Исаия 5.16-25 (6-ти час)

16а Господ Саваот ще се възвеличи в съд, и Бог Светий ще яви светостта Си в правда. 17И овците ще си пасат на воля, и чужди ще се хранят с оставените тлъсти пасбища на богатите. 18Горко на ония, които влекат подире си беззаконие с вървите на суетността и грях - като с колеснични ремъци; 19които казват: нека Той побърза и ускори делото Си, за да видим, и нека се приближи и се изпълни решението на Светия Израилев, за да узнаем! 20Горко на ония, които злото наричат добро, и доброто - зло, тъмнината считат за светлина, и светлината - за тъмнина, горчивото считат за сладко, и сладкото - за горчиво! 21Горко на ония, които са мъдри в своите очи и разумни пред сами себе си! 22Горко на ония, които са храбри вино да пият и са в сила да приготвят силно питие, 23които за подаръци оправдават виновния и лишават праведните от законното! 24Затова, както огън пояжда слама, и пламък изтребя сено, тъй ще изгине коренът им, и цветът им ще се разнесе като прах; защото те отхвърлиха закона на Господа Саваота и презряха словото на Светия Израилев. 25Затова гневът на Господа ще се разпали против Неговия народ, и Той ще простре ръката Си против него и ще го порази тъй, че планините ще потреперят, и труповете им ще бъдат като смет по улиците. И при всичко това гневът Му не ще се отвърне, и ръката Му ще бъде още простряна.

Битие 4.16-26 (Вечерня)

16И отдалечи се Каин от лицето Господне и се засели в земята Нод, на изток от Едем. 17И позна Каин жена си, и тя зачена и роди Еноха. И съгради той град, и нарече града по името на сина си Енох. 18На Еноха се роди Ирад (Гаидад); Ирад роди Мехиаеля (Малелеила); Мехиаел роди Матусала; Матусал роди Ламеха. 19Ламех си взема две жени; името на едната беше Ада, а името на втората Цила (Села). 20Ада роди Иавала; той беше баща на скотовъдци, които живеят в шатри. 21Брат му се казваше Иувал: той беше баща на всички, които свирят на гусли и пищялки. 22Цила също роди Тувалкаина (Товела), ковач на всякакви медни и железни сечива. А сестра на Тувалкаина беше Ноема. 23И рече Ламех на жените си: Ада и Цила! чуйте гласа ми; жени Ламехови! послушайте думите ми: аз ще убия мъж, който би ме уязвил, и момче, което би ме наранило; 24ако за Каина се отмъстява седмократно, то за Ламеха - седемдесет пъти по седем. 25Адам пак позна жена си (Ева), и тя роди син, и му даде име Сит; понеже (казваше тя,) Бог ми даде друго чедо, вместо Авеля, когото Каин уби. 26На Сита тъй също се роди син, и той му даде име Енос; тогава наченаха да призовават името на Господа (Бога).

Притчи 5.15-6.3 (Вечерня)

15Пий от водата на твоя водоем и от оная, що извира от твоя кладенец. 16Нека се (не) разливат твоите извори по улицата, водните потоци - по стъгдите; 17нека те принадлежат само на тебе, а не и на чужди тебе. 18Благословен да бъде източникът ти, и утешавай се с жената на своята младост, 19с либавата кошута и прекрасната сърна: нейните гърди да те упояват всяко време, с любовта й се наслаждай постоянно. 20И защо ти е, синко, да се увличаш от външна и да прегръщаш гърдите на чужда? 21Защото пътищата на човека са пред очите на Господа, и Той измерва всичките му пътеки. 22Беззаконника хващат собствените негови беззакония, и връзките на греха му го държат: 23той умира без да бъде поучен, и от голямото си безумие се изгубва.

