Ефесяни 2.19-3.7 (Апостол)

19И тъй, вие не сте вече чужди и пришълци, а съграждани на светиите и свои на Бога, 20като се утвърдихте върху основата на апостолите и пророците, имайки Самия Иисуса Христа за краеъгълен камък, 21върху който цялото здание, стройно сглобено, възраства в храм свет чрез Господа, 22върху който и вие се съзиждате в жилище Божие чрез Духа.

1Ето защо аз, Павел, съм окованик Иисус Христов за вас езичниците. 2Вие чухте за разпоредбата на благодатта Божия, мене дадена за вас, 3именно, че чрез откровение Бог ми възвести тайната (както и по-горе ви писах накратко, 4от което, като четете, можете проумя, как съм схванал тайната на Христа), 5която не беше възвестена на синовете човешки от предишните поколения, както сега се откри на светите Му апостоли и пророци чрез Духа Светаго. 6Това стана, за да бъдат езичниците сънаследници, съставящи едно тяло, и съпричастници на обещанието Божие в Христа Иисуса чрез благовестието, 7на което станах служител според дара на благодатта Божия, дадена ми по действие на Неговата сила.

Марк 11.11-23 (Евангелие)

11И влезе Иисус в Иерусалим и в храма; като разгледа всичко, и понеже беше вече късно, излезе и отиде във Витания с дванайсетте. 12На другия ден, когато излязоха от Витания, Той огладня; 13и като видя отдалеч една смоковница, покрита с листа, отиде, дано намери нещо на нея; но, като дойде при нея, не намери нищо, освен листа, понеже още не беше време за смокини. 14И рече й Иисус: занапред никой да не вкуси плод от тебе вовеки! И чуха това учениците Му. 15Дойдоха в Иерусалим. Иисус, като влезе в храма, почна да пъди продавачите и купувачите в храма; и прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците; 16и не позволяваше да пренесе някой през храма какъвто и да е съд. 17И поучаваше ги, като казваше: не е ли писано: "домът Ми ще се нарече дом молитвен за всички народи"? А вие го направихте разбойнишки вертеп. 18Чуха това книжниците и първосвещениците и гледаха, как да Го погубят, понеже се бояха от Него, тъй като цял народ се чудеше на учението Му. 19А когато се стъмни, Той излезе вън от града. 20Сутринта, минавайки, видяха, че смоковницата бе изсъхнала от корен. 21И като си спомни, Петър Му казва: Рави, виж, смоковницата, която Ти прокле, изсъхнала. 22Иисус им отговори и рече: 23имайте вяра в Бога. Защото, истина ви казвам: ако някой каже на тая планина: дигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му, - ще му се сбъдне, каквото и да каже.

Света мъченица Харитина от Амисос (304)

Тя била слугиня (според Великия Хорологион) или осиновена дъщеря (според Пролога) на един знатен римски гражданин на име Клавдий, по времето на царуването на Диоклетиан. Тя била предадена като християнка на управителя Дометиан, пред когото безстрашно изповядала вярата си. След като претърпяла много жестоки мъчения, управителят изпратил няколко разпуснати младежи да я изнасилят. След като се помолила да бъде пощадена от това безчестие, й било позволено да предаде душата си на Бога.

Светите йерарси на Москва Петър (1326), Алексий (1378), Йона (1461), Макарий (1563), Филип (1569), Хермоген (1612), Филарет (1867), Инокентий (1879) и Тихон (1925)

Празникът на Московските йерарси е установен по времето на царя Теодор и патриарх Йов през 1596 г. Всички те се почитат както поотделно, така и на този ден. Само светиите Петър, Алексий, Йона и Филип са конкретно споменати в службата на Менаион, но през годините към почитането са добавени и други свети йерарси на Москва.

Светата ни майка Методия от Кимолос (1865)

Тя е родена през 1865 г. на остров Кимолос. Против нейната воля родителите ѝ я омъжили за моряк, но той се удавил скоро след сватбата им. Въпреки че скърбяла за него, тя приела загубата му като знак, че трябва да следва пътя, който винаги е желала най-силно — затова постъпила в манастир, приемайки името Методия. След това се затворила в малка килия, където се посветила на молитвата безрезервно, почти без да я напуска. Молела се практически денонощно и спазвала строг пост всеки ден, освен в събота и неделя, когато напускала килията си, за да причасти. По време на Великия пост не приемала никакви посетители; през останалото време приемала само жени. Тя стана известна в целия си регион като съветник и лечителка. Почина в мир на възраст от четиридесет и две години, през 1908 г.