1 Тимотей 1.18-20, 2.8-15 (Апостол)

18Чедо Тимотее! Тая поръка ти предавам съгласно по-раншните за тебе пророчества, за да воюваш съобразно с тях като добър воин, 19имайки вяра и добра съвест, която някои отхвърлиха, и претърпяха корабокрушение във вярата; 20от тях са Именей и Александър, които предадох на сатаната, за да се научат да не богохулствуват. 8И тъй, желая мъжете да се молят на всяко място, като въздигат чисти ръце без гняв и съмнение; 9също така и жените, облечени прилично, със срамежливост и целомъдрие да се гиздят, не с плетенки, ни със злато, или с бисери, или драгоценни дрехи, 10а с добри дела, както прилича на жени, които се посвещават на благочестие. 11Жената да се учи в безмълвие и пълно покорство. 12На жена не позволявам да поучава, нито да господарува над мъж, но заповядвам да бъде в безмълвие. 13Защото по-напред биде създаден Адам, а после Ева; 14и не Адам биде прелъстен, а жената биде прелъстена и падна в престъпление; 15но ще се спаси чрез раждане деца, ако пребъде във вяра, в любов и в светост с целомъдрие.

Лука 15.1-10 (Евангелие)

1Приближаваха се при Него всички митари и грешници да Го слушат. 2А фарисеите и книжниците роптаеха и казваха: Той приема грешници и яде с тях. 3Но Иисус им каза тая притча: 4кой от вас, имайки сто овци, като изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята и не тръгва подир загубената, докле я намери? 5А като я намери, вдига я на раменете си радостен; 6и като дойде дома, свиква приятели и съседи и им казва: порадвайте се с мене, защото си намерих загубената овца. 7Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние. 8Или коя жена, имайки десет драхми, ако изгуби една, не запаля светило и не помита къщата и търси грижливо, докле я намери? 9А като я намери, свиква приятелки и съседки и казва: порадвайте се с мене, защото намерих изгубената драхма. 10Такава радост, казвам ви, бива пред Ангелите Божии и за един каещ се грешник.

Нашият преподобни отец Патапий (VI или VII в.)

Той е роден в Тива в Египет и в ранна възраст напуска благочестивите си родители, наследството и познатите си, за да живее в египетската пустиня, посвещавайки се на непрестанна молитва. След много години славата му се разпространява и въпреки желанието му за уединение, тълпи от поклонници го търсят за молитви и съвети. За да избегне вниманието на хората, той прави нещо изненадващо: напуска пустинята и се премества в Константинопол, установявайки се в квартал Влахерни, където сред градската суматоха може да остане незабелязан, по-сигурен в уединението си, отколкото в пещерите на Египет.

Докато растеше в послушание на Христовите заповеди, благодатта да върши чудеса нарастваше в него и той отново постепенно ставаше известен. Веднъж един сляп човек се хвърлил пред Патапий на улицата и светецът го излекувал мигновено, като призовал името Христово. Веднъж той изцелил човек, осакатен от водянка, като го помазал с масло от лампа и го обележил с кръст.

След като в продължение на много години благославял Църквата с молитвите и чудесата си, Свети Патапий починал в мир и бил погребан в църквата на Египетския манастир близо до Константинопол. През 1904 г. неговите скъпоценни и нетленни мощи били открити по време на строителство на малък манастир близо до Коринт. Оттогава манастирът е посветен на Свети Патапий и там се случват много чудеса.

Свети апостоли Состен, Аполос, Тихик и Епафродит, Кифа и Цезар

Всички тези апостоли са споменати в Новия завет. Состен е бил управител на синагогата в Коринт и е обърнат във вярата чрез проповедите на Свети Павел. След като пътува със Свети Павел в продължение на години, той става епископ на Колофон, близо до Ефес. Аполос е бил евреин от Александрия, добре образован и с дълбоки познания за Писанията. Той е доведен до пълнотата на християнската вяра от Прискила и Акила в Ефес и излиза да проповядва Евангелието сред езичниците. Красноречието му е било толкова възхитено, че за известно време езическата църква се разделя на две фракции, едната за Павел, а другата за Аполос. По-късно Свети Аполос става епископ на Кесария.

(Синаксарионът изброява тук Кифа и Цезар; но някои смятат, че позоваването на Свети Павел на Кифа в 1 Кор. 1:12 се отнася до апостол Петър, а не до отделен спътник на Свети Павел; и че „тези от Цезаревото домакинство“ (Фил. 4:22) се отнася до християните в императорския дворец в Рим, а не до християнин на име Цезар.)