Библейски четива (Синодален превод)
1 Петрово 1.3-9 (Вечерня)
3Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който по голямата Си милост, чрез възкресението на Иисуса Христа от мъртвите, ни възроди за жива надежда,
4за наследство нетленно, чисто, що не увяхва, съхранено на небесата за вас,
5които с Божия сила чрез вяра сте пазени за спасение, готово да се открие в последно време.
6Затова радвайте се, макар сега и да поскърбите малко (ако е потребно) в различни изкушения,
7та изпитаната ваша вяра да излезе по-драгоценна от нетрайното, макар и чрез огън изпитвано злато, за похвала и чест и слава, кога се яви Иисус Христос,
8Когото обичате, без да сте Го видели, и в Когото вярвайки сега, без да Го виждате, радвате се с неизказана и преславна радост,
9като постигате края на вашата вяра - спасението на душите;
1 Петрово 1.13-19 (Вечерня)
13Заради това, възлюбени, като препашете чреслата на ума си, бидейки бодри, напълно се надявайте на принасяната вам благодат при явяването Иисус Христово.
14Като послушни чеда, не постъпвайте според предишните ваши похоти, кога бяхте в неведение,
15но по примера на призовалия вас Светия и вие сами бъдете свети във всички постъпки.
16Защото писано е: "бъдете свети, понеже Аз съм свет".
17И ако вие наричате Отец Тогова, Който нелицеприятно съди всекиго по делата, то със страх прекарвайте времето на вашето странствуване,
18като знаете, че не с тленни неща - сребро или злато, сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите,
19но с драгоценната кръв на непорочния и чист като агнец Христос,
1 Петрово 2.11-24 (Вечерня)
11Възлюбени! Моля ви, като пришълци и странници, да отбягвате от плътските похоти, що воюват против душата,
12имайки помежду си добри обноски сред езичниците, та те, кога ви корят като злосторници, щом видят добрите ви дела, да прославят Бога в деня на посещението.
13И тъй, подчинявайте се на всяко човешко началство, заради Господа: било на цар, като на върховна власт,
14било на управници, като на пращани от него за наказание на злосторници и за похвала на добротворци.
15Защото такава е волята Божия - с добротворство да обуздаваме невежеството на безумните човеци,
16като свободни, не като употребяващи свободата за було на злобата, а като раби Божии.
17Всекиго почитайте, братството обичайте, от Бога се бойте, царя почитайте.
18Слуги, покорявайте се с голям страх на господарите си - не само на добрите и кротките, а и на опърничавите.
19Защото това е угодно Богу, ако някой, от съзнание за Бога пренася скърби, като страда несправедливо.
20Та и каква похвала, като търпите, кога ви бият за престъпления? Но, ако търпите, кога правите добро и страдате, това е угодно Богу.
21Защото вие за това сте призвани, понеже и Христос пострада за нас, като остави нам пример, за да вървим по стъпките Му:
22Той не стори грях, нито се намери лъст в устата Му;
23кога Го хулеха, Той не отвръщаше с хули; кога страдаше, не заплашваше, а предоставяше това на Праведния Съдия;
24Той Сам с тялото Си възнесе нашите грехове на дървото, та, като умрем за греховете, да живеем за правдата: "чрез Неговата рана се изцерихте".
Йоан 21.15-25
(Утринно Евангелие)
15А когато се наобядваха, Иисус казва на Симона Петра: Симоне Ионин, любиш ли Ме повече, отколкото тия? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите агънца.
16Казва му пак втори път: Симоне Ионин, любиш ли Ме? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци.
17Казва му трети път: Симоне Ионин, обичаш ли Ме? Петър се натъжи, за дето третия път му каза: обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци.
18Истина, истина ти казвам: когато беше по-млад, сам се опасваше и ходеше, където си щеше; а кога остарееш, ще простреш ръцете си, и друг ще те опаше и поведе, където не щеш.
19А това Той рече, като даваше да се разбере, с каква смърт Петър ще прослави Бога. И като рече това, казва му: върви подире Ми.
20А Петър, като се обърна, вижда, че върви подире му ученикът, когото Иисус обичаше, и който на вечерята се бе облегнал на гърдите Му и рекъл: Господи, кой ще Те предаде?
21Него като видя, Петър дума на Иисуса: Господи, а тоя - какво?
