Марк 16.1-8 (2-ро утринно Евангелие)

1След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат. 2И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев-слънце, 3и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни? 4И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям. 5Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха. 6А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен. 7Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал. 8И като излязоха скоро, побягнаха от гроба; тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха.

1 Коринтяни 8.8-9.2 (Апостол)

8Храната не ни приближава към Бога, защото, нито ако ядем, печелим, нито ако не ядем, губим. 9Пазете се обаче, да не би някак тая ваша свобода стане съблазън за немощните. 10Защото, ако някой види, че ти, който разбираш, седиш на трапеза в капище, то неговата съвест, като на немощен, не ще ли го насърчи да яде идолски жертви? 11И при твоето разбиране ще загине немощният брат, за когото е умрял Христос. 12А като грешите тъй против братята и биете немощната им съвест, вие грешите против Христа. 13Затова, щом храната съблазнява брата ми, няма да ям месо никога, за да не съблазня брата си.

1Не съм ли апостол? Не съм ли свободен? Не съм ли видял Иисуса Христа, Господа нашего? Не сте ли вие мое дело в Господа? 2Ако на други не съм апостол, на вас обаче съм; защото печатът на моето апостолство вие сте в Господа.

Матей 25.31-46 (Евангелие)

31А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си, 32и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози; 33и ще постави овците от дясната Си страна, а козите - от лявата. 34Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; 35защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; 36гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте. 37Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме? 38Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме? 39Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме? 40А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили. 41Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели; 42защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте; 43странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте. 44Тогава и те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме? 45Тогава ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили. 46И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците - в живот вечен.

Великомъченик Теодор Тиро (ок. 306)

Гръцката дума „Тирон” означава „новобранец”. Този свети мъченик на Христос е родом от Понт и е бил римски легионер по време на гоненията на Максимиан (около 303 г.). Въпреки че е бил християнин от детството си, той е пазил вярата си в тайна, докато е бил в армията. Докато неговата кохорта е била разположена близо до градче на име Еухаита, той научил, че хората там са били тероризирани от змей, който живеел в съседната гора. Той тръгнал да се изправи срещу змея, молейки се на Бога резултатът от битката да му бъде знак дали е дошло времето да се принесе в жертва за мъченичество. Намерил огнедишащото чудовище и, въоръжен със знака на кръста, забил копието си в главата му и го убил.

Успехът му го убеди, че след като е победил този плътски змей, е готов да победи и духовния змей – дявола. Когато командирът на лагера му нареди да принесе жертва на боговете, Теодор смело отказа, казвайки: „Аз съм християнин!“ Освен това, той насърчи и другите християни в отряда си да направят същото. Тази нощ той отиде до близък езически храм на Рея, майката на боговете, и го изгори. Той беше видян от пазача на храма и беше доведен без съпротива при управителя Публий. Теодор беше хвърлен в изолирана тъмница; там той отказа хляб и вода, казвайки, че Христос му е обещал храна от небето. Той прекарваше времето си там, пеейки химни с ангелите, така че стражите бяха убедени, че други християни по някакъв начин са се присъединили към него в килията.

Когато всички аргументи, ласкателства, подкупи и заплахи не успяха да отвърнат войника от Христос, управителят прибегна до изтезания, подлагайки светеца на ужасни осакатявания; но когато Теодор ги издържа спокойно и решително, управителят започна да се страхува, че неговият пример ще окуражи други християни, и заповяда да бъде изгорен. Заведен на клада, мъченикът свободно влезе в пламъците, където предаде душата си на Бога. Когато тялото му било изкупено и извадено от пепелта от един благочестив християнин, се оказало, че е непокътнато. В Еухаита била построена църква в чест на мъченика; много поклонници идвали там за изцеление на душата и тялото.

През 361 г. император Юлиан Отстъпникът наредил на префекта на Константинопол да поръси всички храни на пазарите с кръв от животни, жертвани на езическите богове през първата седмица на Великия пост, така че християните да не могат да избегнат контакта с идолопоклонството. Но свети Теодор се явил в видение на патриарх Евдоксий (360-364 г.), предупредил го за плана и му казал да нареди на паството си да не купува никаква храна от пазара, а да яде колива, приготвена от варени пшенични зърна. Така, благодарение на намесата на светеца, хората били запазени от петното на идолопоклонството. Оттогава Църквата чества чудото в първата събота на Великия пост. Оттогава коливата се предлага и в чест на светиите и в памет на покойниците. Цялото зърно символизира тялото, посято тленно, което ще възкръсне нетленно (2 Кор. 15:37); обикновено се подслажда с мед, за да символизира насладите на Рая.