Библейски четива (Синодален превод)
Исаия 40.18-31
(6-ти час)
18И тъй, кому ще уподобите Бога? и какво подобие ще Му намерите?
19Художник излива идола, и златар го покрива със злато и принажда сребърни верижки.
20А който е беден за такъв принос, избира дърво, що не гние, намира се изкусен художник да направи идол, който да стои твърдо.
21Нима не знаете? нима не сте слушали? нима не ви е говорено отначало? нима не сте разумели това по основите на земята?
22Той е Оня, Който седи над кръга на земята, и живеещите по нея са като скакалци пред Него; Той е разпрострял небесата като тънко платно и ги е разпънал като шатра за живеене.
23Той обръща князете в нищо, съдиите земни прави като нищожни.
24Едва посадени, едва посеяни, едва се укоренил в земята стволът им, щом Той духне върху тях, те са изсъхнали, и вихърът ги отниса като плява.
25Кому прочее ще Ме уподобите и с кого ще Ме сравните? казва Светият.
26Подигнете очите си към висините небесни и погледайте, кой ги е сътворил! Кой изчисля броя на воинството им? Той всички тях ги нарича по име: поради голямото могъщество и велика сила у Него нищо не липсва.
27А как говориш ти, Иакове, и казваш, Израилю: "пътят ми е скрит от Господа, и делото ми е забравено у моя Бог"?
28Нима не знаеш? нима не си слушал, че вечният Господ Бог, Който е сътворил краищата на земята, не се уморява и не изнемогва; Неговият разум е неизследим.
29Той дава сила на уморения и дарува якост на изнемощелия.
30Уморяват се и момци и ослабват, и млади люде падат,
31а които се надяват на Господа, ще подновят силата си: ще дигнат криле като орли, ще припнат и не ще се отрудят, ще отидат и не ще се уморят.
Битие 15.1-15 (Вечерня)
1Подир тия събития биде слово Господне към Аврама във видение (нощем), и казваше: не бой се, Авраме; Аз съм твой щит; твоята награда (ще бъде) твърде голяма.
2Аврам рече: Владико Господи, какво ще ми дадеш? аз оставам бездетен; разпоредник в дома ми е Елиезер от Дамаск.
3И пак рече Аврам: ето, Ти ми не даде потомство, и на, мой наследник ще бъде домочадецът ми *.
4И биде слово Господне към него, и му казваше: той няма да ти бъде наследник; но оня, който произлезе от твоите чресла, той ще ти бъде наследник.
5Па го изведе навън и (му) рече: погледни към небето и изброй звездите, ако можеш ги изброи. И му рече: толкова ще бъдат твоите потомци.
6Аврам повярва на Господа, и това му се вмени за оправдание.
7И му рече: Аз съм Господ, Който те изведох от Ур Халдейски, за да ти дам да владееш тая земя.
8Той рече: Владико Господи, по какво ще позная, че ще я владея?
9Господ му рече: вземи Ми тригодишна телица, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и млад гълъб.
10Взе той всички тия, разсече ги по наполовина и тури една част срещу друга; само птиците не разсече.
11И налетяха върху труповете грабливи птици; но Аврам ги разпъждаше.
12По залез-слънце налегна Аврама тежък сън; и ето, обзе го ужас и голям мрак.
13И рече Господ на Аврама: знай, че твоите потомци ще бъдат пришълци не в своя земя, ще ги поробят и ще ги угнетяват четиристотин години;
14но Аз ще съдя народа, който ще ги пороби; след това те ще излязат (за насам) с голям имот;
15а ти ще отидеш при отците си смиром и ще бъдеш погребан в добра старост;
Притчи 15.7-19 (Вечерня)
7На мъдри устата знание разнасят, но сърцето на глупавите не върши това.
8На нечестиви жертвата е гнусота пред Господа, а на праведни молитвата е благоугодна Нему.
9На нечестивец пътят е гнусота пред Господа, а който ходи по пътя на правдата, него Той обича.
10Лошо е наказанието за оногова, който се отклонява от пътя, и който мрази изобличение, ще погине.
11Преизподнята и Авадон са открити пред Господа, още повече - сърцата на синовете човешки.
12Разпътният не обича ония, които го изобличават, и не ще иде при мъдрите.
13Весело сърце прави лицето весело, а при сърдечна скръб духът отпада.
14На разумен сърцето знание търси, а на глупци устата с глупост се хранят.
15На злочестника всички дни са тъжни; а комуто сърце е весело, у него е винаги пир.
16По-добре малко, но със страх Господен, нежели голямо съкровище, и с него тревоги.
17По-добре ястие от зеленчук, и с него любов, нежели угоен вол, и с него омраза.
18Сприхав човек раздори подига, а търпелив разпри уталожва.
19Пътят на мързеливия е като трънен плет, а пътят на праведните е гладък.
Жития на светиите
Свети Евтихий, патриарх на Константинопол (582)
Той е роден в семейство на благочестиви и благородни родители във Фригия. Въпреки че баща му е бил виден офицер, той постъпва в монашество още в младостта си и става игумен на манастир в Амасия на тридесетгодишна възраст. През 553 г. е изпратен на Петия Вселенски събор като представител на митрополита на Амасия. На събора той е един от онези, които успешно защитават тезата, че еретиците могат да бъдат анатемосани след смъртта си. Най-известният пример в това отношение е Ориген, блестящият християнски философ, който е писал, че всички в крайна сметка ще бъдат спасени. По този начин позицията на Евтихий му спечелва враждебността на оригенистите, които все още съставляват влиятелна група в Църквата. Свети Евтихий става доверен човек на император Юстиниан и когато Мина, патриархът на Константинопол, почина, Евтихий е избран да го замести. Евтихий управлявал в мир дванадесет години, но след това бил хвърлен в полемика, когато смело се противопоставил на една от най-трудните за произнасяне ереси в STORYта на Църквата: афтародокетизма, вярата, че Христос, преди възкресението си, е притежавал нетленно тяло, неподвластно на глад, жажда или болка (въпреки че писанията ясно говорят за Христос, който е бил уморен, гладен, жаден, плачещ). Император Юстиниан за известно време изпаднал в този вариант на монофизитската ерес и заточил Евтихий в манастира си за дванадесет години. През тези години Евтихий се показал като чудотворец, изцелявайки много от болестите им чрез молитвите си. Юстиниан се покаял малко преди смъртта си и неговият наследник, Юстин II, призовал Евтихий обратно на патриаршеския престол, където той служил на Църквата в мир до смъртта си на седемдесетгодишна възраст.