Йоан 21.15-25 (11-то утринно Евангелие)

15А когато се наобядваха, Иисус казва на Симона Петра: Симоне Ионин, любиш ли Ме повече, отколкото тия? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите агънца. 16Казва му пак втори път: Симоне Ионин, любиш ли Ме? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци. 17Казва му трети път: Симоне Ионин, обичаш ли Ме? Петър се натъжи, за дето третия път му каза: обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци. 18Истина, истина ти казвам: когато беше по-млад, сам се опасваше и ходеше, където си щеше; а кога остарееш, ще простреш ръцете си, и друг ще те опаше и поведе, където не щеш. 19А това Той рече, като даваше да се разбере, с каква смърт Петър ще прослави Бога. И като рече това, казва му: върви подире Ми. 20А Петър, като се обърна, вижда, че върви подире му ученикът, когото Иисус обичаше, и който на вечерята се бе облегнал на гърдите Му и рекъл: Господи, кой ще Те предаде? 21Него като видя, Петър дума на Иисуса: Господи, а тоя - какво? 22Иисус му казва: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подире Ми. 23И разнесе се тая дума между братята, че тоя ученик няма да умре. Но Иисус му не рече, че няма да умре, но: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? 24Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща и ги написа; и знаем, че свидетелството му е истинско. 25Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги. Амин.

1 Тимотей 4.9-15 (Апостол)

9Тия думи са верни и достойни за всяко възприемане. 10Затова се и трудим и укори търпим, защото се уповахме на живия Бог, Който е Спасител на всички човеци, а най-вече на верните. 11Поръчвай това и поучавай. 12Никой да не презира младостта ти, но бъди образец за верните в слово, поведение, любов, дух, вяра и чистота. 13Докле дойда, занимавай се с четене, наставление и поучаване. 14Не занемаряй дарбата, която е в тебе и ти бе дадена чрез пророчество с възлагане върху ти ръцете на свещенството. 15За това се грижи, в това пребъдвай, та успехът ти да бъде явен във всичко.

Лука 19.1-10 (Евангелие)

1След това Иисус влезе в Иерихон и минаваше през него. 2И ето, някой си, на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек, 3искаше да види Иисуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст; 4и като се затече напред, покачи се на една смоковница, за да Го види, защото щеше да мине оттам. 5Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти. 6И той бързо слезе и Го прие с радост. 7И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: отби се при грешен човек. 8А Закхей застана и рече Господу: ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно. 9Тогава Иисус рече за него: днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама, 10понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото.

Великомученик Теодор Стрателат („Генералът“) от Хераклея (319)

Той бил прочут военачалник в императорската армия и живеел в Хераклея Понтийска. Император Лициний чул за славата на Теодор като военачалник, а също и че той е ревностен християнин; императорът решил да посети генерала, за да го почете официално, но тайно да го отвърне от Христос.

Когато императорът пристигна в Хераклея, свети Теодор го посрещна с всички почести, а императорът от своя страна го похвали за службата му към държавата. Тогава Лициний публично прикани Теодор да принесе жертва на боговете. Теодор помоли да му бъдат дадени най-почитаните богове, изработени от злато и сребро, за да ги почита у дома си, и обеща, че на следващия ден ще се върне и ще ги почете пред народа. Императорът, мислейки, че е успял да върне Теодор към езичеството, с радост се съгласи.

Тази нощ светецът разби всички идоли, които беше взел у дома, и раздаде златните и сребърните парчета на бедните. Когато това беше разкрито, Теодор с радост призна деянието си и смело изповяда Христос. Императорът, в ярост, подложил светеца на много мъчения, а след това го разпънал на кръст. На кръста той бил подложен на още мъчения и осакатявания: части от тялото му били отрязани, очите му били извадени, а той бил прострелян със стрели, като накрая бил оставен на кръста за мъртъв. На следващия ден Лициний изпратил хора да хвърлят тялото му в морето, но за тяхно учудване открили светеца жив, с тялото му напълно непокътнато. По този начин много зрители и някои от собствените хора на императора се обърнаха към Христос. Виждайки, че светецът, далеч от това да се отрече от Христос, водеше другите към Него, императорът незабавно го обезглави. Светите му мощи бяха върнати в родния му дом в Еухаита, където извършиха толкова много чудеса, че градът стана известен като Теодоропол.

Свети пророк Захария (6 век пр. Хр.)

Той беше сред онези, които се върнаха в Ерусалим от вавилонския плен, след указ на Кир през 538 г. пр. Хр. Заедно с пророк Агей (16 декември) той започна да пророкува в Ерусалим през 520 г., за да насърчи евреите да се върнат към задачата си за възстановяване на Храма, която бяха изоставили от обезсърчение. Неговото пророческо служение е описано както в Книгата на Ездра, така и в книгата от Стария Завет, която носи неговото име. Неговите пророчества, освен че се отнасят до ситуацията, в която е живял, са изпълнени с пророчества за пришествието и второто пришествие на Христос. Името му означава „Господ е прославен“. „Църковната STORY“ на Созомен съобщава, че по времето на император Хонорий светите мощи на Захария са били открити чрез божествено откровение в Палестина и са били намерени нетленни.

Свети Сава II, архиепископ на Сърбия (1271)

Той е син на Свети Стефан Първокоронован, крал на Сърбия (24 септември), и племенник на Свети Сава (14 януари), първият архиепископ на Сърбия. Подобно на чичо си, той става монах в манастира Хиландар на Атон, където ревностно води аскетичен живот, докато не е избран за епископ на Захуниос, а след това и за архиепископ на Сърбия. Той почива в мир през 1271 г., след като е пастирствал стадото си с любов и мъдрост. Светите му мощи се намират в манастира Печ.