Лука 24.12-35 (5-то утринно Евангелие)

12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото. 13В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Иерусалим, 14и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило. 15И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях; 16но очите им се премрежиха, за да Го не познаят. 17А Той им рече: какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни? 18Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни? 19И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ; 20как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха; 21а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това; 22па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба, 23и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив; 24и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели. 25Тогава Той им рече: о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците! 26Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си? 27И като начена от Моисея и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание. 28И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък; 29но те Го задържаха, като казваха: остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях. 30И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше; 31тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях. 32И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието? 33И в същия час станаха, върнаха се в Иерусалим и намериха събрани единайсетте и ония, които бяха с тях, 34да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симона. 35И те разказваха за случилото се по пътя, и как Го познаха, когато преломяваше хляба.

2 Коринтяни 6.1-10 (Апостол)

1Понеже сме съработници Христови, ние ви молим, да не приемате напразно благодатта Божия. 2Защото казано е: "в благоприятно време те чух и в ден на спасение ти помогнах". Ето сега благоприятно време, ето сега ден на спасение! 3Ние никому с нищо не туряме препънка, за да се не опорочи служението ни, 4но във всичко се препоръчваме за служители Божии, с голямо постоянство, в скърби, в нужди, в утеснение, 5при рани, в тъмници, в скитания, в трудове, в бдения, в пости, 6с чистота, със знание, с дълготърпение, с благост, с Дух Светий, с нелицемерна любов, 7със слово на истина, със сила Божия, чрез оръжията на правдата в дясна и лява ръка, 8при чест и безчестие, при укори и похвали; смятат ни за измамници, но ние сме истинни, 9за непознати, а сме добре познати; смятат ни за умиращи, а ето, живи сме; наказват ни, ала не могат ни умъртви; 10огорчават ни, а ние винаги сме радостни; бедни сме, а мнозина обогатяваме; нямаме нищо, а всичко притежаваме.

Матей 25.14-30 (Евангелие)

14Защото Той ще постъпи като човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си: 15и едному даде пет таланта, другиму два, другиму един, всекиму според силата; и веднага отпътува. 16Който взе петте таланта, отиде, употреби ги в работа и спечели други пет таланта; 17също тъй и който взе двата таланта, спечели и други два; 18а който взе единия талант, отиде, та разкопа земята и скри среброто на господаря си. 19След дълго време дохожда господарят на тия слуги и поисква им сметка. 20И като пристъпи оня, който бе взел петте таланта, донесе други пет и казва: господарю, ти ми предаде пет таланта: ето, аз спечелих с тях други пет. 21Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си. 22Дойде също и оня, който бе взел двата таланта, и рече: господарю, ти ми предаде два таланта: ето, аз спечелих с тях други два. 23Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си. 24Пристъпи и оня, който бе взел единия талант, и рече: господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал; 25и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята; ето ти твоето. 26А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал; 27затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва; 28вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта; 29защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има; 30а негодния раб хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде плач и скърцане със зъби. Като рече това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!

Свещеномъченик Дионисий Ареопагит (96)

Той е споменат в Деяния 17:19-34. Бил е учен атинянин, член на атинския съд на Марсово поле (Ареос Пагос на гръцки, откъдето идва и титлата „Ареопагит“). По времето на разпъването на Христос той учел в Египет и видял как небето там потъмняло за три часа, когато Христос издъхнал. По-късно се оженил и имал няколко деца. Когато св. Павел проповядвал в Атина, Дионисий бил сред първите, които повярвали, и станал или първият (според някои) епископ на Атина, или вторият, наследявайки св. Йеротей (почитан утре, 4 октомври). Заедно със Св. Йеротей той присъствал на Успение Богородично. Получил мъченическа смърт в напреднала възраст, вероятно в Атина. На него се приписват няколко известни произведения по мистична теология, включително „За Божествените имена“.

Свети йеромартир Дионисий, епископ на Александрия, и неговите ученици (258)

Той е бил ученик на Ориген и е станал свещеник в Александрия. През 247 г. става епископ на Александрия, служейки не само на своята епархия, но и на цялата Църква с пламенност и състрадание. Пътува до Рим, за да се бори срещу новатианските разколи, които разтърсват Тялото Христово по това време, и посредничи в спора между Св. Киприан (16 септември) и папата.

По време на царуването на Валериан новият управител на Александрия, Емилиан, призова Св. Дионисий заедно с група от неговите духовници и им нареди да се отрекат от Христос. Когато всички останаха твърди във вярата, той ги изгна в отдалеченото село Кефро. Но християните се стекли в селото, за да търсят светия епископ, и много езичници от региона били обърнати от него — така че скоро градът станал по-скоро християнска мисия, отколкото място на изгнание. Когато Емилиан научил за това, той изгонил епископа и учениците му далеч в пустинята, където те живели сред ужасни страдания и лишения повече от дванадесет години. Свети Дионисий и дяконите му Гай и Фаустус всички умрели там; дякон Евсевий и свещеник Максим в крайна сметка избягаха. Евсевий стана епископ на Лаодикия; Максим, подобно на своя духовен отец, стана епископ на Александрия.

Свети Йоан Хозебит, епископ на Кесария в Палестина (532)

Той произхождал от знатно семейство в Египет и бил възпитан сред монофизитите. В младостта си станал монах и отишъл на поклонение в Йерусалим. Когато се опитал да влезе в Църквата на Възкресението, за да се поклони на Светия Кръст, невидима сила му попречила да влезе. На следващата нощ чул глас, който му казал в съня, че онези, които не приемат православната вяра, са недостойни да се поклонят на Светия Кръст на Спасителя. Йоан се събуди и побърза към църквата, където, облян от сълзи, прие и изповяда цялата православна вяра. След като се върна в Египет, той се засели в Палестина, живеейки сам в пещера в изолирания район, наречен Хозеба. Там той живееше в уединение, докато един ден една двойка доведе сина си, обладан от зъл дух. Те бяха изпратени при Йоан от Анания, известен аскет от Палестина. Йоан се смяташе за недостоен да се моли за изгонване на демони, затова се помоли в името на Анания, и момчето се излекува. Оттогава чудотворните сили на Йоан станаха известни и мнозина предприеха трудното пътуване до пещерата му за изцеление от духовни и телесни недъзи. По-късно Йоан, много против волята си, беше ръкоположен за епископ на Кесария; но той не можа да понесе грижите на епископския живот и отново избяга в пустинята, където прекара остатъка от живота си. Вярващите продължиха да го посещават в голям брой и чрез молитвите му се извършиха много знамения и чудеса. Той почина в мир на преклонна възраст.