08 Октомври 1976
Петък от 17-а седмица след Петдесетница

Пост

Почитани светии

Преп. Пелагия Покайница
Светата ни майка Пелагия (461)
Света Таис, покаялата се блудница (IV в.)

Библейски четива (Синодален превод)

Ефесяни 4.17-25 (Апостол)

17Това прочее ви говоря и за свидетел призовавам Господа: да не постъпвате вече, както постъпват и останалите езичници по суетата на ума си, 18бидейки помрачени в разума, отстранени в Божия живот поради тяхното невежество и ожесточението на сърцето им; 19дошли до безчувствие, те се предадоха на разпътство и ненаситно вършат всяка нечистота. 20Но вие не тъй познахте Христа, 21щом наистина сте чули за Него и в Него сте се научили (както е истината в Иисуса) 22да отхвърлите от себе си ветхия според предишното ви живеене човек, който изтлява в прелъстителни похоти, 23да се обновите с духа на своя ум 24и да се облечете в новия човек, създаден по Бога в правда и светост на истината. 25Заради това, като отхвърлите лъжата, казвайте истината всеки на ближния си, понеже сме членове един другиму.

Марк 12.1-12 (Евангелие)

1И почна да им говори с притчи: някой си човек насади лозе, и огради го с плет, и изкопа лин, и съгради кула, и като го предаде на лозари, отиде си. 2И на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да вземе от тях от плода на лозето. 3А те, като го хванаха, биха го и отпратиха без нищо. 4Пак изпрати при тях друг слуга; и него като замериха с камъни, пукнаха му главата и го пуснаха с безчестие. 5Изпрати и другиго; и него убиха; и мнозина други или биха, или убиха. 6А понеже още имаше едничък син, обичен нему, най-сетне изпрати и него при тях, думайки: ще се засрамят от сина ми. 7Но лозарите казаха помежду си: това е наследникът; хайде да го убием, и наследството ще бъде наше. 8И като го уловиха, убиха го и хвърлиха вън от лозето. 9Какво, прочее, ще направи господарят на лозето? Ще дойде и ще погуби лозарите, и ще даде лозето на други. 10Нима и това не сте чели в Писанието: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: 11това стана от Господа, и е дивно в очите ни"? 12И търсеха повод да Го хванат, но се побояха от народа, понеже разбраха, че за тях каза притчата; и като Го оставиха, отидоха си.

Жития на светиите

Светата ни майка Пелагия (461)

„Тази светица беше известна актриса от град Антиохия и езичница, която водеше живот на необуздана разпуснатост и доведе мнозина до погибел. Наставена и кръстена от един епископ на име Нонн (10 ноември), тя замина за Елеонската планина близо до Йерусалим, където живееше като отшелница, преструвайки се на евнух на име Пелагий. Тя живеела в такава святост и покаяние, че в рамките на три или четири години била счетена за достойна да почива в благоухание на святост, в средата на V век. Гробът ѝ на Елеонската планина е място за поклонение оттогава насам.“ (Великият Часослов). Прологът добавя, че Пелагия е натрупала голямо състояние като куртизанка, което изцяло раздала на бедните при обръщането си.

Света Таис, покаялата се блудница (IV в.)

Тя живеела в Александрия, където, когато била на седемнадесет години, собствената й майка я настанила в публичен дом, където благодарение на голямата си красота тя успяла да натрупа известно богатство. Свети Серапион (21 март), като чул за Таис и нейния начин на живот, бил подтикнат от Бога да се опита да я обърне към вярата. Той се облякъл като войник, намерил я, дал й златна монета и отишъл с нея в стаята й. Когато вратата се затвори, той свали туниката си, разкривайки монашеската си одежда, и я попита дали може да говори с нея. Сълзи в очите той й разказал за съдбата, която очаква грешниците, и за безкрайното милосърдие на Бога, който желае всички да бъдат спасени и приема всеки покаял се грешник. Таис, чието сърце се разтопило от думите му, изтичала на площада, изгорила всички скъпи дрехи и вещи, които беше придобила чрез занаята си, и отишла със Серапион в женски манастир. Там той я наставлява да остане в уединение в килията си, постоянно да моли за Божията милост и да яде само през ден; тя трябвало да прави това, докато не получи други указания. Таис живяла по този начин в продължение на три години, с такъв плам, че учудила всичките си монашески сестри. Междувременно свети Серапион отиде при свети Антоний Велики, за да го попита дали Бог е приел покаянието на Таис. Свети Антоний и неговите братя прекараха нощта в молитва и получиха видение, в което им беше потвърдено, че Таис е била счетена за достойна за Божията милост. Връщайки се в манастира, Серапион накара покаялата се светица да напусне килията си, макар че по това време тя вече желаеше само да прекара живота си в покайна молитва. След като прекарала само петнадесет дни в общия живот на манастира, святата Таис починала в мир.