22Иисус му казва: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подире Ми.
23И разнесе се тая дума между братята, че тоя ученик няма да умре. Но Иисус му не рече, че няма да умре, но: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е?
24Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща и ги написа; и знаем, че свидетелството му е истинско.
25Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги. Амин.
Деяния 27.1-44 (Апостол)
1Когато бе решено да отплуваме за Италия, предадоха Павла и няколко други затворници на един стотник, на име Юлий, от Августовия полк.
2Качихме се на един адрамитски кораб и тръгнахме, като щяхме да плуваме около асийските места. С нас беше Аристарх, македонец от Солун.
3На другия ден стигнахме в Сидон. Юлий, постъпвайки с Павла човеколюбиво, позволи му да отиде при приятелите си и да се възползува от грижите им.
4Като тръгнахме оттам, минахме под Кипър, понеже ветровете бяха противни,
5и, като преплувахме морето покрай Киликия и Памфилия, слязохме до Мира Ликийска.
6Там стотникът намери един александрийски кораб, който плуваше за Италия, и ни прехвърли на него.
7И плавайки полека доста дни, едва стигнахме срещу Книд, защото вятърът ни пречеше, и преплувахме под Крит край Салмона.
8И като минахме с мъка край Салмона, стигнахме до едно място, наречено Добри Пристанища, близо до което беше град Ласея.
9Но, понеже бе минало доста време, и плаването ставаше вече опасно, пък и постът беше вече минал, Павел ги съветваше
10и им казваше: виждам, мъже, че плаването ще бъде с беди и с голяма щета не само за товара и за кораба, но и за живота ни.
11Но стотникът се доверяваше повече на кърмиларя и на стопанина на кораба, отколкото на Павловите думи.
12И понеже пристанището не беше пригодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се вдигнат и оттам, за да стигнат, ако е възможно, до Финик, критско пристанище, което лежи срещу югозападния и северозападния вятър, и там да презимуват.
13Но подухна юг, и те, като помислиха, че са получили желаното, тръгнаха и плуваха покрай Крит.
14Скоро обаче се подигна срещу него бурен вятър, наричан евроклидон *.
15Корабът биде грабнат тъй, че не можеше да устои на вятъра; и ние се оставихме да ни носят вълните.
16И, понесени зад едно островче, наричано Клавда, едвам можахме да удържим ладията;
17като я дигнаха, взеха да употребяват средства да подвържат кораба изотдолу; и понеже се бояха да не заседнат в Сирт *, свиха платната и тъй се носеха.
18На другия ден, понеже бяхме силно тласкани от бурята, наченаха да изхвърлят товара;
19а на третия ден ние сами с ръцете си изхвърлихме корабните принадлежности.
20Но, понеже през много дни не се виждаше ни слънце, ни звезди, па и немалка буря върлуваше, изчезваше нататък всяка надежда да се спасим.
21И защото не бяха яли дълго време, Павел застана посред тях и каза: мъже братя, трябваше да ме послушате и да не тръгваме от Крит, и щяхме да избегнем тия беди и щети.
22А сега ви съветвам да бъдете бодри, защото ни една душа от вас няма да погине, а само корабът.
23Защото нощес ми се яви Ангел от Бога, Комуто принадлежа и Комуто служа,
24и каза: не бой се, Павле, ти трябва да излезеш пред кесаря; и ето, Господ ти подари всички тия, които плуват с тебе.
25Затова, братя, бъдете бодри, защото вярвам на Бога, че тъй ще стане, както ми бе речено.
26Ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.
27Когато настана четиринайсета нощ, откак се носехме по Адриатическо море, към среднощ корабниците взеха да угаждат, че се приближават до някаква земя,
28и, като измериха дълбочината, намериха двайсет разтега; отидоха малко по-нататък, измериха пак и намериха петнайсет разтега.
29И понеже се бояха да не връхлетят на скалисти места, хвърлиха откъм кърмилото четири котви, и чакаха да съмне.
30А когато корабниците искаха да бягат от кораба и спускаха ладия в морето под предлог, че уж ще спущат котва откъм носа,
31Павел каза на стотника и на войниците: ако тия не останат на кораба, вие не можете се спаси.
32Тогава войниците отрязаха въжата на ладията и я оставиха да падне вън.
