Яков 4.7-5.9 (Апостол)

7И тъй, покорете се Богу; опълчете се против дявола, и той ще побегне от вас. 8Приближете се към Бога, и Той ще се приближи към вас; очистете ръце, грешници, изправете сърца, двоедушни. 9Понесете страдания, плачете и ридайте: смехът ви нека се обърне на плач, и радостта - на тъга. 10Смирете се пред Господа, и ще ви въздигне. 11Не се клеветете, братя: който клевети брата или съди брата си, той клевети закона и съди закона; ако пък съдиш закона, ти не си изпълнител на закона, а съдия. 12Един е Законодателят и Съдията, Който може да спаси и погуби: а ти кой си, който съдиш другиго? 13Чуйте сега вие, които казвате: "днес-утре ще тръгнем за еди-кой си град и ще проживеем там една година, ще търгуваме и ще спечелим", 14вие, които не знаете, какво ще се случи утре: защото вашият живот какво е? па'ра, която се явява за малко време, па изчезва. 15Вместо да казвате: "ако ще Господ и бъдем живи, ще направим това или онова", 16сега в своята надутост се хвалите: всяка такава хвалба е лукава. 17И тъй, грях ономува, който знае да прави добро, а не прави.

1Дойдете сега вие, богатите; плачете и ридайте за бедите, които идат върху вас. 2Богатството ви изгни, и дрехите ви молци изядоха. 3Златото ви и среброто ръждяса, и ръждата им ще бъде свидетелство против вас и ще изяде плътта ви като огън: събрали сте си съкровища за последни дни. 4Ето, заплатата, що сте задържали от работниците, които пожънаха нивите ви, вика, и виковете на жетварите стигнаха до ушите на Господа Саваота. 5Живяхте разкошно на земята и се наслаждавахте, угоихте сърцата си като в ден на заколение. 6Осъдихте, убихте праведника; той ви се не противи. 7И тъй, братя, бъдете дълготърпеливи до пришествието Господне. Ето, земеделецът чака драгоценния плод от земята и за него търпи дълго, докле получи дъжд ранен и късен. 8Дълготърпете и вие, укрепете сърцата си, защото пришествието Господне е наближило. 9Не се оплаквайте, братя, един от другиго, за да не бъдете осъдени: ето, Съдията стои пред вратата.

Марк 11.27-33 (Евангелие)

27И дойдоха пак в Иерусалим. И когато Той ходеше из храма, приближиха се до Него първосвещениците и книжниците и стареите 28и Му казват: с каква власт вършиш това? и кой Ти е дал тая власт да вършиш това? 29А Иисус им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума, и отговорете Ми; тогава и Аз ще ви кажа, с каква власт върша това. 30Кръщението Иоаново от небето ли беше, или от човеците? отговорете Ми. 31А те разсъждаваха помежду си и казваха: ако речем, от небето, ще каже: а защо му не повярвахте? 32Ако ли речем, от човеците - бояха се от народа; понеже всички приемаха, че Иоан наистина беше пророк. 33И казаха в отговор Иисусу: не знаем. Тогава Иисус им отговори и рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.

Светата ни майка Ксения от Петербург, блажена за Христа (ок. 1800 г.)

Тя е родена около 1730 г. и като млада жена се омъжила за полковник от армията на име Андрей, красив и елегантен мъж, любител на светския живот. Когато била на двадесет и шест години, съпругът ѝ починал внезапно след пиянска вечеря с приятели, оставяйки Ксения бездетна вдовица. Скоро след това тя раздала всичките си вещи и изчезнала от Санкт Петербург за осем години; смята се, че прекарала това време в скит или дори в манастир, изучавайки пътищата на духовния живот. Когато се върнала в Санкт Петербург, изглеждало, че е загубила разсъдъка си: обличала се с военното палто на съпруга си и отговаряла само на неговото име. Тя живеела без дом, скитала се по улиците на града, осмивана и малтретирана от мнозина. Приемала милостиня от благодетелни хора, но веднага я раздавала на бедните: единствената ѝ храна идвала от ястия, които понякога приемала от познати. Нощем се оттегляла в поле извън града, където коленичила в молитва до сутринта.

Постепенно хората в града забелязали признаци на святост, които се криели зад нейния на пръв поглед объркан живот: тя проявявала дар на пророчество, а самото й присъствие почти винаги се оказвало благословение. Синаксарионът казва: „Божието благословение сякаш я съпътстваше, където и да отидеше: когато влезеше в магазин, дневните приходи бяха забележимо по-големи; когато таксиметров шофьор я вземеше, той получаваше много клиенти; когато прегърнеше болно дете, то скоро оздравяваше. Така състраданието скоро отстъпи място на почитание и хората като цяло започнаха да я считат за истинския ангел-пазител на града.“

Четиридесет и пет години след смъртта на съпруга си Света Ксения почина в мир на възраст от седемдесет и една години, някъде около 1800 г. Гробът ѝ веднага се превърна в място за поклонение: толкова много хора вземаха пръст от гроба като благословия, че редовно се налагаше да се доставя нова пръст; накрая върху гроба беше поставена каменна плоча, но и тя постепенно беше отчупена от вярващите. Чудеса, изцеления и явявания на Света Ксения се случват и до днес на онези, които посещават гроба ѝ или просто молят за нейното застъпничество. Молитвите ѝ се призовават особено за помощ при търсене на работа, дом или съпруг (всичко това, от което тя се е отказала в собствения си живот). Благочестив обичай е да се отслужва Панахида / Трисагион за упокой на съпруга ѝ Андрей, за когото тя се е молила горещо през целия си живот.

Света Ксения беше официално канонизирана за първи път от Руската православна църква извън Русия през 1978 г., а след това и от Московската патриаршия през 1988 г.

Нашата преподобна майка Ксения от Рим с двете си слугини (V в.)

Тя била дъщеря на благородно християнско семейство в Рим и при кръщението си получила името Еусебия. Въпреки че желаела да посвети девствеността си на Христос, родителите ѝ уредили брак против волята ѝ. В сватбената си нощ тя тайно избягала от града, придружена от двама роби, и се качила на кораб за Александрия. Когато стигнала остров Кос, сменила името си на Ксения („Чужденка“) и се помолила на Бога, както Той изпратил апостол Павел при Света Текла (виж 24 септември), така да й изпрати истински водач по пътя към спасението. Скоро един свят старец на име Павел я намерил и я направил своя духовна дъщеря. Той я завел заедно с двете й спътнички в Миласа в Кария (където по-късно станал епископ) и ги настанил в манастир там. В продължение на много години те живели „ангелски живот“ в пълна степен, а Ксения починала в мир в напреднала възраст. На погребението й над процесията се появил светъл кръст, който следвал погребалната процесия и изчезнал едва когато тялото на светицата било погребано.

Светият ни отец Македоний (ок. 430)

Той живееше в аскетизъм в дивите хълмове извън Антиохия. В продължение на четиридесет и пет години той нямаше нито палатка, нито къща, а скиташе от място на място, живеейки в пещери или в скални цепнатини. В напреднала възраст учениците му най-накрая го убедиха да си построи малка колиба. Общо той прекара седемдесет години в уединена аскеза.

Веднъж един ловец срещнал отшелника и го попитал какво прави в планината. Светецът отговорил: „Както и ти, аз съм дошъл в планината да ловувам. Ловувам Бога, когото копнея да видя. Горещо желая да Го уловя и никога няма да се уморя от толкова прекрасно преследване!“

Веднъж жителите на Антиохия се разбунтуваха и събориха две статуи на император Теодосий и съпругата му. Двама генерали дойдоха от Константинопол, планирайки да наложат кърваво наказание на народа. Свети Македоний, като научил за това, дошъл в града и потърсил генералите, като ги помолил да предадат послание на императора: че той, като човек и подложен на слабости като всички хора, не бива да се гневи прекомерно на другите хора; и че не бива, в отговор на унищожаването на безжизнени образи, да унищожава онези, които са самият образ на Бога.

През живота си Свети Македоний получил даровете на духовно прозрение и чудотворство, с които извършил много чудеса на изцеление за хората от Антиохия и околностите. Той починал в мир около 430 г. и бил погребан с почести в Антиохия.