Исаия 14.24-32 (6-ти час)

24С клетва казва Господ Саваот: както намислих, тъй и ще бъде; както реших, тъй и ще стане, 25за да съкруша Асура в Моята земя и да го стъпча в Моите планини; и ще падне от тях яремът му, и бремето му ще се снеме от рамената им. 26Такова е решението, определено за цялата земя, и ето ръката, простряна върху всички народи, 27защото Господ Саваот е решил, - и кой може да отмени това? Ръката Му е простряна, - и кой ще я отвърне? 28В годината, когато умря цар Ахаз, биде такова пророческо слово: 29недей се радва, земьо Филистимска, че е съкрушен жезълът, който те поразяваше; защото от змийния корен ще излезе аспида, и плодът й ще бъде хвъркат змей. 30Тогава най-бедните ще бъдат нахранени, и немотните ще си почиват в безопасност; а твоя корен с глад ще уморя, и той ще убие твоя остатък. 31Ридайте, порти! с глас викай, граде! Ще се раздробиш ти, цяла земьо Филистимска; защото от север иде дим, и няма изморен в техните пълчища. 32А какво ще обадят вестителите народни? - Това, че Господ е утвърдил Сион, и в него ще намерят убежище сиромасите от народа Му.

Битие 8.21-9.7 (Вечерня)

21И помириса Господ приятно благоухание, и рече Господ (Бог) в сърцето Си: няма вече да проклинам земята заради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му; и няма вече да поразявам всичко, що живее, както направих; 22занапред, докле трае земята, сеитба и жетва, студ и пек, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.

1И благослови Бог Ноя и синовете му и им рече: плодете се и се множете, и пълнете земята (и я владейте); 2да се боят и да треперят от вас всички зверове земни (и всичкият земен добитък) и всички небесни птици, всичко, що се движи по земята, и всички морски риби: във ваши ръце са те предадени; 3всичко, що се движи и живее, ще ви бъде за храна; като злак тревист давам ви всичко; 4само плът с душата й, сиреч с кръвта й, не яжте; 5Аз ще изискам и вашата кръв, в която е вашият живот, ще я изискам от всеки звяр, ще изискам също душата на човека от ръката на човека, от ръката на брата му; 6който пролее човешка кръв, и неговата кръв ще се пролее от човешка ръка; защото човек е създаден по образ Божий; 7а вие се плодете и множете; ширете се по земята и се умножавайте на нея.

Притчи 11.19-12.6 (Вечерня)

19Праведността води към живот, а който се стреми към зло, стреми се към смъртта си. 20Коварните по сърце са гнусота пред Господа, а непорочните в своя път са Нему благоугодни. 21Може да се обзаложиш, че порочният няма да остане ненаказан, а семето на праведните ще се спаси. 22Каквото е златна брънка на носа у свиня, също е жена хубава, но - безразсъдна. 23Праведните желаят само добро, нечестивите ги очаква гняв. 24Един раздава щедро, и още му се прибавя; а друг извън мярка е пестелив, и пак си е беден. 25Добротворната душа ще бъде наситена, и който напоява другите, и той са ще бъде напоен. 26Който задържа у себе си храна, него народът проклина; а който я продава - върху главата му благословение. 27Който се стреми към добро, той дири благоволение; а който дири зло, то го и намира. 28Който се надява на богатството си, ще падне; а праведниците като лист ще се зеленеят. 29Който разсипва къщата си, ще наследи вятъра, а глупавият ще бъде роб на мъдрия по сърце. 30Плодът на праведника е дърво на живот, и мъдрият души привлича. 31Ако на праведника се въздава на земята, толкова повече на нечестивеца и на грешника.

1Който обича поука, той обича знание; а който мрази изобличение, глупав е. 2Добрият намира благоволение от Господа, а коварния човек Той ще осъди. 3Човек не ще се укрепи с беззакония; а коренът на праведните е неподвижен. 4Добродетелна жена е венец за мъжа си, а позорната е като гнилеж в костите му. 5Помислите на праведните са правда, а кроежите на нечестивците - коварство. 6Речите на нечестивците са засада за проливане кръв, а устата на праведните ги спасяват.

Нашият праведни отец Марк Изповедник, епископ на Аретуза; Кирил Дякон и други, мъченически загинали по време на управлението на Юлиан

„Свети Марк бил епископ на Аретуса в Сирия. В дните на Свети Константин Велики, Свети Марк, движен от божествена ревност, разрушил храм на идолите и издигнал църква на негово място. Когато Юлиан Отстъпник царувал през 361 г., тъй като езичниците вече били в състояние да отмъстят за разрушението на храма си, Свети Марк, поддавайки се на гнева си, се скрил; но когато видял, че други биват хващани заради него, се предал. Без да обръщат внимание на старостта му, те го съблякли и го набили по цялото тяло, хвърлили го в мръсни канали и като го извадили, накарали деца да го набодат с железните си писалки. След това го сложили в кошница, намазали го с мед и някакъв вид маринована риба и го окачили под палещото слънце, за да бъде изяден от пчели и оси. Но понеже понесъл това толкова благородно, враговете му се разкаяли и го освободили.“

„Свети Кирил бил дякон от Хелиопол във Финикия. По време на управлението на император Констанций, син на свети Константин, той също счупил идолите на парчета. Когато Юлиан дошъл на власт, свети Кирил бил хванат от идолопоклонниците и коремът му бил разпарян. Другите свети мъченици, чествани днес, мъченически загинали в Газа и Аскалон по време на управлението на Юлиан, били мъже със свещенически ранг и посветени девици; те били изкормени, напълнени с ечемик и поставени пред свине, за да бъдат изядени. Разказът за всички гореспоменати светци е даден в Книга III, глава 3 от „Църковна STORY“ на Теодорит Кирски. (Великият часовник)“

Нашият Свети Отец Йоан Отшелник (4 в.)

„Той беше син на Юлиана, християнка от Армения. Още като дете, той напусна майка си и избяга в пустинята. Той беше напълно пламтящ от любов към Христос Господ. В началото се повери на ръководството на духовен отец Фармутий, който беше толкова угоден на Бога, че ангел му носеше хляб всеки ден. По-късно Йоан го напусна и се оттегли в уединение. Той се спусна в пресъхнал кладенец и живя там цели десет години в пост, молитва и бдение. Свети Фармутий му носеше от ангелския хляб, защото ангелът Божий не искаше да носи хляб лично на младия Йоан, за да не се възгорди чрез това, затова го изпрати чрез своя духовен отец Фармутий. След десет години упорит подвизи в своя кладенец, Свети Йоан отишъл при Господа и мощите му открили чудотворна сила. Той живял и бил прославен от Бога и хората през IV век.“ (Пролог)