека, ако първом го не чуят и узнаят, какво върши?
52Те му отговориха и рекоха: да не си и ти от Галилея? Изпитай и виж, че от Галилея пророк не се е явил.
12Пак им говори Иисус и рече: Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота.
Жития на светиите
Света мъченица Аквилина от Библос (293)
Тя е родена от християнски родители и на седемгодишна възраст вече живее като истинска християнка. Смело проповядва Христос на момичетата, с които играе, и за това е доведена пред управителя по време на гоненията на Диоклециан. Въпреки младата си възраст, тя не се отрича от Христос, за да спаси живота си. След ужасни мъчения е оставена да умре и хвърлена на бунище. Но същата нощ ѝ се явява ангел, казвайки: „Стани и бъди изцелена!“ Аквилина се издига напълно възстановена и хвали Бога; но тя се моли да не ѝ се отказва мъченическа смърт. Чува глас от небето, който казва: „Иди и ще ти бъде както желаеш.“ През нощта се връща в града и в двореца на управителя, вратите се отварят чудодейно пред нея и застава пред собственото легло на управителя. Излишно е да се казва, че управителят е обзет от ужас, когато се събужда и вижда момичето, което е смятал за мъртво. На следващата сутрин тя е обезглавена. Мощите ѝ изцеляват много от болните. По време на почина си тя е само на десет или дванадесет години.
Свети Трифилий, епископ на Левкозия (Никозия) в Кипър (370)
Той бил ученик на Свети Спиридон (памятник на 12 декември) и подобно на Свети Спиридон станал епископ на Кипър. Известен със своята милост, чистота и аскетичен начин на живот, той бил наричан „жив извор на сълзи“. След като добре пасъл стадото си в продължение на много години, той починал в мир.
Света Анна и нейният син Йоан (V в.)
„Взета като сирак в дома на благородник и третирана като осиновено дете, тя била обгрижвана и образована в тази къща. Богатият мъж я сметнал за достойна да се омъжи за сина му. Когато старецът починал, семейството настояло сина да напусне жена си заради ниското ѝ потекло и да се ожени за друга, по-подходяща за неговия ранг и богатство. Синът на богаташа се страхувал от Бога и не искал да направи това. Виждайки съпруга си в затруднения със семейството си, Анна тайно го напуснала и избягала на далечен остров, където нямало жива душа. Тя била бременна и скоро родила син. Те се трудили на острова тридесет години в пост и молитва. Тогава, по божествено провидение, на острова слязъл йеромонах. Той кръстил сина ѝ и го нарекъл Йоан. Анна живяла аскетичния си живот през пети век и починала мирно.“ (Пролог)