1Синко, ако си поръчителствувал за твоя ближен и си дал ръката си за другиго, 2ти си се впримчил с думите на устата си, хванат си с думите на своите уста. 3Затова стори, синко, ето що, за да се избавиш, понеже си паднал в ръцете на своя ближен: иди, падни при нозете на ближния си и го моли;

Свети Алексий, Божият човек (411)

Той е роден в Рим по времето на император Хонорий от благочестиви и благородни родители. Родителите му, Еуфемиан и Агалайс, са поставили високи стандарти за благочестив живот: баща му, макар и богат, седял на трапезата само веднъж на ден, при залез слънце. По желание на родителите си Алексий се оженил на млада възраст. Въпреки това, без да е живял с новата си съпруга, той избяга в Едеса в Месопотамия, където живя в аскетизъм в продължение на осемнадесет години, представяйки се за просяк, за да избегне похвалите на хората. Когато, въпреки усилията му, започна да бъде познат като свят човек, той избяга от града и се качи на кораб за Лаодикия. По божествена провидение корабът се отклони от курса си и беше принуден да акостира в Рим. Приемайки това като знак, Алексий, все още преоблечен като просяк, се върнал в родителския си дом, където седнал пред портите, без никой от семейството му да го разпознае. Баща му, без да знае кой е, му позволил да живее в колиба в двора си. Там Алексий прекарал още седемнадесет години, хранейки се само с хляб и вода. Умрял, стискайки лист хартия, на който разкрил истинската си самоличност. В момента на смъртта му папата на Рим чу глас, който казваше: „Потърси Божия човек“ и му разкриваше къде да търси. Казват, че император Хонорий, папата и голяма свита дошли в къщата, където намерили Алексий мъртъв в малката си колиба, с лице, сияещо като слънце. Родителите и съпругата му първоначално били обзети от скръб, когато разбрали, че синът и съпругът им е живял тайно близо до тях, но се утешили, когато видели, че тялото му изцелява болните и излъчва ароматно миро. Така разбрали, че Бог го е прославил. Главата му се съхранява в църквата „Св. Лаврий“ на Пелопонес.

Свети Патрик, просветител на Ирландия (ок. 461)

„Свети Патрик, апостолът на ирландците, е отвлечен от родната си Британия от ирландски разбойници, когато е бил на шестнадесет години. Въпреки че е син на дякон и внук на свещеник, едва по време на пленничеството си той е потърсил Господа с цялото си сърце. В своето „Изповедание“, завещанието, което написал към края на живота си, той казва: „След като дойдох в Ирландия – всеки ден трябваше да пася овце и много пъти на ден се молех – любовта към Бога и страхът от Него ме обземаха все повече и повече, а вярата ми се укрепваше. И духът ми беше толкова развълнуван, че за един ден казвах до сто молитви, а през нощта – почти толкова, и това дори когато пребивавах в гората и на планината; и ставах за молитва преди разсъмване, през сняг, през студ, през дъжд, и не усещах никаква болка.“

След шест години робство в Ирландия, той беше воден от Бога да избяга, а след това се бореше в монашеския живот в Езир в Галия [днес Франция], под ръководството на светия епископ Германус. Много години по-късно той беше ръкоположен за епископ и изпратен отново в Ирландия, около 432 г., за да обърне ирландците към Христос. Неговите упорити усилия дадоха толкова много плод, че в рамките на седем години от Галия бяха изпратени трима епископи, за да му помагат да пасе стадото си, „моите братя и синове, които съм кръстил в Господа – толкова много хиляди хора“, казва той в своето „Изповедание“.

Апостолската му работа не е била извършена без много „умора и мъки“, дълги пътувания през трудна местност и много опасности; той казва, че самият му живот е бил в опасност дванадесет пъти. Когато е дошъл в Ирландия като неин просветител, тя е била езическа страна; когато е приключил земния си живот около тридесет години по-късно, около 461 г., вярата в Христос е била утвърдена във всеки ъгъл.“ (Великият Часослов)

Делото на св. Патрик и неговите събратя е наречено най-успешното единично мисионерско начинание в STORYта на Църквата.

Казват, че Свети Патрик пеел целия Псалтир всеки ден.