Ефесяни 5.20-26 (Апостол)

20като благодарите винаги за всичко на Бога и Отца, в името на Господа нашего Иисуса Христа, 21като се покорявате един другиму в страх Божий. 22Вие, жените, покорявайте се на мъжете си, като на Господа, 23защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата, и Той е спасител на тялото. 24Но както църквата се покорява на Христа, така и жените да се покоряват на мъжете си във всичко. 25Вие, мъжете, обичайте жените си, както и Христос обикна църквата и предаде Себе Си за нея, 26за да я освети, като я очисти с водната баня чрез словото;

Лука 3.23-4.1 (Евангелие)

23Иисус, когато начеваше служението Си, беше на около трийсет години, и беше, както мислеха, син Иосифов, Илиев, 24Мататов, Левиин, Малхиев, Ианаев, Иосифов, 25Мататиев, Амосов, Наумов, Еслимов, Нагеев, 26Маатов, Мататиев, Семеиев, Иосифов, Иудин, 27Иоананов, Рисаев, Зоровавелев, Салатиилев, Нириев, 28Мелхиев, Адиев, Косамов, Елмодамов, Иров, 29Иосиев, Елиезеров, Иоримов, Мататов, Левиин, 30Симеонов, Иудин, Иосифов, Ионанов, Елиакимов, 31Мелеаев, Маинанов, Мататаев, Натанов, Давидов, 32Иесеев, Овидов, Воозов, Салмонов, Наасонов, 33Аминадавов, Арамов, Есромов, Фаресов, Иудин, 34Иаковов, Исааков, Авраамов, Тарин, Нахоров, 35Серухов, Рагавов, Фалеков, Еверов, Салин, 36Каинанов, Арфаксадов, Симов, Ноев, Ламехов, 37Матусалов, Енохов, Иаредов, Малелеилов, Каинанов, 38Еносов, Ситов, Адамов, Божий.

1Иисус, изпълнен с Духа Светаго, върна се от Иордан, и поведен беше от Духа в пустинята;

Свети Симеон Новият Богослов (1022)

Като млад мъж той става монах в Студитския манастир в Константинопол; по-късно става игумен на манастира „Св. Мамас“, също в Константинопол. След живот на голям аскетизъм, включващ много изпитания, критики и страдания, той почива в мир. (Почива на 12 март, но тъй като този ден винаги попада по време на Великия пост, празникът му се чества днес. ) Неговото учение за способността на душата да влезе директно в общение с Бога в този живот предизвиква известна съпротива по негово време, а титлата „Нов Богослов“ не винаги се използва в положителен смисъл. Неговите опитни, мистични учения са здраво вкоренени в неговата доктрина за Църквата: неговите писания съдържат много силни утвърждения за централната роля на участието в Тайнствата в нашата борба за спасение. Той е автор на много възвишено красиви проповеди, писания и химни, като редица от тях са в римиран стих. Заедно със Св. Йоан Богослов и Св. Григорий, патриарх на Константинопол, той е един от само тримата, които Църквата официално е нарекла „Богослов“.

Светите мъченици Пробус, Тарах и Андроник (304)

И тримата са претърпели мъки по времето на царуването на Диоклетиан. Въпреки че са родени на три различни места, тримата са били разкрити като християни в Помпейополис в Киликия, арестувани заедно и доведени пред управителя Нумериан Максимус. Тарах е бил на шестдесет и пет години по време на ареста си, но неговите похитители не са проявили никакво уважение към възрастта му, измъчвайки го толкова жестоко, колкото и останалите. И тримата незабавно и смело са изповядали вярата си и са били подложени на много жестоки мъчения, по време на които Пробус е казал на Максимус: „Това кръвопролитие е масло и парфюм, с които да се помажа с радост за по-нататъшни състезания.“ В един момент преследвачите насилствено натъпкаха устата на Андроник с месо и вино, които бяха принесени в жертва на идолите, мислейки, че по този начин печелят победа. Андроник само се подиграваше на тях, обяснявайки, че само умишленото отстъпничество носи поражение на християнина.

Накрая Максимус заповяда да ги заведат в театъра и да ги хвърлят на дивите зверове за забавление на народа. Въпреки че зверовете току-що бяха разкъсали други на парчета, те не докоснаха светите мъченици, а си играеха и се ласкаеха около тях: свирепа мечка облизваше раните им, а лъвица си играеше нежно около Тарах. Виждайки това, мнозина от тълпата повярваха в Христос и осъдиха управителя. Разяреният Максимус заповяда на войниците си да влязат в арената и да разкъсат тримата на парчета. Трима християни, които бяха станали свидетели на зрелището, дойдоха през нощта, за да вземат телата им, но не можаха да разпознаят мощите на мъчениците среди общата касапница. Когато се помолиха за божествена помощ, над телата на тримата светии се появиха три светлини и те бяха погребани с почести в планинска пещера.