Библейски четива (Синодален превод)
Деяния 19.1-8
(Апостол, Предтеча)
1Докле Аполос беше в Коринт, Павел премина през горните страни, дойде в Ефес и, като намери там някои ученици,
2каза им: като повярвахте, приехте ли Светаго Духа? А те му отговориха: нито сме и чули, дали има Дух Светий.
3Той им рече: а в какво се кръстихте? Те отговориха: в Иоановото кръщение.
4Павел каза: Иоан кръщава с покайно кръщение, казвайки на народа да вярва в Оногова, Който иде след него, сиреч, в Христа Иисуса.
5Като чуха това, те се кръстиха в името на Господа Иисуса.
6И когато Павел възложи на тях ръце, слезе върху им Дух Светий, и те почнаха да говорят на разни езици и да пророчествуват.
7Всички бяха около дванайсет души.
8А като влезе в синагогата, Павел проповядваше без страх и през три месеца наред беседваше и увещаваше за царството Божие.
Евреи 8.7-13 (Апостол)
7Защото, ако първият завет беше без недостатък, нямаше да се търси място за втори.
8Но пророкът, като ги укорява, казва: "ето, настъпват дни, казва Господ, и ще сключа с дома Израилев и с дома Иудин нов завет, -
9не такъв завет, какъвто сключих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из земята Египетска, - защото те не останаха в Моя завет, и Аз ги пренебрегнах, казва Господ.
10Но този е заветът, който ще завещая на дома Израилев след ония дни, казва Господ: ще вложа законите Си в мислите им, и в сърцата им ще ги напиша, и ще бъда техен Бог, а те ще бъдат Мой народ.
11И няма да учи всеки ближния си, и всеки брата си, думайки: познай Господа; защото всички, от малък до голям, ще Ме знаят,
12понеже ще бъда милостив към техните неправди, и за греховете и беззаконията им няма вече да си спомня".
13Като казва "нов" завет, признава първия за вехт; а онова, що овехтява и остарява, е близо до изчезване.
Йоан 1.29-34
(Евангелие, Предтеча)
29На другия ден Иоан вижда Иисуса, че отива към него, и казва: ето Агнецът Божии, Който взима върху Си греха на света.
30Този е, за Когото аз казах: след мене иде Мъж, Който ме изпревари, защото съществуваше по-напред от мене.
31Аз Го не познавах; но, за да стане Той яве'н на Израиля, затова дойдох да кръщавам с вода.
32И свидетелствуваше Иоан, казвайки: видях Духа да слиза от небето като гълъб, и остана върху Него.
33Аз Го не познавах; но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода, ми рече: над Когото видиш да слиза Духът и да остава върху Него, Този е, Който кръщава с Дух Светий.
34И аз видях и свидетелствувах, че Този е Син Божий.
Марк 8.11-21 (Евангелие)
11И излязоха фарисеите и почнаха да се препират с Него и, изкушавайки Го, искаха Му личба от небето.
12А Той въздъхна дълбоко и рече: за какво тоя род иска личба? Истина ви казвам, няма да се даде личба на тоя род.
13И като ги остави, пак влезе в кораба и мина на отвъдната страна.
14При това учениците Му бяха забравили да вземат хляб и нямаха със себе си в кораба, освен един хляб.
15А Той им заповяда и рече: внимавайте, пазете се от кваса фарисейски и от кваса Иродов.
16И размишляваха помежду си, думайки: това ще да е, задето нямаме хляб.
17А Иисус, като узна, каза им: какво размишлявате, задето нямате хляб? Още ли не разбирате и не разумявате? Още ли е вкаменено сърцето ви?
18Очи имате, не виждате ли? Уши имате, не чувате ли? И не помните ли?
19Когато разчупих петте хляба за пет хиляди души, колко пълни коша къшеи дигнахте? Казват Му: дванайсет.
20А когато седемте хляба за четири хиляди, колко кошници дигнахте от останалите къшеи? Отговориха: седем.
21И рече им: как не разбирате?
Жития на светиите
Синаксис на преподобния и прославен пророк, предшественик и кръстител на Господа, Йоан.
В деня след голям празник обикновено почитаме слугата на Тайната; днес почитаме този, който кръсти Господа: благословения Предтеча, „най-великия от пророците, най-благородния от родените от жени, глас на Словото, вестител на Благодатта, лястовица, предвещаваща духовната пролет, факла и маяк на божествената Светлина, духовен зори, възвестяващ Слънцето на Праведността, и като земен ангел и небесен човек, разположен на границата между небето и земята, обединяващ Стария и Новия Завет“ (Синаксар).
Новомученик Атанасий от Аталия (1700)
Роден в Аталия, той живееше в Смирна. Веднъж той непредпазливо изрече началните думи на мюсюлманското вероизповедание: „Няма друг бог освен Аллах“. Като чуха това, някои турци веднага го обградиха и го заведоха в съда, твърдейки, че е приел исляма. Той категорично отрече това, уверявайки ги, че е християнин и че думите, които е изрекъл, не биха били нищо необичайно за всеки християнин. Той бил хвърлен в затвора като отстъпник и след фалшив процес бил обезглавен. Тялото му било хвърлено на кучетата, но обикновено ненаситните животни отказали да го докоснат и то било отнесено от някои благочестиви християни и погребано с почести.
Нашият почитаем отец Сед, епископ на Есекс и абат на Ластингъм (664)
Той и брат му Чад (2 март) бяха от английско семейство, образовани при Свети Айдан (31 август) от Линдисфарн. И двамата братя постъпиха в монашество в Линдисфарн и по-късно станаха епископи. Сед пътуваше като евангелист сред хората от Есекс, където Свети Финан (17 февруари) го ръкоположи за техен първи епископ. Той основава два манастира в Есекс, една от чиито църкви все още стои; построява още един манастир в Ластингъм, Йоркшир, където живее до смъртта си. Говорил е както ирландски, така и англосаксонски и е служил като преводач за ирландците на Синода в Уитби през 664 г. Почива в Ластингъм не дълго след Синода.