Марк 16.1-8 (2-ро утринно Евангелие)

1След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат. 2И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев-слънце, 3и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни? 4И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям. 5Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха. 6А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен. 7Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал. 8И като излязоха скоро, побягнаха от гроба; тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха.

Ефесяни 2.14-22 (Апостол)

14Защото Той е нашият мир, Който направи от двата народа един и разруши преградата, що беше посред, 15като с плътта Си унищожи враждата, а с учението - закона на заповедите, за да създаде в Себе Си от двата народа един нов човек, въдворявайки мир, 16и в едно тяло да примири двата народа с Бога чрез кръста, като на него уби враждата; 17и като дойде, благовести мир на вас, далечни и близки, 18защото чрез Него и едните и другите имаме достъп при Отца, в единия Дух. 19И тъй, вие не сте вече чужди и пришълци, а съграждани на светиите и свои на Бога, 20като се утвърдихте върху основата на апостолите и пророците, имайки Самия Иисуса Христа за краеъгълен камък, 21върху който цялото здание, стройно сглобено, възраства в храм свет чрез Господа, 22върху който и вие се съзиждате в жилище Божие чрез Духа.

Лука 8.41-56 (Евангелие)

41И ето, дойде един човек, на име Иаир, който беше началник на синагогата, и, като падна пред нозете на Иисуса, молеше Го да отиде дома му, 42защото той имаше едничка дъщеря, на около дванайсет години, и тя беше на умиране. А когато Иисус отиваше, народът се притискаше о Него. 43И една жена, която от дванайсет години страдаше от кръвотечение и която бе разнесла по лекари целия си имот и не могла да бъде излекувана ни от едного, 44приближи се изотзад, допря се до края на дрехата Му; и веднага кръвотечението й престана. 45И рече Иисус: кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, рече Петър и ония, които бяха с Него: Наставниче, народът Те обкръжава и притиска, а питаш: кой се допря до Мене? 46Но Иисус рече: допря се някой до Мене, понеже усетих, че излезе сила от Мене. 47Жената, като видя, че не можа да се укрие, разтреперена се приближи и, като падна пред Него, изяви Му пред целия народ, защо се бе допряла до Него, и как веднага се е излекувала. 48А Той й рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром! 49Докато още говореше, дойде някой от дома на началника на синагогата, и му рече: дъщеря ти умря; не прави труд на Учителя. 50Но Иисус, като чу това, отговори му и рече: не бой се, само вярвай, и спасена ще бъде. 51А когато стигна в дома, не позволи никому да влезе, освен на Петра, Иоана и Иакова, и на бащата и майката на момичето. 52Всички плачеха и ридаеха за нея. Но Той рече: не плачете; тя не е умряла, а спи. 53И смееха Му се, защото знаеха, че тя е умряла. 54А Той, като отпрати всички навън и я хвана за ръка, извика: момиче, стани! 55И възвърна се духът й; тя веднага стана; и Той заповяда да й дадат да яде. 56И се почудиха родителите й. А Той им заповяда да не казват никому за станалото.

Свети отец, изповедник и мъченик Стефан Нови (767)

Той е роден в Константинопол през 715 г. от благочестиви родители на име Йоан и Анна. Майка му често се е молила на Пресвета Богородица да ѝ се роди син и е получила откровение от Дева Мария, че ще зачене сина, когото желае. Когато детето се ражда, тя го кръщава Стефан, следвайки пророчество на патриарх Свети Герман (честван на 12 май). Стефан постъпва в монашески живот като младеж и се отличава с аскетизъм и добродетел, че отшелниците на планината Авксентий го назначават за свой водач още в млада възраст. „По време на управлението на Константин V (741-775) Стефан показва любовта си към Православието, борейки се за Вярата... Освен че е свиреп иконоборец, Константин подготвя безмилостно преследване на монашеството. През 754 г. той свиква събор, който анатемосва светите икони. Тъй като Свети Стефан отхвърля този събор, императорът формулира лъжливи обвинения срещу него и го изгонва. Но докато е в изгнание, Свети Стефан извършва изцеления със свети икони и отвръща мнозина от иконоборството.“ Когато отново бил доведен пред императора, той му показал монета и попитал чий образ е на нея. „Моят е“, казал тиранинът. „Ако някой потъпче твоя образ, подлежи ли на наказание?“, попитал светецът. Когато стоящите наоколо отговорили с „да“, светецът изстенал поради слепотата си и казал, че ако смятат, че обезчестяването на образа на тленен цар е достойно за наказание, какви мъки ще получат онези, които потъпчат образа на Владиката Христос и на Божията Майка? Тогава той хвърлил монетата на земята и я стъпкал. Той бил осъден на единадесет месеца окови и затвор. По-късно бил влачен по земята и бил убит с камъни, подобно на Стефан Първомъченик; затова е наречен Стефан Нови. Накрая бил ударен с дървена тояга в слепоочието и главата му била разбита, и така той издъхнал през 767 г. (Великият часовник)

Св. 15 Тивериуполски (Струмишки) свещеномъченици (II в.)

Петнадесетте Тивериуполски (Струмишки) мъченици са ранохристиянски светци, пострадали за вярата през II в. по време на гоненията на римските императори. Тивериуполис (днешна Струмица, Северна Македония) е бил римски град, в който ранното християнство се разпространило бързо.

След покръстването на България през 864 г. княз Борис I нарежда на управителя Тарадин да издири мощите на петнадесетте мъченици. Те са открити и стават обект на дълбоко почитание сред българския народ. Мощите им са извършвали множество чудеса и изцеления.