33И преди да съмне, Павел канеше всички да похапнат, думайки: днес е четиринайсети ден, откак вие в очакване стоите гладни, без да сте вкусили нещо.
34Затова, моля ви, похапнете си; това ще запази живота ви, защото ни едному от вас няма да падне и косъм от главата.
35Като каза това, взе хляб, поблагодари Богу пред всички, разчупи и начена да яде;
36тогава се ободриха всички, та ядоха и те;
37а всички на кораба бяхме двеста седемдесет и шест души.
38А като се нахраниха, почнаха да облекчават кораба, като изхвърлиха житото в морето.
39Когато се разсъмна, не познаха земята, а съгледаха един залив с плитко крайбрежие, към което се и решиха, ако бъде възможно, да тласнат кораба.
40И като дигнаха котвите, оставиха се на морето; при това разслабиха връзките на кърмилата, развиха малкото ветрило наспоред вятъра и държаха посока към крайбрежието.
41Но налетяха на място, дето морето биеше от две страни, и направиха да заседне там корабът; носът се заби и остана неподвижен, а задната част се разбиваше от силата на вълните.
42И войниците се надумаха да избият затворниците, за да не би някой да изплава и побегне.
43Но стотникът, като искаше да спаси Павла, възпря ги от това намерение и заповяда първи да скочат и да излязат на земя ония, които знаят да плават,
44а другите да излязат - едни на дъски, а други на що-годе от кораба; тъй стана, че всички се спасиха на земята.
Деяния 11.19-26, 29-30
(Апостол, Апостоли)
19А ония, които се бяха разпръснали от гонението, настанало при убиването на Стефана, стигнаха до Финикия, Кипър и Антиохия и никому не проповядваха словото, освен на иудеи.
20Имаше някои от тях кипряни и киринейци, които, като влязоха в Антиохия, говореха на елините и благовестяха Господа Иисуса.
21И ръката Господня беше с тях, та голямо множество повярваха и се обърнаха към Господа.
22Дойде слух за това до иерусалимската църква, и изпратиха Варнава да отиде в Антиохия.
23Той, като пристигна и видя Божията благодат, зарадва се и увещаваше всички с искрено сърце да пребъдват в Господа,
24защото той беше мъж добър, изпълнен с Дух Светий и с вяра. И доста народ се присъедини към Господа.
25Тогаз Варнава отиде в Таре да търси Савла, и, като го намери, доведе го в Антиохия.
26Цяла година те се събираха в църква и поучаваха доста народ; и първом в Антиохия учениците бидоха наречени християни.
29Тогава учениците решиха, всеки според средствата си, да пратят помощ на братята, които живееха в Иудея;
30това и сториха, като пратиха събраното до презвитерите по Варнава и Савла.
Йоан 17.18-26 (Евангелие)
18Както Ти Мене прати в света, и Аз ги пратих в света;
19и за тях Аз посветявам Себе Си, та и те да бъдат осветени чрез истината.
20И не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене,
21да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно, - та да повярва светът, че Ти си Ме пратил.
22И славата, която Ми бе дал, Аз дадох тям, за да бъдат едно, както Ние сме едно;
23Аз съм в тях, и Ти в Мене, за да бъдат в пълно единство, и за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си ги възлюбил, както Мене възлюби.
24Отче! тия, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене там, дето съм Аз, за да гледат Моята слава, що си Ми дал, защото Ме възлюби, преди свят да се създаде.
25Отче праведний! светът Те не позна; но Аз Те познах, и тия познаха, че Ти си Ме пратил;
26и явих им Твоето име и ще явя, та любовта, с която си Ме възлюбил, в тях да бъде, и Аз в тях.
Лука 10.16-21
(Евангелие, Апостоли)
16Който вас слуша, Мене слуша; и който се отмята от вас, от Мене се отмята; а който се отмята от Мене, отмята се от Оногова, Който Ме е пратил.
17Седемдесетте ученици се върнаха с радост и казваха: Господи, в Твое име и бесовете се покоряват нам.
18А Той им рече: видях сатаната, как падна от небето като светкавица;
19ето, давам ви власт да настъпвате на змии и скорпии и на всяка вражеска сила; и нищо няма да ви повреди;
20обаче не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.
21В оня час се зарадва духом Иисус и рече: прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си утаил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци. Тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение.