Филипяни 2.24-30 (Апостол)

24и уверен съм в Господа, че и сам скоро ще дойда при вас. 25Счетох обаче за нужно да изпратя при вас брата Епафродита, мой сътрудник и съратник, а ваш пратеник и услужник в нуждите ми, 26понеже той копнееше да види всинца ви и дълбоко скърбеше, задето сте чули, че беше болен. 27Защото той боледува до умиране; но Бог го помилува, и не само него, но и мене, за да ми се не прибави скръб върху скръб. 28Поради това изпратих го по-скоро, та, като го видите пак, да се зарадвате, и аз да бъда по-малко наскърбен. 29Приемете го, прочее, в Господа с всяка радост, и такива имайте на почет, 30понеже за Христовото дело той беше почти на умиране, като презря живота си, за да допълни недостига на вашето към мене служение.

Лука 6.46-7.1 (Евангелие)

46И защо Ме зовете: Господи, Господи! а не вършите, каквото казвам? 47Всеки, който дохожда при Мене и слуша думите Ми и ги изпълнява, ще ви кажа кому прилича. 48Той прилича на човек, който гради къща и който изкопа дълбоко и тури основите върху камък; и когато стана наводнение, реката напря на тая къща и не можа да я разклати, защото бе основана върху камък. 49А тоя, който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който съгради къща на земята без основи; и когато реката напря на тая къща, тя веднага рухна, и срутването и биде голямо.

1Когато свърши всичките Си речи към народа, който слушаше, Той влезе в Капернаум.

Свети мъченик Нестор, спътник на Свети Димитрий (306)

Виж Свети Димитрий, почитан вчера, 26 октомври.

Света Прокла, съпругата на Понтий Пилат.

Когато Пилат се канеше да съди Христос, Прокла се опита да го разубеди, като каза: „Не се занимавай с този праведен човек, защото днес претърпях много страдания в съня си заради него.“ Пилат пренебрегна предупреждението ѝ. (Виж Матей 27). Света Прокла почива в мир.

Нашият преподобен отец Димитрий от Басарабов (Румъния) (XIII в.)

Роден е в началото на XIII век в селско семейство в село Басаров, което тогава е било част от България. Още в детството си той се посвети на поста и молитвата. Веднъж, докато вървеше през полето, той случайно стъпи върху птиче гнездо в тревата, убивайки малките птици. Той беше толкова изпълнен с разкаяние, че ходи бос в продължение на три години, зима и лято, в знак на покаяние. Когато порасна, той се присъедини към манастир и след няколко години живот в общността получи благословия да живее в пещера близо до река Лом. След много години на самотна борба той починал в пещерата си. Минали триста години, през които споменът за този скромен аскет бил напълно забравен. Тогава, една пролет, реката наводнила пещерата и отнесла тялото на Деметрий, което лежало нетленно в пещерата векове наред. Тялото било отнесено надолу по течението и погребано в чакъл. Минали още сто години и светецът се явил в съня на едно парализирано момиче, като й казал да помоли родителите си да я заведат на брега на реката, където тя ще бъде излекувана. Семейството, заедно с много духовници и селяни, отишло на място, където някои местни хора по-рано били видели необяснима светлина. Те копали и скоро открили все още нетленното и сияйно тяло на Св. Димитрий, чрез което момичето било излекувано мигновено. В село Басарабово е построена църква в чест на скъпоценните мощи и през годините светецът е извършил там много чудеса.

През 1774 г., по време на руско-турската война, генерал Петър Салтиков е наредил светите мощи да бъдат отнесени в Русия, за да не бъдат осквернени от турците. Когато мощите пристигнали в Букурещ, един благочестив християнин, приятел на генерала, го умолявал да не лишава страната от един от най-скъпоценните ѝ светци; затова генералът взел само едната ръка на светеца и я изпратил в Киевско-Печерската лавра. Тялото на Свети Димитрий било поставено в катедралата на Букурещ, където се почита оттогава. Всяка година на 27 октомври се провежда тридневен празник в чест на светеца, на който присъстват множество вярващи.