Лука 24.12-35 (5-то утринно Евангелие)

12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото. 13В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Иерусалим, 14и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило. 15И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях; 16но очите им се премрежиха, за да Го не познаят. 17А Той им рече: какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни? 18Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни? 19И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ; 20как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха; 21а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това; 22па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба, 23и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив; 24и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели. 25Тогава Той им рече: о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците! 26Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си? 27И като начена от Моисея и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание. 28И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък; 29но те Го задържаха, като казваха: остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях. 30И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше; 31тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях. 32И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието? 33И в същия час станаха, върнаха се в Иерусалим и намериха събрани единайсетте и ония, които бяха с тях, 34да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симона. 35И те разказваха за случилото се по пътя, и как Го познаха, когато преломяваше хляба.

Евреи 11.24-26, 32-12.2 (Апостол)

24С вяра Моисей, като порасна, отказа се да се нарича син на фараоновата дъщеря, 25и предпочете да страда заедно с народа Божий, отколкото да има кратковременна, греховна наслада, 26и охулването Христово счете за по-голямо богатство, отколкото египетските съкровища; защото имаше пред очи наградата. 32И какво още да кажа? Защото време не ще ми стигне, да разказвам за Гедеона, Варака, Самсона и Иефтая, за Давида и Самуила и за другите пророци, 33които чрез вяра победиха царства, вършиха правда, получиха обещания, затулиха уста на лъвове, 34угасиха огнена сила, избягнаха острието на меча, от немощни станаха крепки, бидоха силни на война, обърнаха на бяг чужди пълчища, 35жени приеха умрелите си възкръснали; други пък бяха измъчени, като не приеха да бъдат освободени, за да получат по-добро възкресение; 36други пък изпитаха подигравки и бичове, а също окови и затвор, 37с камъни бидоха избити, с трион рязани, на мъки подлагани; умряха с меч убити, скитаха се в овчи и кози кожи, лишавани, оскърбявани и измъчвани 38(тия, за които светът не беше достоен), скитаха се по пустини и планини, по пещери и земни пропасти. 39И всички тия, макар и да бяха засвидетелствувани чрез вярата, не получиха обещаното, 40защото Бог предвиди за нас нещо по-добро, та без нас да не постигнат съвършенство.

1Затова и ние, заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека свалим от себе си всякакво бреме и греха, който ни лесно омотава, и нека с търпение изминем предстоящото нам поприще, 2имайки пред очи началника и завършителя на вярата - Иисуса, Който, заради предстоящата Нему радост, претърпя кръст, като презря срама, и седна отдясно на престола Божий.

Йоан 1.43-51 (Евангелие)

43На другия ден Иисус поиска да отиде в Галилея, и намира Филипа и му казва: върви след Мене. 44А Филип беше от Витсаида, от града Андреев и Петров. 45Филип намира Натанаила и му казва: намерихме Иисуса, сина Иосифов, от Назарет, за Когото писа Моисей в Закона, и говориха пророците. 46А Натанаил му рече: от Назарет може ли да излезе нещо добро? Филип му казва: дойди и виж. 47Иисус видя Натанаила да отива към Него и казва: ето истински израилтянин, у когото няма лукавство. 48Натанаил Му казва: отде ме познаваш? Иисус отговори и му рече: преди Филип да те повика, когато ти беше под смоковницата, видях те. 49Натанаил Му отговори: Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев. 50Иисус му отговори и рече: ти вярваш, понеже ти казах: видях те под смоковницата; по-големи неща от това ще видиш. 51И казва му: истина, истина ви говоря: отсега ще виждате небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески.

Св. Бенедикт от Нурсия, абат (547)

Името му, Бенедиктус, означава „благословен“ на латински. Той е роден през 480 г. в Нурсия, малко градче на североизток от Рим. Получил е само елементарно образование: по-късно той пише за страха си, че чрез ученето от книги може да „загуби великото разбиране на душата си“. Още в ранна възраст той бяга в манастир, където е постриган; след това се оттегля в отдалечена планина, където живее няколко години в пещера, усъвършенствайки се в молитвата. Единствената му храна е малко хляб, който му носи Роман, монахът, който го е постригал. Когато стана известен в района, той избяга от пещерата си, за да избегне вниманието на благочестивите; но бягството се оказа безполезно и с времето около него се формира общност от монаси. Той получи много духовни дарове: лекуваше болните и изгонваше злите духове, възкресяваше мъртвите и се явяваше във видения на други хора на много километри разстояние.

Бенедикт основава дванадесет манастира, най-известният от които е този в Монте Касино. В началото всеки манастир имал по дванадесет монаси, за да подражава на броя на Дванадесетте апостоли. Правилата, които той установил за монасите си, се основавали на трудовете на Св. Йоан Касиан и Св. Василий Велики и станали стандарт за западните манастири. Затова понякога го наричат първият учител на монасите в Запада.

Шест дни преди смъртта си светецът заповяда гроба му да бъде отворен, събра всичките си монаси, даде им съвет, а след това предаде душата си на Бога в деня, който беше предсказал. В момента на смъртта му двама монаси на различни места имали едно и също видение: видели пътека от земята към небето, богато украсена и оградена от двете страни с редици от хора. На върха на пътеката стоял мъж, облечен в светлина и неописуемо красив, който им казал, че пътеката е подготвена за Бенедикт, възлюбения от Бога. По този начин монасите разбрали, че техният абат е отишъл да почива в мир.

Свети Теогност, митрополит на Киев (1353)

Той се родил в Гърция и наследил Свети Петър Киевски като митрополит на този град. Някои от враговете му сред собственото му паство го донесли на монголския владетел, като казали, че той не е събирал данък от църквите си, за да го плати на монголите. Призован пред монголския принц и попитан за това, той отговорил: „Христос, нашият Бог, изкупи Църквата Си от неверниците със Своята скъпоценна Кръв. Защо да плащаме данък на неверниците?“ Връщайки се у дома, той управлява Църквата още двадесет и пет години и почива в мир през 1353 г.