Няма пост
16А единайсетте ученици отидоха в Галилея, на планината, дето им бе заповядал Иисус; 17и като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха. 18И като се приближи Иисус, заговори и им рече: даде Ми се всяка власт на небето и на земята. 19И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, 20и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин.
12А чрез ръцете на апостолите ставаха у народа много личби и чудеса; и всички единодушно прекарваха в притвора Соломонов. 13От другите пък никой не смееше да се допре до тях; ала народът ги величаеше. 14А вярващи все повече се присъединяваха към Господа, множество мъже и жени, 15тъй че по улиците изнасяха болните и ги слагаха на постелки и одъри, та, като минава Петър, поне сянката му да осени някого от тях. 16Стичаха се в Иерусалим и мнозина от околните градове, донасяйки болни и от нечисти духове измъчвани, и всички се изцеряваха. 17Тогава първосвещеникът и всички, които бяха с него и принадлежаха към садукейската ерес, станаха и се изпълниха със завист, 18туриха ръка на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница. 19Но през нощта Ангел Господен отвори вратата на тъмницата и, като ги изведе, каза им: 20идете, застанете в храма и говорете на народа всички думи на тоя благодатен живот.
19А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени, поради страх от иудеите, дойде Иисус, застана посред и им казва: мир вам! 20И това като рече, показа им ръцете и нозете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа. 21А Иисус пак им рече: мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам. 22И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго. 23На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат. 24А Тома, един от дванайсетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дохожда Иисус. 25Другите ученици му казваха: видяхме Господа. А той им рече: ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам. 26След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи, и Тома с тях. Дойде Иисус, когато вратата бяха заключени, застана посред тях и рече: мир вам! 27После казва на Тома: дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ. 28Отговори Тома и Му рече: Господ мой и Бог мой! 29Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали. 30И много други чудеса направи Иисус пред учениците Си, за които не е писано в тая книга. 31А това е написано, за да повярвате, че Иисус е Христос, Син Божий, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.
Тя е родена през 1881 г. в бедно семейство в село Себино-Епифаниская (сега Кимовски). Въпреки че е родена сляпа - очите ѝ са без зеници - тя проявява дар на духовна проницателност от ранна възраст и с молитвите си изцелява мнозина, които идват при нея.
На около четиринадесетгодишна възраст тя предприема поклонение до няколко руски свети места. Когато идва в Кронщат, за да получи благословията на Свети Йоан (20 декември), светият свещеник, който никога не я е срещал, извиква „Матрона, ела тук!“ и провъзгласява „Тя ще бъде моята наследница, осмият стълб на Русия“.
На седемнадесетгодишна възраст тя е поразена от парализа и никога повече не може да ходи. До края на живота си тя живее в стая, пълна с икони, където седи с кръстосани крака на леглото си и приема посетители. Тя никога не оплаква слепотата или парализата си; веднъж казва: „Дойде ден, когато Бог отвори очите ми и видях светлината на слънцето, звездите и всичко, което съществува в света: реките, горите, морето и цялото творение.“
През 1925 г. тя се установява в Москва. След смъртта на майка си през 1945 г. тя се мести често, живеейки тайно в домовете на вярващите. Въпреки това тълпи от вярващи намират път към нея за съвет и изцеление. Комунистическите власти, познавайки святото ѝ влияние, многократно се опитват да я арестуват; но тя винаги знае предварително кога ще дойдат и ще бъде преместена на друго тайно място. Тя пости много, рядко спеше и се казва, че челото ѝ е било вдлъбнато от безбройните кръстни знаци, които е правила.
За преследването на Църквата от комунистите тя просто каза, че това се дължи на греховете и липсата на вяра на християните и добави: „Трудни времена са нашата участ, но ние, християните, трябва да изберем Кръста. Христос ни е качил на Своята шейна и ще ни отведе където пожелае.“
Предвидяла деня на смъртта си, тя казала: „Приближете се всички и ми разкажете за вашите проблеми, сякаш съм жива! Ще ви видя, ще ви чуя и ще ви помогна.“ Тя починала в мир на 19 април 1952 г. (2 май по новия календар). Много чудеса се случили на гроба ѝ. През 1998 г. мощите ѝ били пренесени в женския манастир „Покров на Божията майка“, където хиляди православни християни идват да я почитат и, както тя молила, да ѝ донесат своите проблеми и тревоги, сякаш е жива на земята.
Тя е прославена от Руската църква през 1999 г. за местно почитане в Московската епархия.
В началото на втори век езичник на име Катал купил Хеспер, жена му Зоя и синовете им Кириак и Теодул за роби. Всички те били християни и не яли нищо, което е било жертвено на идоли — хвърляли цялата такава храна на кучетата и самите гладували. Когато Катал научил за това, той се разяри и започнал жестоко да ги измъчва, започвайки с децата. Когато никой от тях не могъл да се отклони от изповедта си за Христос, цялото семейство било хвърлено в гореща пещ, където предали душите си на Бога. Телата им останали неизгорени.
Син на българския хан Пресиан, той е наставен във вярата от Свети Фотий, патриарх Константинополски. През цялото си царуване той се труди да утвърди и разпространи християнската вяра в България. Когато учениците на Свети Кирил и Методий са прогонени от Моравия и идват в България, той им оказва голяма помощ в мисионерската им работа там. Той се оттегля в манастир, оставяйки управлението на страната си в ръцете на сина си Владимир. Но когато научава, че Владимир преследва християните и се опитва да възстанови езичеството, той напуска манастира, грабва меча, сваля сина си, поставя на трона по-малкия си син Симеон и когато се уверява, че страната е отново в християнски ръце, се завръща в манастира, където завършва живота си в мир и благочестие.
За техния живот вижте 24 юли.
Главното му честване е на 18 януари.